Решение № 4640 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2013 г.

Решение № 4640 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Югозападен район, срещу решение № 957/03.12.2012 г., постановено по адм. д. № 559/2012 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-185/21.05.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район. Ответникът, Десислав Тодоров Христов от гр. Сливница, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Десислав Тодоров Христов, Заповед № ДК-02-ЮЗР-185/21.05.2012 г. издадена от н-к РДНСК, Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "пристройка към жилищна сграда", находящ се в УПИ VII-518, кв. 116 по плана на гр. Сливница. За да постанови решението си съдът приел, че процесния строеж е изпълнен без строителни книжа, но е търпим съгласно условията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил безспорно релевантните факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на спора. От събраните по делото доказателства - заключение на вещо лице и разпит на свидетел, безспорно се установява, че пристройката е изградена, с оглед прокарване на парно отопление в жилищната сграда, в която да се постави котел за тази цел. Установено е също така, че строителството е извършено от предишни собственици на имота през 1970-1971 г., като с оглед установеното от заключението на вещото лице, пристройката отговаря на правилата и нормативите по ЗПИНМ и приетите за прилагането му Строителни правила и нормативи. С оглед на това при правилно прилагане на закона и обосновано съдът е приел, че се касае за строеж, който е в режим на търпимост съгласно условията по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване. Като се има предвид изложеното не се установяват касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба претендира разноски за касационната инстанция, но не е представил доказателства, че такива е разходвал, поради което искането е неоснователно. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК