Решение № 955 от 26.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2012/2008 г.

Решение № 955 от 26.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2012/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /2007 г./, във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" и сл. ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "Р" Е., гр. В., представлявано от управителя Н. П. Г., чрез повереника й адв. С от АК В. срещу въззивно решение № 197 от 8.11.2007 г. на Варненския апелативен съд по гр. д. № 332/2007 г., с което е оставено в сила решение № 175 от 21.04.2007 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 487/2006 г., с което са отхвърлени предявените от "Р" Е. срещу М. И. Х., В. И. И., Д. Й. В. и Д. С. Р., всичките от гр. В., искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие противоправното поведение на ответниците - предявяване на неоснователни молби с правно основание чл. 309 ГПК, осуетило изпълнението на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.2005 г., договор за поръчка от купувач от 06.12.2005 г., сключен между "ланд" Е. и В. И. П. и договор за поръчка от продавач от 02.12.2005 г., сключен между "ланд" Е. и Н. и Х. К. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му със законните последици. Ответниците по жалбата, М. И. Х., В. И. И., Д. Й. В. и Д. С. Р., всичките от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. И от АК- В., в писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) оспорват жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предявени са искове от "Р" Е., гр. В. срещу М. И. Х., В. И. И., Д. Й. В. и Д. С. Р., всичките от гр. В., с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за сумата от 8 000 евро, представляваща обезщетение от причинени имуществени вреди от деликт. С решение № 175 от 21.04.2007 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 487/2006 г., са отхвърлени като неоснователни предявените от "Р" Е. срещу М. И. Х., В. И. И., Д. Й. В. и Д. С. Р., всичките от гр. В., искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие противоправното поведение на ответниците - предявяване на неоснователни молби с правно основание чл. 309 ГПК, осуетило изпълнението на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.2005 г., договор за поръчка от купувач от 06.12.2005 г., сключен между " ланд"Е. и В. И. П. и договор за поръчка от продавач от 02.12.2005 г., сключен между " ланд"Е. и Н. и Х. К. Съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответниците. Решението е потвърдено от въззивния съд, който е приел, че в случая липсва противоправност на деянието, а оттам и причинна връзка между деянието на ответниците и настъпилия за ищеца вредоносен резултат. Въззивното решение е законосъобразно и обосновано. От фактическа страна по делото е установено по безспорен начин, че на 06.12.2005 г. в гр. В. между " ланд" Е. и В. П. е сключен договор за поръчка от купувач, по силата на който П. възложил, а търговското дружество се задължило да съдейства за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан, в гр. В., за което възложителят заплатил на посредника сумата от 3 000 евро. От друга страна на 02.12.2005 г. между ищцовото дружество и Н. и Х. К. е сключен договор за поръчка от продавач, по силата на който К. възложили, а търговското дружество се задължило да съдейства за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот, за което възложителите заплатили на посредника сумата от 5 000 евро. Предварителен договор за продажба на процесния имот е бил сключен като с анекс към него от 23.12.2005 г. е удължен срокът за сключване на окончателен договор до 31.01.2006 г. установено е също така, че във връзка със спор относно правото на собственост върху процесния недвижим имот ответниците депозирали молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл. 108 ЗС, с искане за налагане на възбрана върху този имот като обезпечителна мярка, образувано е ч. гр. д. № 6602/28.12.2005 г. по описа на ВРС, като молбата е оставена без уважение. По нова молба от ответниците за образуване на обезпечително производство, касаещо спорния имот, е образувано ч. гр. д. № 436/2006 г. по описа на ВРС, което е било прекратено. Тези факти са станали известни на кандидата за купувач на имота В той се отказал от сделката. Сключените договори за поръчка и предварителен договор били прекратени и ищцовото дружество върнало на възложителите платените от тях възнаграждения за поръчките в размер на 8 000 евро, които претендира да му бъдат заплатени от ответниците като вредоносен резултат от техните действия. При тези установени фактически данни правилен е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявените пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. За уважаването на иск по чл. 45 от ЗЗД е необходимо установяване наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно виновни противоправни действия/бездействия/ на деликвента/ответниците/, настъпване на вреди в правната сфера на пострадалия/ищцовото дружество/ и причинна връзка между действията на деликвента и настъпилите вреди. Правилен е изводът на съда, че в конкретния случай липсва противоправност на деянието от страна на ответниците, а оттам и наличие на причинна връзка между деянието им и настъпилия за ищеца вредоносен резултат, тъй като предявяването на молба за обезпечаване на бъдещ иск не съставлява противоправно деяние, включително и в хипотезата на непредявяване на бъдещия иск в законовия срок при уважаване на молбата. Напротив, това е законно предвиден способ за защита на накърнени материални права в една предварителна фаза - преди предявяване на иска. Допустимостта и основателността на обезпечителната претенция се преценяват от съда и евентуалната недопустимост или неоснователност на претенцията не е равнозначна на злоупотреба с право и не е основание за търсене на вреди, настъпили в резултат на тези действия по общия исков ред. Решението не е постановено при нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), въз основа на които правилно въззивният съд е изградил своето убеждение за неоснователност на предявените искове. Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е приложена правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,