Решение № 13117 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6477/2010 г.

Решение № 13117 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6477/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Мустафа Мустафов Манушев от гр. Пазарджик, срещу решение № 117/01.04.2010 г., постановено по адм. д. № 3/2010 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което жалбата на Емине Асан Дженева от с. Драгиново, община гр. Велинград, срещу Заповед № 381/06.07.1998 г. на кмета на община гр. Велинград, се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати. Претендират се разноските за двете инстанции. Ответницата Емине Асан Дженева в писмен отговор и защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът община гр. Велинград не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е недопустима, респективно, че е неоснователна. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е заповед на кмета на община гр. Велинград, издадена по реда на отменения ЗТСУ, съгласно който е допустимо двуинстанционното обжалване с оглед чл. 138, ал. 5, във връзка с чл. 45 и сл. ЗАП, респ. чл. 208 и сл. АПК. Посоченото Тълкувателно решение № 1 от 14.01.2008 г., по тълк. д. № 19/2007 г. касае само заповеди, издавани по реда на ЗУТ, относно одобряване на проекти на ПУП или техните изменения, поради което е неприложимо за конкретния случай. Жалбата е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пазарджик, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Емине Асан Дженева, Заповед № 381/06.07.1998 г. на кмета на община гр. Велинград, с която на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 и 3 ЗТСУ (отм.) и чл. 86 ППЗТСУ (отм.) е одобрено изменение на ЗРП в квартал 18 на с. Драгиново, съгласно описаното в нея. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушения на материалноправни разпоредби и липса на фактическите основания за издаването й. Решението е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 2, т. 2 ППЗТСУ (отм.) право да обжалват заповедите за одобряване на ЗРП или техните изменения по реда на чл. 138 ЗТСУ (отм.), имат собствениците на парцели /имоти/ и лица с ограничени вещни права, когато предвижданията на плана се отнасят за тези парцели /имоти/. Собствеността върху съответните парцели /имоти/ или носителите на ограничени вещни права, се извличат от имотните регистри в съответната община или от представените нотариални актове, договори и пр. сочещи на тези права. Административният орган, в случая община гр. Велинград, както и административният съд не са компетентни да обсъждат други писмени доказателства и да се произнасят по въпроса дали даден имот е семейна имуществена общност или не. С оглед на това административният орган е задължен да съобщи издадена заповед само на лицата вписани в имотния регистър или представят доказателства, които им дават право въз основа на тях да бъдат вписани в същия регистър. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 131 ЗУТ. В конкретния случай по делото са налице писмени доказателства - заповед от 90 г. и договор за отстъпено право на строеж от същата година на името на Божидар Аспарухов Дженев /Муса Алиш Дженев/, върху държавен парцел, съгласно които доказателства на негово име, като носител на ограничено вещно право, е следвало да се запише в имотния регистър. Налице са и данни, че процесната заповед е съобщена на Муса Дженев, който е пропуснал срока за обжалване на заповедта и същата е влязла в сила /виж определение № 4176/27.06.2000 г., по адм. д. № 2712/2000 г. на ВАС, второ отделение/. У-нието за декларирани данни, на стр. 89 е за заплащане на данъци, поради което е неотносимо за записване на имота в имотния регистър, респ. за случая, а освен това по делото липсват данни от имотния регистър с оглед изложеното по-горе, че имотът е записан на името на жалбоподателката. След като жалбоподателката Емине Днеженева не се легитимира като носителка на ограничено вещно право или собственица на имот съгласно имотния регистър на с. Драгиново или съгласно други писмени доказателства, даващи й право да бъде записана в имотния регистър, то жалбата й срещу процесната заповед е процесуално недопустима, подадена от лице, което не е активно легитимирано за това. След като административният съд е приел жалбата за процесуално допустима, разгледал я по същество и постановил решение, то последното също е недопустимо, като постановено по недопустима жалба. С оглед на това решението следва да се обезсили, жалбата да се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати. На касационния жалбоподател следва да се присъдят направените от него разноски за двете инстанции, които са доказани документално в размер на 5 лв. - държавна такса за касационната жалба и която сума следва да се присъди. От приложения по делото на л. 56 договор за правна защита и съдействие се установява, че е договорена сума от 150 лв., но същата не е платена, поради което не се установяват направени разходи в този размер за адвокатска помощ. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 3 АПК,