Решение № 1794 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6593/2012 г.

Решение № 1794 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6593/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Маркланд" ЕООД моли да бъде отменено решение № 91/05.04.2012 г. по адм. д. № 616/2011 г. на АС - Велико Търново в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 151003676/16.02.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 17 576,44 лв. с начислени лихви за м. 6 и 7.2010 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена изцяло и да му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от Директора на ДОУИ-Велико Търново против решението в частта, с която РА е отменен в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 3906 лв. за периода м. 5.2010 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена изцяло и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По съображения в писмен отговор моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими, подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 151003676/16.02.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 3906 лв. с начислени лихви за м. 5.2010 г. по фактури на "ИМЦ" ООД и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит 17 576,44 лв. с начислени лихви за периода м. 6 - 7.2010 г. по фактури на "Про импекс трейд" ООД. В РА правото на данъчен кредит по фактурите и на двамата доставчици не е признато на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е възприел фактическа обстановка съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за осъществени доставки по фактурите на "ИМЦ" ООД и за незаконосъобразност на РА в частта, с която не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Неоснователни са доводите на втория касатор за недоказаност осъществяването на доставките, след като по делото са представени непротиворечиви доказателства - договор, фактури, приемо-предавателни протоколи и товарителници, установяващи предаване на семената за посев от доставчика на ревизираното лице и осъществяване на доставките. Неоснователен е доводът на втория касатор, че не е установено доставчикът да е разполагал със семената за посев. Във преписката са представени доказателства за получаване на семената от "Пиргос агро" ООД, който ги е придобил от внос, както и за наличие на нает склад от доставчика в гр. Враца, което обстоятелство също неоснователно се оспорва от втория касатор. За плащане на наемът е представено платежно нареждане, констатирано в протокол за насрещна проверка от 5.10.2010 г. /л. 174 от преписката, представляващ приложение № 5 към РД/. Обоснован е изводът на съда, че ревизираното лице е разполагало с транспортно средства, позволяващо да превози семената от гр. Враца до наетата от него зърно база. Съдът е преценил доказателствата в тяхната съвкупност и обосновано е приел, че липсата на пътни листове за извършване на транспорта не е достатъчна, за да се приеме, че доставката не е осъществена след като е доказано приемо-предаване на семената в складовата база на доставчика в гр. Враца и от заключението на вещото лице се установява разходването на семената в дейността на земеделския производител, както и наличието на част от тях в складовата му база. В частта, с която е отхвърлена жалбата против РА съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, представянето на договора с доставчика, приемо-предавателните протоколи, товарителници, пътни листове от ревизираното лице, които не са били представени от доставчика, противоречията в данните в товарителниците и приемо-предавателните протоколи, водещи до извод, че стоките са транспортирани от гр. Враца до зърно базата в с. Медковец около две седмици преди да се извърши предаването й на получателя, което е извършено в гр. Враца. При тези несъответствия съдът и органите по приходите обосновано са приели, че не е установено транспортните документи да се отнасят за стоките, предмет на приемо-предавателните протоколи и спорните фактури, и не е доказано осъществяване на спорните доставки. Съдът е обсъдил доводите на страните и е достигнал до правни изводи, които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото не са основателни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,