Решение № 4850 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2020 г.

Решение № 4850 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т., с адрес за призоваване: гр. София, [адрес], чрез адв. Н., срещу решение № 486/28.07.2020 г. постановено по адм. д. № 1023 по описа на Административен съд гр. Плевен за 2016 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/12032 от 20.10.2016 г. издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФ3/, с който е определена за възстановяване сума от 199 887. 32 лв. на основание чл. 18, ал. 1, т. 3 и ал. 4, б. "а" от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /наричана по-долу за краткост Наредба № 11/6.04.2011 г. /. Касаторът твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен при липса на мотиви, като съдът не е обсъдил изложените съображения по същество на спора, което се е отразило на правилността и законосъобразността на атакуваното решение. Не е съобразено от административния съд, че уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент към момента на издаване на АУПДВ не е било стабилен административен акт. То е оспорено пред АС-Плевен, като жалбата е приета за допустима и разгледана по същество. АУПДВ е издаден при липса на една от материално правните предпоставки – прекратен агроекологичен ангажимент въз основа на влязъл в сила административен акт. По горните съображения се иска решението да бъде отменено и жалбата подадена срещу АУПДВ да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен по делото списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – Зам. изпълнителният директор на ДФЗ, в представени по делото писмени бележки оспорва подадената касационна жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Твърди, че към датата на издаване на АУПДВ писмото за прекратяване на агроекологичния ангажимент от 19.04.2016 г. е влязло в сила. То не е обжалвано към момента на издаване на процесния административен акт, а едва по късно през 2017 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор поддържа становище, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно и постановено в съответствие с материалния закон и при спазване процесуално правните правила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Плевен е бил АУПДВ № 01-6500/12032 от 20.10.2016 г. на Заместник Директора на Държавен фонд "Земеделие", с който е определена за възстановяване сума от 199 887. 32 лв. Установената за възстановяване сума представлява 100 % от осъщественото компенсаторно плащане извършено въз основа на заявление подадено от П. Т., по направление "Поддържане местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места". Публичното вземане произтича от неизпълнение на задължение по чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. П. Т. е регистриран в програма ИСАК с УРН 408796 и е одобрен за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., с направление "Поддържане местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологично важни места" през кампания 2013 г. и 2014 г. Изплатена му е субсидия в размер на 199 887. 32 лв., на две части през първата година от ангажимента в размер на 100 151. 06 лв. и през втората година в размер на 99 736. 26 лв. На касатора е издаден акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 -2013 г. с изх. № 01-6500/12032 от 19.04.2016 г. Административният орган е приел, че актът е влязъл в сила и с писмо изх. № 01-6500/12032 от 12.08.2016 г. ДФЗ – РА, е уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. Срещу АУПДВ е подадено възражение. Прекратяването на агроекологичния ангажимент е оспорено пред АС-Плевен, образувано е адм. д. № 252 по описа на съда за 2017 г. С постановено по делото решение жалбата на П. Т. срещу уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент е отхвърлена. Първоинстаницонният съдебен акт е потвърден с решение № 16664/6.12.2019 г. постановено по адм. д. № 708/2019 по описа на ВАС. В настоящото производство е прието, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, като са спазени изискванията за форма и съдържание на административния акт според изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК. Установени са и предпоставките за издаване на АУПДВ – изплатена сума, неизпълнение на поетия ангажимент, което е последвано от неговото прекратяване. Решаващият състав на АС-Плевен е приел, че е налице влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, който към датата на издаване на процесния АУПДВ не е обжалван, а това е сторено едва през 2017 г. Въз основа на така направените констатации, съдът е приел, че подадената жалба е неоснователна и е отхвърлил оспорването на АУПДВ. Решението е неправилно. От събраните по делото доказателста се установява, че подпомагането предоставено на касатора е по мярка 214"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., с направление "Поддържане местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологично важни места". Поет е петгодишен ангажимент, който съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11/6.04.2008 г. се осъществява върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Допустимото отклонение от това задължение е уредено в следващата алинея на цитираната разпоредба – ал. 2, съгласно съдържанието на която одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Поетото задължение от П. Т. е по направление "Поддържане местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологично важни места"/чл. 2, ал. 1, т. 2, б. "в" от Наредба № 11/6.04.2008 г. /, следователно по отношение на него е необходимо географско припокриване на подпомаганите площи не по-малко от 90 % за всяка от годините през които се изпълнява ангажимента. Установеното разминаване в площите е 89. 99 %. За неизпълнение на тези изисквания от страна на земеделския стопанин чл. 18, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2008 г. предвижда задължение за ДФ "Земеделие" да прекрати агроекологичния ангажимент и да предприеме действия по възстановяване на получената субсидия в точно определен размер в зависимост от годината, в която е констатирано неспазване на поетите задължения От анализа на посочените разпоредби и от използвания в текста на чл. 18, ал. 3 израз "прекратява" следва, че елемент от фактическия състав за определяне на публично държавно вземане в случаи като настоящия е прекратяването на агроекологичния ангажимент. Това изискване е съобразено от първоинстанционният съд, като са изложени мотиви, че уведомително писмо изх. № 01-6500/12032 от 19.04.2016 г., с което се прекратява агроекологичния ангажимент не е обжалвано преди издаване на АУПДВ, а едва през 2017 г. Прието е, че наличието на такова писмо, като част от административната преписка е достатъчно основание, което обосновава издаването на АУПДВ. Тези изводи на АС-Плевен не се споделят от касационната инстнация. Възстановяването на получените компенсаторни плащания по мярка 214, предвидено в нормата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/6.04.2008 г., е последица от прекратяване на агроекологичния ангажимент с влязъл в сила акт. В случая не е налице предхождащ стабилен административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, на който да се основава АУПДВ. В производството по адм. д. № 252 по описа на АС-Плевен за 2017 г., е приета за допустима подадената жалба срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/12032 от 19.04.2016 г. и е разгледана. Окончателното решение на ВАС във връзка с проверката относно законосъобразността на уведомителното писмо е влязло в сила на 6.12.2019 г. и едва тогава е бил налице стабилен административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент. АУПДВ е издаден на 20.10.2016 г., т. е. преди прекратяване на агроекологичния ангажимент. Посоченото в мотивите на АУПДВ, че се издава въз основа на влязло в сила уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент не отговаря на установените по делото факти. В противоречие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че: "и към датата на издаване на оспорения акт е налице влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента и към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело е налице това обстоятелство", поради което е направен извод за наличие на предпоставките за издаване на АУПДВ. Наличието на материално правните предпоставки за издаване на АУПДВ – извършено плащане, неизпълнение на поетите задължения и прекратяване на агроекологичния ангажимент следва да бъдат проверявани към момента на издаване на акта. В настоящият случай това е 20.10.2016 г. Към този момент, актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент поет от П. Т. не е влязъл в сила. В мотивите на процесния АУПДВ не са изложени самостоятелни фактически основания за прекратяване на агроекологичния ангажимент. В задължение на земеделския производител е вменено само възстановяването на полученото компенсаторно плащане в пълен размер. След като административният орган, в процедурата по възстановяване на получените плащания по мярка 214 АЕП, е издал първо уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент и след това е пристъпил към издаване на АУПДВ, е следвало да предприеме всички действия, за да се увери, че уведомителното писмо на което се позовава е стабилен административен акт и сроковете за неговото обжалване са изтекли. В настоящият случай това не е така. При липсата на предходен акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, който да е влязъл в сила преди издаване на оспорения АУПДВ, същият се явява издаден в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице соченото в касационната жалба основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт. Като е стигнал до изводи различни от горните, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Оспореното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания АУПДВ. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 15 299 лв., от които 1 700 лв. и 1599 лв. заплатени държавни такси за образуване на делото и за касационното обжалване, както и 12 000 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото размерът на поисканото от касационния жалбоподател адвокатското възнаграждение е съобразено с минималния такъв, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес по делото, като не го надвишава драстично. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,