Решение № 5849 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15559/2013 г.

Решение № 5849 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15559/2013 г., III о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДС. Образувано е по жалба на Малин Борисов Малинов от гр. София, представляван от процесуален представител, против мълчалив отказ на Министерския съвет на Република България да отмени свое Решение № 888/28.12.2007 г. за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160км/ч" на територията на община Любимец, област Хасково, в частта, с която са отчуждени части от имоти с кадастрални идентификатори 44570.505.018, 44570.505.019, 44570.505.020, 44570.505.021, 44570.505.022 и 44570.505.037. Отказът е оспорен, като се твърди, че е изпълнен фактическия състав на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДС по отношение отчуждените имоти за изграждането на националния обект. Според жалбоподателя имотите са отчуждени на 5.09.2008 г., на която дата в полза на правоимащите, но неустановени към онзи момент собственици, на основание чл. 39а от ЗДС е преведено определеното с административното решение парично обезщетение по сметка на областния управител на област Хасково. Твърди се, че 5-годишния срок по чл. 40, ал. 1 от ЗДС за започване на мероприятието по ПУП-а за жп линията е изтекъл към 5.09.2013 г, а искането за отмяна на отчуждаването е направено на 20.09.2013 г. чрез областния управител на област Хасково, както и че към датата на подаване на настоящата жалба - 7.11.2013 г., МС не се е произнесъл по искането за отмяна. Ответната страна - Министерския съвет на Република България, представляван от юрк. Ангелов оспорва жалбата Поддържа се, че не е налице мълчалив отказ на административния орган, тъй като съгласно чл. 34, ал. 4 ЗДС, министърът на регионалното развитие следва да прецени основателността на изложените в искането за отмяна на отчуждаването факти и обстоятелства, а предложение от негова страна не е завеждано в МС, както и не е завеждано искане за отмяна, нито документи относими към него. Поддържа се също, че не е налице произнасяне по основателността на искането, тъй като мероприятието се изпълнява към момента. Заинтересованата страна - министъра на регионалното развитие и благоустройството, представлявана от юрк. Тонева, оспорва жалбата с довода, че липсва годен за оспорване административен акт. Поддържа се, че след като МРРБ не е отправило предложение до МС за отмяна на отчуждаването, то за МС не е възниквало задължение за произнасяне по процесното искане. Заинтересованите страни - министъра на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НК "ЖИ") оспорват жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че жалбата е редовно подадена от надлежна страна, в срок, против годен за оспорване административен акт, намира същата за допустима. Доводите на ответната и заинтересованите страни за липса на подлежащ на оспорване административен акт са неоснователни. Искането по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗДС за отмяна на отчуждителното решение на МС (Решение № 888/28.12.2007 г.), в частта му относно отчуждените имоти от наследниците на Марийка, Василка и Димитър Джогови е подадено до областния управител на Хасковска област чрез пощенски оператор на 20.09.2013 г., видно от представените и неоспорени по делото пощенски разписки (л. 17 и 18). Видно от същите, искането и приложените към него документи са постъпили в областната администрация на 23.09.2013 г. По делото е представено и удостоверение от Областна администрация - Хасково (л. 100), от което е видно, че искането е заведеното на 24.09.2013 г. с вх. № ДС-24-35-/4/, както и че същото е препратено към Министерство на регионалното развитие (МРР) на 2.10.2013 г. Видно от представеното по делото придружително писмо (л. 91), искането е получено в МРР на 3.10.2013 г., като впоследствие цялата преписка е препратена по компетентност до НК "ЖИ" на 7.10.2013 г. (л. 89). По делото не са представени доказателства и не се спори между страните, че министърът на регионалното развитие не е препратил по компетентност искането за разглеждане в МС, както и че съвета не се е произнасял по същото. При така изложените факти, съдът намира, че на основание чл. 58, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е налице формиран годен за оспорване мълчалив отказ. Съгласно посочената разпоредба, когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчаливият отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДС, ако в 3-годишен срок, а за изграждане на национален обект - в 5-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота областният управител отменя отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Когато имотът е отчужден с решение на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по чл. 34а, ал. 1. Цитираната разпоредба урежда именно многостранно административно производство с участието на три административна орган в случаите на отчуждаване с решение на МС, от които органи единствен компетентен да се произнесе по искането е именно МС. Правото на защита на молителя от бездействието на помощните органи, в случая министъра на регионалното развитие (сега на регионалното развитие и благоустройството ), е гарантирано именно чрез законовата регламентация, съдържаща се в чл. 58, ал. 2 от АПК, посредством оспорването на мълчаливия отказ на крайния компетентен орган. Разгледана по същество жалбата е основателна. По делото няма спор, че Решение № 888/2007 г. на МС е влязло в сила по отношение на процесните имоти на 30.01.2008 г. Отчуждителното решение е обнародвано в бр. 4 на Държавен вестник, издаден на 15.01.2008 г. Четиринадесетдневният срок за обжалване, приложим по тогава действащата норма на чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ред. към ДВ, 59/2007 г.), е изтекъл към 30.01.2008 г., като наследниците на процесните имоти не са упражнили правото си на жалба. Няма и спор между страните, че вещноправния ефект на отчуждителният акт е настъпил на 05.09.2008 г., на която дата инвеститора на обекта - НК "ЖИ", в изпълнение на разпоредбата на чл. 39а от ЗДС (ред. ДВ, бр. 87/2010 г.) е превел по сметка на областния управител на област Хасково дължимото парично обезщетение на неизвестните към онзи момента собственици на отчуждените имоти от наследниците на Марийка, Василка и Димитър Джогови. С оглед установената дата на отчуждаване на имотите и при съобразяване правилата за броене на сроковете, съдът намира, че 5-годишният срок за започване на мероприятието по изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч - Фаза 2, съгласно влезли в сила парцеларни планове, одобрени със Заповед № РД-02-14-382 на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството от 26 юни 2006 г., в участъка "Гара Харманли-Свиленград-турска/гръцка граница" от км 268+600 до км 315+700 имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землището на гр. Любимец, община Любимец", е с продължителност до 5.09.2013 г. Съгласно § 3 от ДР на ЗДС, мероприятието е започнало по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗДС, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж. Видно от представеното по делото Разрешение за строеж № РС-64/7.10.2013 г. (л. 50), издадено от министъра на регионалното развитие, касаещо строеж на участъка: Междугарие Харманли - Любимец от км 270+000 до км 28+150, в който няма спор между страните, че попадат процесните имоти, е издадено след 5.09.2013 г. С оглед недвусмисления текст на § 3 от ДР на ЗДС, следва да се приеме, че мероприятието започва с издаване на съответното разрешение за строеж, доколкото утвърждаването на архитектурните проекти е винаги предпоставка за разрешаването на строежа. Неотносими към определяне конкретния момент на започване на мероприятието са обстоятелствата, свързани с началото на строителните работи чрез отриването на строителната площадка по реда на чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, както и който и да е друг етап от строителния процес, каквито възражения се поддържат по делото. В тази връзка, съдът намира, че мероприятието не е започнало в 5-годишния срок по чл. 40, ал. 1 от ЗДС, изтекъл на 5.09.2013 г. по отношение на жалбоподателя Малин Борисов Малинов. Същият, видно от представените по делото Удостоверение за наследници на Марийка Димитрова Джогова (л. 26) и Удостоверение за наследници на Димитър Йорданов Джогов (л. 48), е единствен наследник на своята баба Марийка Димитрова, на майка си Василка Йорданова Савова и брата на майка му - Димитър Йорданов Джогов, като бивши собственици на процесните имоти. Искането за отчуждаване е редовно подадено чрез Областния управител на Хасковска област на 24.09.2013 г., към който момент е налице и обоснован правен интерес от търсената отмяна с оглед липсата на започнало изпълнение на мероприятието. Ирелевантни както за правния интерес на жалбоподателя, така и за основателността на жалбата са обстоятелствата свързани с етапа на завършеност на строителството на обекта и евентуалните неблагоприятни последици за инвеститора на обекта като резултат от отмяна на отчуждаването. Не е спорно между страните, че определеното с отчуждителния акт равностойно парично обезщетение не е изплатено на правоимащите лица след превеждането му по сметката на областния управител на 5.09.2008 г. Нещо повече по делото от една страна е представено писмо от 6.08.2013 г. на областния управител на област Хасково, удостоверяващо, че към посочената дата обезщетението не е изплатено, а от друга - по делото не са представени доказателства за изплащането на средствата след тази дата. Следователно към настоящия случай не може да намери приложение правилото на чл. 40, ал. 2, изр. последно от ЗДС, изискващо предварително възстановяване на полученото обезщетение като условие за основателността на искането за отмяна на отчуждителното решение. При така изложеното и по арг. от чл. 170, ал. 2 от АПК, съдът намира, че жалбоподателят се е справил с доказателствената тежест в процеса и е установил, че са били налице условията за уважаване на искането му по чл. 40, ал. 1 от ЗДС. От тук съдът прави заключение, че оспорваният мълчаливи отказ на МС е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върната на административния орган за ново произнасяне съобразно предпоставките по закона. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено и искането за присъждане на разноски по делото в полза на жалбоподателя, Съдът при условията на непредставен списък по чл. 80 от ГПК, намира за доказани разноски в общ размер на 520 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 500 лева и 20 - държавни такси. Водим от горното и на основание чл. 172, чл. 173, ал. 2, чл. 174 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение