Решение № 9517 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2300/2020 г.

Решение № 9517 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2300/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Рувел 05" ООД гр. София чрез неговия пълномощник срещу решение № 6215/23.10.2019 г. по адм. д. № 1507/2019 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба - "Трейдфарма" ЕООД чрез процесуалния си представител и кметът на район "Витоша" - Столична община чрез своя пълномощник в писмено становище намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №РВТ-18-РД09-124/19.10.2018 г. на кмета на район "Витоша" - Столична община в частта, с която на основание чл. 193, ал. 3 ЗУТ се учредява в полза на заявителя "Трейдфарма" ЕООД право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през поземлени имоти с идентификатори 68134.1935.2209 и 68134.1935.2210, собственост на "Рувел 05" ООД за изграждане на улични съоръжения, елементи на техническата инфраструктура-външно електрическо захранване с кабелни линии в нова трябва мрежа за захранването на други поземлени имоти, собственост на "Трейдфарма" ЕООД при заплащане на еднократно обезщетение в размер на 10 831, 00 лв за имот с идентификатор 68134.1935.2209 и сумата 7 431,00 лв. за имот с идентификатор 68134.1935.2210. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган. Спазени са изискванията за форма и съдържание за издаването на обжалвания административен акт. Изложени са фактически и правни основания за издаването на акта. При постановяване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила и ограничения на правото на жалбоподателя в производството по издаване на оспорената заповед. Заповедта е съответна на материалните разпоредби за нейното постановяване. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че в случая се касае за отклонение от общите мрежи и съоръжения, а не за обща мрежа. В този смисъл за заключенията на двете вещи лица-електроинженери. В тази насока съдът правилно е взел предвид и становището на ЧЕЗ електро България, че за захранването на новия трафопост ще се прокара отклонение от общата мрежа. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че това становище, макар и от 2015 г., не е загубило своя актуален характер, тъй като не е променен характера на изграждането на обекта и фактическата обстановка около изграждането. Позовал се е на становището на ЧЕЗ от 17.12.2015 г. за условията за присъединяване към електрическата мрежа, в което е посочено какво е необходимо за присъединяването на обекта, техническите параметри и изсквания към съоръженията в мястото за присъединяване, както и на писмо на ЧЕЗ и издадено споразумение от 28.03.2016 г. към договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа от 06.03.2007. В този аспект неоснователно се твърди в касационната жалба, че в срок от една година от издаване на становището не е сключен договор за присъединяване. Становището само посочва, че в срок от една година следва да е започнала процедурата по учредяване на право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения, което е условие за сключване на договора за присъединяване съгласно разписанията на ЧЕЗ, което условие в случая е налице. Поради това правилно съдът е отбелязъл, че единственото забавяне е сложността на процедурата и възможността за етапно съдебно обжалване, което е надлежно упражнено от "Рувел 05" ООД. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че е издаден административен акт, за който законът не предвижда възможност да бъде издаден, поради което е нищожен. В тази насока позоваването на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗУТ в касационната жалба е некоректно, тъй като в случая не се касае до изграждане на подземни и надземни мрежи и съоражения на техническата инфраструктура, а се касае до прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за процесуална и материална законосъобразност на обжалваната заповед е постановен в съответствие с приложимите правни норми. В случая касаторът е участвал активно в административното производство и правото му на участие не е ограничено. Той е упражнил правото си на жалба срещу протокола на комисията по чл. 210 ЗУТ и със съдебно решение определеното от комисията обезщетение за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през неговите два имота е увеличено, което е съобразено от административния орган при постановяване на обжалваната заповед. Настоящата инстанция споделя и извода на решаващия съд, че обжалваната заповед е съответна на приложимия материален закон. Налице са и трите, предвидени в хипотезиса на нормата на чл. 193 ЗУТ материалноправни предпоставки за административна намеса, материализирана в обжалваната заповед. На първо място, не е постигнато съгласие между лицето, в чиято полза се учредява сервитута и собственика на имотите, пред които ще се осъществи прокарването на отклонението. На тази липса сочи както представената от заявителя "Трейдфарма" ЕООД декларация, така и разпитаният по делото свидетел. Правилно първоинстанционният съд е отбелязъл, че на този извод сочи и направеното от дружеството жалбоподател оспорване размера на както на оценката като обезщетение за прокарването на отклонението, така и относно приетото становище на главния архитект на район "Витоша"-Столична община. Налице е и втората предпоставка на приложимата правна норма, а именно друго техническо решение за прокарване на отклонението да е явно икономическо нецелесъобразно. Това се установява от заключението на вещите лица, според които прокарването на отклонението е предвидено да се осъществи под мястото в имотите на жалбоподателя, което е предвидено за улица. Имот с идентификатор 68134.1935.2210 в по-голямата си част попада в улична регулация, а имот с идентификатор 68134.1935.2209 попада в УПИ I-за детско заведение, като малка част от него попада в улична регулация. Прокарването на отклонението е именно в частите от имотите, предвидени за прокарване на улица. Друго, по-целесъобразно икономическо решение не съществува, който извод е направен в две съдебно-технически експертизи. Учреденото право на прокарване не препятства установения начин на трайно ползване на имотите, през които преминава, нито влошава условията за застрояване, поради което е налице и третата предпоставка за законосъобразно учредяване правото на прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Както се посочи, имотите на жалбоподателя не са застроени, като имот с идентификатор 68134.1935.2210 в по-голямата си част попада в улична регулация, а имот с идентификатор 68134.1935.2209 попада в УПИ I-за детско заведение, като малка част от него попада в улична регулация. В случая електрическото захранване с кабели средно напрежение е предвидено да преминава в рамките на уличната регулация, поради което процесните имоти не се засягат, не им се нарушава използването по предназначение и не се препятства начина на трайно ползване на имот с идентификатор 68134.1935.2209, нито се ограничава достъпа до имота. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна, поради което решението като материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв в полза на Столична община и възнаграждение за един адвокат в полза на "Трейдфарма" ЕООД в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв. според пълномощното пред ВАС и платежна фактура. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,