Решение № 4836 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1122/2015 г.

Решение № 4836 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1122/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП), [населено място] при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) против решение № 2747 от 02.12.2014 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 2468/2014 г., в частта с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031302385/18.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 279/17.06.2014 г. на Директора на Дирекция на "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП, с която на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], за данъчни периоди 11. 2009 г., 02. 2010 г., 01. – 05. 2011 г. са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС в размер на 28 204.35 лв. главници и лихви 9335. 83 лв. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Претендират се разноски. Ответникът - [фирма], не е изразил становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване в настоящото поризводство е решение № 2747/02.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2468/14 г. по описа на АС [населено място], в частта с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031302385/18.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 279/17.06.2014 г. на Директора на Дирекция на "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП, с която на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], за данъчни периоди 11. 2009 г., 02. 2010 г., 01. – 05. 2011 г. са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС в размер на 28 204. 35 лв. главници и лихви 9335. 83 лв. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на на [фирма], относно определени за данъчни периоди м. 07. и м. 08. 2012 г. допълнителни данъчни задължения в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 38 333. 34 лв. главница и лихва общо в размер на 4 420. 63 лв., решението поради липса на касационна жалба е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови решението в обжалваната част от фактическа страна за установено съдът е приел, че ДЗЛ- [фирма] с предишно наименование "Априори" е вписано в регистъра на търговците на зърно от 15.03.2006 г. Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 14 622. 56 лв. за дан. период 11. 2009 г. по три фактури, издадени от [фирма] за установено съдът е приел, че предмет на доставката е селскостопанска продукция-царевица и слънчоглед. Доставчика не е намерен на декларирания данъчен адрес. Ф. са включени в дневника за продажби и в СД за съответният данъчен период. Приходите от фактурите са намерили отражение в счетоводните регистри на доставчика, а плащанията са извършени по банков път. Сметка 304 "стоки" не се води аналитично, а само стойностно, като дружеството-доставчик няма наети лица и не притежава складове за зърно. Първоинстанционният съд е обсъдил представените и приети по делото доказателства относно предходни доставчици на стоката и издадените фактури от тях. Транспортът на стоката е извършен от получателя [фирма]. При извършени насрещни проверки на предходните доставчици е установено, че са земеделски производители, които са реализирали продукция по вид и количества, предмет на продажбите и са потвърдили извършените доставки. Нямат собствени складове за съхранение на зърно, а един от тях е посочил, че ползва складове на баща си. От предходните доставчици са представени прехвърлителни разписки, в които са вписани имената на шофьорите и номерата на превозните средства. Обсъдено е приетото по делото, споразумение за прихващане между жалбоподателя и доставчика и договори за продажба на слънчоглед от 08.11.2009 г. и 13.11.2009 г., спецификации към тях, протоколи, и други документи, свързани с предходните доставчици. Съгласно договорите съдът е приел за установено, че предаването на стоката следва да се извърши от склада на продавача, като купувачът извозва закупената продукция от там със собствен транспорт. В протокол от 12.11.2009 г. към договора от 08.11.2009 г. е посочено, че 19 340 тона слънчоглед от база [населено място] се предават на купувача със същото превозно средство, с което стоката е приета от един от предходните доставчици. При тези факти съдът е приел, че стоката не е била разтоварвана и респ. не е имало нужда от склад, където да престоява за краткия период до доставката на "Априори" след закупуването й от производителите. От представените и неоспорени протоколи към договорите, товарителници и пътно-прехвърлителните разписки от предходните доставчици, за установено съдът е приел, че са използвани две превозни средства, като в хода на ревизията не е изследван факта чия собственост са те и не е направена проверка за лицата, сочени като шофьори. При така установеното съдът е приел, че приетите като неоспорени частни свидетелстващи документи, се преценяват относно тяхната достоверност ведно с останалия събран по делото доказателствен материал. Приел е, че не са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да се приеме, че е налице данъчна измама, като не е установена и симулативност на доставките. Факта, че доставчикът не е притежавал склад, съдът е приел, че не е пречка да е ползвал такъв, като от доказателствата се установява, че стоката може да не е била на склад след придобиването й от производителите. Обстоятелството, че дружеството доставчик е сменяло собственика си няколко пъти и че не е било намерено на адреса за кореспонденция е прието, че не води до недействителност на сделките. Относно доначислен ДДС по ВОД, за установено съдът е приел, че предмет на доставките са транспортни услуги (превоз на зърно). Извършените услуги са били включени в подадените от жалбоподателя V. декларации за съответния данъчен период и са към три в Р.: A. C. S. R. L., SC D. G. S. R. L., D. S. S. R. L, които имат валидна регистрация по ДДС към момента на доставките. Към момента на извършване на проверката и трите дружества са дерегистрирани по ДДС. О. формуляри по чл. 5 от Регламент (ЕО)1798/2003, за установено съдът е приел, че получателят на услугите A. C. S. R. L. - не извършва дейност на декларирания адрес, а законния представител на дружеството, който е български гражданин е прекратил договора за счетоводни услуги и е изчезнал. Относно SC D. G. S. R. L. е установено, че към 2013 г. не осъществява дейност в декларираните обекти, поканите до дружеството и управителя са върнати с отбелязване неидентифициран адресат. Относно D. S. S. R. L. е установено, че към 2013 г. дружеството не извършва дейност в декларираните обекти; изпратените покани за представяне на обяснения и документи са върнати с отбелязване, че адресатът е преместен на друг адрес. У. е още, че законният представител на две от дружествата е едно и също лице, което е български гражданин, "живущ" в Б.. Подробно съдът е обсъдил приетите без оспорване ЧМР, товарителници, винетни такси, копия на кантарни бележки, трудови договори на назначените като шофьори лица при ревизираното дружество и документи за тяхната правоспособност. Възприел е изводите на органа по приходите, че превозваната стока е зърно, която е собственост на различни български търговски дружества. При така установеното съдът е приел, че приетите като неоспорени частни свидетелстващи документи, се преценяват относно тяхната достоверност ведно с останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелствата, че две от дружествата имат едно и също лице за управител, което е български гражданин и непредставянето на тахографски шайби за година, две назад, т. е извън нормативно определения срок, в който е задължително съхраняването им, не налагат на извода, че доставките са привидни. Обсъдени са разпоредбите на чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС и е прието, че жалбоподателят е изпълнил изискванията на закона в тази част, поради което незаконосъобразно е начислен ДДС върху процесните доставки. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 14 622. 56 лв. за дан. период 11. 2009 г. по три фактури, издадени от [фирма], доводите в жалбата са свързани с липса на доказателства за произход на стоката, както и, че пътнопрехвърлителните разписки издадени от предходните доставчици са с по-ранни дати от последващата реализация към ДЗЛ, поради което изводът на съда, че "доставчика не е притежавал склад, не е пречка да ползва такъв" е незаконосъобразен. В тази насока в жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил факта, че по счетоводни данни доставчикът е имал големи количества стока, а същевременно не са представени доказателства за наети или собствени складови помещения за нейното съхранение. На следващо място се излагат доводи за липса на доказателства за предаване на процесните вещи, които са родовоопределени. Не на последно място се излагат доводи, че обстоятелството, че дружеството е сменяло често собствениците си и не е намерено на декларирания от него данъчен адрес са публично известни, включително и за ДЗЛ, при полагане на съответната грижа и в този смисъл се позова на практика на С. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Предмет на процесните доставки са царевица и слънчоглед, които съгласно чл. 24 от ЗЗД са родовоопределени вещи и собствеността върху тях се прехвърля при индивидуализирането им и реалното предаване. По делото са представени в хода на ревизията и приети по делото като неоспорени от ответната страна /т. 4 и т. 5 договори, в които е индивидуализиран предмета на доставката, а именно царевица 230 тона, реколта 2009, с качествени показатели по БДС: влага-8%, чужди примеси до 10%, влага макс 18%. Със съответните показатели е индивидуализирано и количеството и показателите на слънчогледа /стр. 707, т. 5/. Представени са протоколи към договорите /двустранно подписани/, в които по дати на натоварване, номера на автомобили, № на товарителници, количество и място на натоварване са приети процесните количества царевица и слънчоглед и страните са договорили че прекратяват договорите си, по взаимно съгласие. Представени са и приети по делото експедиционни бележки за експедиране на стоките с посочени номера на автомобили и товарителници, които също са двустранно подписани с посочени имена за предал и приел, както и пътнопрехвърлителни разписки подписано двустранно. Представени са и доказателства за предходни доставчици, ведно с извършена насрещна проверка на същите, които са потвърдили предаването на процесните количества селскостопанска продукция на доставчика, ведно с издадени опростени фактури и доказателства за плащане. Дали са обяснения, че стоката е товарена директно от полето или от склад на бащата на един от земеделските производители. Уговорено е между страните и се установява по делото, че транспорта е за сметка на получателя-ответник по жалбата. При тези доказателства и липса на данни за данъчна измама, поддържана от органа по приходите, правило съдът е приел, че РА е незаконосъобразен в тази си част. О описаните доказателства се установява, че стоката е индивидуализирана в договорите и протоколи за приемане към договорите, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. Факта, че доставчика не е представил доказателства за наличие на склад за съхранение на продукцията е изолиран от останалите доказателства по делото, които обсъдени в съвкупност налагат на извода за наличие на реална доставка между страните. Обстоятелството, че дружеството-доставчик е сменяло често собствениците си и не е намерено на декларирания от него данъчен адрес, действително са публично известни, но не става ясно за кой период от време се отнасят тези констатации /преди или след доставките/, както и дали лицето е било включено в списъка на рисковите дружества, за да се изследва факта положило ли е дружеството-получател съответната грижа да се запознае с тези обстоятелства. Относно начислен ДДС по ВОД, основните доводи в жалбата са обсъдени от първоинстанционни съд и изводите му се споделят от настоящата инстанция. Факта, че към момента на извършване на проверката и трите румънски дружества са дерегистрирани по ДДС и че законният представител на две от тях е едно и също лице, което е български гражданин, "живущ" в Б., правилно е приет от съда като недостатъчен да бъде направен извода, че процесните транспортни услуги не са реално извършени. Данни за измама не се съдържат в РА, а основните доводи в жалбата са свързани с факта, че не са представени тахошайби, заповеди за командировки на водачите на автомобили аванс по повод на командировките и отчети ан пътни листи, фактури за закупено гориво и др. Последните биха били обсъждани при липса на надлежно представени и приети без оспорване по делото доказателства, които се изискват за доказване на ВОД съгласно разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС. Представени са транспортни документи /ЧМР/, които не са оспорени от ответната страна и в които са положени печати и подписи на получател и изпращач, както и кантарни бележки, фактури и доказателства за плащане, винетни такси и пътни листи. При тези доказателства факта, че липсват тахографски листове съгласно закона за автомобилните превози, би бил основание за реализиране на административно наказателната отговорност на лицето, но не и да се приеме, че не е извършена реална доставка на транспортни услуги. Довода в жалбата за видимо различие на положения подпис за получател в приетите по делото ЧМР, не следва да бъде обсъждан в настоящото касационно производство, тъй като не е подкрепен с искане пред АС за ангажиране на доказателства в тази насока. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,