Решение № 5342 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12/2021 г.

Решение № 5342 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12/2021 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Г. – Г. А.", представен от адв. К. К., срещу решение № 1357/24.09.2020 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 476 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 03/311/00953/3/01/04/01 от 15.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за осъществяване на материалните предпоставки за разпоредената с акта правна промяна, тъй като ни бил допуснал сочените в акта нарушения и изпълнил точно задълженията си по договора с Разплащателната агенция, включително тези следващи от одобрения инвестиционен проект и бизнес плана към него. Отрича да е бил информиран, че дължи постигане на определени финансови резултати, както и за съществуването на годишни периоди на отчитане и проверка на резултатите. Отграничава целта на финансовата помощ за създаване на туристически обект с условия за предоставяне на туристически услуги от осъществяването на услугите и изразява убеждение, че няма задължение по договора за предоставяне на такива услуги. Според него съдът не е взел предвид заключението на ССЕ, от което се установява наличие на ръст на приходите, а това сочело на икономическа жизнеспособност на предприятието. Оспорва квалифицирането със съдебния акт на договора му с ДФЗ като административен. Черпи аргументи от понятието за "системно неспазване" по дефиницията на Регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията, с която не се била съобразила администрацията при издаване на акта. Иска отмяна на решението и на АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна АУПДВ е установено публично държавно вземане в размер 391 160 лева. Задължено лице е ЕТ "Г. – Г. А.". В разпоредителната част на акта е посочено, че вземането е размер на наложена финансова корекция. Източник на задължението е твърдяно от администрацията неизпълнение от едноличния търговец на договорни и нормативни задължения. По констатациите на администрацията на търговеца е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007 – 2013 г. с договор № 03/311/00953 от 12.11.2014 г., сключен от него с ДФЗ, като е установено изпълнение на представения и одобрен с договора бизнес план в размер средноаритметично 17. 01% от заложените приходи за финансовите 2016, 2017 и 2018 г. и за периода 01.01-25.06.2019 г. Като правно основание да се разпореди връщане на изплатените суми за финансова помощ със законната лихва върху тях е възприета разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване на неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., като има позоваване и на чл. 16, ал. 2 от Наредбата и т. 4. 12, 4. 4 и 8. 1 от договора за отпускане на финансова помощ. Размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен по критериите на т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., одобрени със заповед № 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ. Допълнително е извършено позоваване на разпоредбите на чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 и 2 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ. Съдът е приел, че компетентността на издателя на акта следва от разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 ДОПК, както и чл. 166, ал. 2 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП. С АУПДВ било установено неизпълнение на нормативно определено задължение, което представлявало въведено с чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 основание за връщане на получената финансова помощ със законната лихва. Като приложим към реда за установяване на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определил текстът на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, който препраща към реда за установяване на публично държавно вземане по ДОПК. Актът притежавал формата по чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването му били спазени административнопроизводствените правила. Съдът е отнесъл отчетените от жалбоподателя приходи от нощувки без ДДС /изключил е от общата стойност на прихода косвения данък с аргументи от СС № 18 Приходи/ към предвидените в бизнес плана. Дефинирал е следващите от чл. 16, ал. 2 от Наредбата изисквания към бизнес плана. Заключил е, че търговецът не е изпълнил заложените в бизнес плана показатели за годишен приход, което сочело на неизпълнение и на ангажимента за икономическа жизнеспособност на инвестицията. Размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ бил изчислен правилно при спазване на критериите на т. 30 от Приложението към Правилата за определяне на размера... Съдът е квалифицирал договора за отпускане на финансова помощ като административен. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи от мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Касаторът неправилно ограничава обхвата на задълженията си по договора за отпускане на финансова помощ, като изключва от тях постигане на заявените в бизнес плана приходи от дейността. С арг. от чл. 16, ал. 1 и приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване на неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., одобреният проект, за който се отпуска финансирането, е обективиран в бизнес плана. Задължение на ползвателя на помощта по т. 4. 18 от Договора е да спазва одобрения проект за срок 5 години от сключването на договора. Раздел IV, т. 1. 1 от бизнес плана отразява приходите от дейността, като в колона А на таблица две се посочват видовете продукти/услуги, които кандидатът произвежда/предоставя и са пряко свързани с инвестицията. Неизпълнението на договорно задължение е юридически факт, пораждащ правомощието на Разплащателната агенция по чл. 46, ал. 1 от Наредбата да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва. Размерът на подлежащите на възстановяване средства зависи от вида, степента и продължителността на неизпълнение /вж. чл. 46, ал. 2 от Наредбата/. В съответствие с правомощията на изпълнителния директор на Разплащателната агенция, предоставени с чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, със заповед № 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ – Разплащателна агенция са одобрени Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Определеният с АУПДВ размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ е в съответствие с т. 30 от Правилата. Соченото в АУПДВ фактическо основание за издаването му е относимо към третото алтернативно правно основание по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на ДОПК, тъй като представлява неспазване на друго задължение от ползвателя на помощта /несъмнено не е неспазване на критерий за допустимост или на ангажимент/. Органът не е означил предварително елементите на одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му. Съответно не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция, та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСEСИФ. Без администрацията да е припознала размера на приходите от финансираната дейност като индикатор при одобряването на проекта, както и при проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, е недължимо идентифицирането на конкретното неизпълнение на задължение по договора като идентификатор при упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно вземане заради неизпълнението. Щом не съществуват основанията по чл. 70, ал. 1, т. т. 1-9 ЗУСЕСИФ, е неприложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73 ЗУСЕСИФ и липсват материалноправни пречки за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП /редакцията на разпоредбата я сочи като приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП/. Неотносими са доводите на касатора, свързани с целите на отпускане на помощта и наличието на ръст на приходите от финансираната дейност. Основание за възникване на задължението за възстановяване на отпуснатата помощ е неизпълнение на задължението за достигане на посочен в одобрената програма размер на приходи от финансираната дейност. Въпреки ръста на приходите не е достигнат минималният размер от поне 50 % от заложените в бизнес плана, който да изключи възстановяването. С приемането на т. 30 от Правилата и при преценката да се оттегли изцяло подпомагането са взети предвид степента и продължителността на неспазването на задължението, които са критерии за оттеглянето по чл. 35, § 3, ал. 3 и ал. 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Критерият на Правилата е приходът от финансираната дейност да е по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана и това да е продължило две или повече финансови години. Продължителността на неспазването е признак различен от системността, дефинирана в чл. 35, § 3, ал. 5 от Делегирания регламент. С арг. от дефиницията на чл. 2, § 6 от Делегирания регламент мерките за подпомагане, предоставени в съответствие с член 35, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 се отнасят към мерките за развитие на селските райони в обхвата на интегрираната система. След изменението на ЗПЗП от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и на сключените договори между фонда и получателите на безвъзмездна финансова помощ, които са извън приложното поле на ЗУСЕСИФ, е признато качеството административни договори. Характеристиките на административен договор по чл. 19а АПК притежава сключения от касатора договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. При действието на чл. 142, ал. 1 АПК преценката за съответствие на акта с материалния закон се извършва към момента на издаването му. Към този момент е несъмнено прилагането на института на административния договор към договор № 03/311/00953 от 12.11.2014 г., сключен от касатора с ДФЗ. С арг. от чл. 27, ал. 5 ЗПЗП възникналото от административния договор вземане е публично държавно. Установяването му с АУПДВ е в съответствие с чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на ДФЗ /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 7 792. 92 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение