Решение № 316 от 15.09.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 321/2009 г.

Решение № 316 от 15.09.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 321/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия Д против решение № 37/09 г., постановено по внохд № 25/09 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 14 от 25.11.08 г. на Софийски градски съд. В жалбата, в допълнението към нея и писмената защита се визират всички касационни основания, но се сочат доводи единствено за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се да се намали същото. Жалбата се поддържа пред ВКС. Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, направеното искане, становищата и доводите на страните, намира следното: Съдебното производство е протекло по реда на гл. ХХVII НПК, като Д. Х. изцяло е признал фактите, изложени в обвинителния акт, поради което се е възползвал от привилегията на чл. 373, ал. 2 НПК наказанието му да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. С цитираната присъда е признат за виновен в това, че на 07.07.08 г. в гр. С. при условията на опасен рецидив направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 275.00 лв. от владението на Г. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а", вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода при първоначален "строг" режим. Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия и се е произнесъл по разноските. С атакуваното въззивно решение присъдата е потвърдена. При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК и материалният закон е приложен правилно. Доводите за индивидуализацията на наказанието на Х. при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства пред настоящата инстанция изцяло преповтарят тези от първоинстанционното и въззивното производство. Предходните съдебни състави не са ги уважили, като са изложили убедителни мотиви за това. В тази насока въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, като е посочил основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата на подсъдимия. При предпоставката по чл. 372, ал. 2 НПК и предвидена санкция за извършеното престъпление от пет до петнадесет години лишаване от свобода наложеното на Х. наказание отговаря на целите по чл. 36 НК и с оглед динамиката на този вид посегателства не следва да бъде намалено. При тези съображения жалбата е неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,