Решение № 15381 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5363/2010 г.

Решение № 15381 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5363/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Бургас срещу решение № 109 от 10.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1285/2009 г. от Административен съд - Бургас, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № РД-86 от 31.07.2009 г., с която на "Симос" ООД е наложена принудителна административна мярка "спиране на производствената дейност на дървени въглища в местността "Генген дере" в землището на гр. Приморско. Въпреки, че жалбата е касационна в същата не се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, а са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът, в представен писмен отговор излага становището си за неоснователност и необоснованост на жалбата и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна негова заповед № РД-86 от 31.07.2009 г., с която на "Симос" ООД е наложена принудителна административна мярка "спиране на производствената дейност на дървени въглища в местността "Генген дере" в землището на гр. Приморско. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закони и неговата цел, както и на административнопроизводствените правила. От приложените по делото доказателства се установява, че нарушението е констатирано с констативен протокол № В-1-38 от 29.07.2009 г., съставен при извършена проверка на посочената в него дата от длъжностни лица на РИОСВ Бургас са констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) в редакцията ДВ бр. 99/2006 г., действала към момента на постановяване на акта. Въз основа на установеното с посочения констативен протокол нарушение и на основание чл. 28, ал. 2 и ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 5 ЗЧАВ Директора на РИОСВ Бургас с обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № РД-86 от 31.07.2009 г. наложил на "Симос" ООД принудителна административна мярка - спиране на производствената дейност на дървени въглища в местността "Генген дере" в землището на гр. Приморско. От така установеното следва, че Директорът на РИОСВ Бургас е наложил принудителната административна мярка, предвидена в разпоредбата на чл. 28, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗЧАВ, в рамките на своята компетентност по чл. 19, ал. 2 от същия закон, която разпоредба му възлага да осъществява контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на тяхната територия. От изложеното следва, че изводът в обжалваното решение, че актът е издаден от компетентен орган е законосъобразен. Неправилни са обаче изводите за нарушение на материалния закон и административно производствените правила при издаването на акт. Не се спори между страните, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗЧАВ (ред. ДВ бр. 99/2006 г. ) забраняваща изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит способ, като по делото безспорно е установено извършване именна на такава производствена дейност от "Симос" ООД. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), техният вид, органите, които ги налагат и начинът на за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат със съответния закон или указ. Неправилно в първоинстанционното решение съдът е приел, че при налагането на ПАМ са приложими разпоредбите на ЗАНН, касаещи налагането на административни наказания. Цитираните в същото разпоредби на чл. 32 и сл. ЗЧАВ, касаят налагането на такива наказания, но в случая няма спор, че с обжалвания пред първоинстанционния съд акт е наложено не административно наказание, а ПАМ. Неправилни са разсъжденията в обжалваното решение, че законодателят е предвидил като единствен начин за санкциониране на нарушенията по чл. 11, ал. 5 ЗЧАВ (ДВ бр. 99/2006 г.) единствено налагане на административно наказание по реда на чл. 32 и сл. от с. з., което изключва приложението на предвидените в чл. 28 ЗЧАВ ПАМ. В конкретния случай правилно административния орган след като с констативен акт е установено нарушение по този закон е приложил, предвидената в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗЧАВ - ПАМ - спиране на производствената дейност, когато видът и степента на замърсяване на атмосферния въздух от източник увеличават значително риска за човешкото здраве и за околната среда. В случая за това не е необходимо специално замерване, доколкото с разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗЧАВ (ДВ бр. 99/2006 г.) е забранено изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит способ. Обжалваният пред първоинстанционният съд е със съдържанието, предвидено по чл. 59, ал. 2 АПК - в същия са посочени наименованието на органа, който го издава, наименованието на акта и неговият адресат, фактическите основания за издаването му. Същият съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, както и начинът и срока за тяхното изпълнение. Макар да е посочено общо, че актът подлежи на обжалване по реда на АПК и не е конкретизирано пред кой орган и в какъв срок същият подлежи на обжалване това не е съществен порок, доколкото последиците от това биха довели до евентуално приложение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, макар в случая жалбата да е подадена в срок. Предвид изложеното настоящият състава намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено в нарушение на закона, при което следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което жалбата на "Симос" ООД гр. Пловдив, представлявано от Василка Михайлова Посталкова против заповед № РД-86 от 31.07.2009 г. на Директора на РИОСВ Бургас следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение