Решение № 5284 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2009 г.

Решение № 5284 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Камен Асенов Асенов против решение от 9.10.2008 година, поправено с решение от 17.10.2008 година по адм. дело № 488/2008 година на административен съд - Монтана. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 1712 от 3.07.2008 година на кмета на община Монтана и е отказано на жалбоподателя право да придобие собствеността върху имот № 1179 в местността "Над Младост" в землище Монтана. С решението за поправка на очевидна фактическа грешка жалбата на Камен Асенов Асенов против заповед № 1712 от 3.07.2008 година на кмета на община Монтана е отхвърлена, като неоснователна. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за противоречие със закона - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Настоящото производство е образувано и по частна жалба от Камен Асенов Асенов против определение от 5.11.2008 година по същото дело, с което са отхвърлени неговата молба и молбата на Надка Владимирова Асенова за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство пред Върховния административен съд и изготвяне на писмена защита. Доводите са за противоречие с материалния закон. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбите. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че жалбоподателят не разполага с документ за предоставено право на ползване. Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 3 ПМС 456/1997 година. Образувано е по жалба от Камен Асенов Асенов против заповед № 1712 от 3.07.2008 година на кмета на община Монтана. С нея е отказано признаване право на ползвателя да придобие собствеността по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1179 по помощния план на зона "Парта", местност "Над Младост" с площ от 396 кв. м. Възраженията на жалбоподателя са били, че това е единственият му имот, застроен със сграда. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че Камен Асенов Асенов е подал на 3.07.1992 година молба за закупуване на имот от 1000 кв. м., застроен с вила на един етаж и стопанска постройка. Към нея е приложил удостоверение за ползване № 3530 от 3.07.1992 година. На 29.11.1992 година е изготвен оценителен протокол, за който няма данни да е връчен на ползвателя. Комисията по § 62, ал. 1 ПМС 456/1997 година е дала заключение, че той не отговаря на условията за признаване на права, тъй като е с нередовни документи. Кметът се е съобразил със становището на помощния орган и е отказал признаване право на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Обосновал се е с обстоятелството, че удостоверението за предоставено право на ползване е от 1992 година - след влизане в сила на ЗСПЗЗ . При тези данни по делото съдът е приел, че жалбоподателят не е имал право да претендира трансформация по реда на ПМС 456/1997 година , тъй като е подал заявлението си още през 1992 година и не е реализирал фактическия състав на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ по реда, действал тогава. На второ място е отчел обстоятелството, че удостоверението за предоставено право на ползване е от 1992 година. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на обжалваната заповед и неоснователност на подадената срещу нея жалба. В диспозитива на решението обаче е отменил заповедта и същевременно е отказал на Камен Асенов Асенов признаване право на придобие собствеността върху имот № 1179 в местността "Над Младост" с площ от 396 кв. м. След постановяване на решението, съдът служебно е констатирал несъответствие между формираната и изразена воля в мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив. Това е възприето, като очевидна фактическа грешка. По реда на чл. 247 ГПК е допусната нейната поправка и диспозитивът е формулиран за отхвърляне на подадената жалба, като неоснователна. Макара съдът неправилно да е приел, че правата на ползвателя са преклудирани след 1995 година, поради невнасяне на определената оценка, решението, като краен резултат е правилно. Колкото и да е опростено оценителното производство по действащата към момента на подаване на молбата разпоредба на § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията му обн. ДВ. бр. 34/1992 година, то по същността си е административна процедура. Преценен от този аспект оценителният протокол съставлява индивидуален административен акт, който за да породи правни последици трябва да бъде връчен по надлежен начин на ползвателя, чиято молба е инициирала цялото производство. Данни за такова връчване няма. Поради това към 1997 година е било налице едно все още висящо и неприключило по вина на администрацията административно правоотношение. Не се касае за новоподадено заявление от ползвателя вече по правилата и при действието на разпоредбите, уредени в ПМС 456/1997 година . Висящото правоотношение е довършено от кмета при прилагане на тези нови правила и съответно издаване на заповедта по § 62, ал. 3 от постановлението. Обосновани обаче са изводите на съда за липса на надлежно проведена процедура за предоставяне право на ползване при спазване изискванията на ПМС 1/1981 година. Ползвателят е представил за установяване на правата си удостоверение № 3530. То обаче е издадено на 3.07.1992 година - датата на която е подал молбата за закупуване на имота. То не доказва надлежно предоставено право на ползване, тъй като наистина е издадено след влизане в сила на ЗСПЗЗ . Отделно от това той по никакъв начин и с никакви други доказателства не е установил положителния факт на предоставянето, на основата на който претендира право да придобие собствеността върху имота. Фактът не се установява и от останалите доказателства, приложени по преписката. Поради това по отношение на него не е доказано наличието на материалните предпоставки на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и кметът законосъобразно е отказал признаване на право да придобие собствеността върху имота. Като е отхвърли жалбата срещу този отказ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По частната жалба: След постановяване на решението на първоинстанционния съд, жалбоподателят и съпругата му са поискали с молба от 16.10.2008 година предоставяне на правна помощ за изготвяне на касационна жалба, писмена защита и явяване на адвокат пред Върховния административен съд. Съдът е приел молбата за неоснователна и я е отхвърлил. Определението е правилно, като краен резултат. На първо място молителката Надка Владимирова Асенова не е страна по делото и не е активно легитимирана на собствено основание да претендира предоставяне на правна помощ. Тя се явява по делото, като пълномощник на съпруга си, който е жалбоподател. Поради това нейната молба е следвало изобщо да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Що се касае до молбата на Камен Асенов Асенов, то въпреки обстоятелството, че не му е предоставена такава, той е изготвил касационната жалба и по този начин е инициирал касационно производство. Ето защо определението следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение