Решение № 10376 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4093/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите Берковица, подадена от нейния директор срещу Решение 34/29.01.2021г. по адм. д. 436/2020г. на Административен съд Монтана, в частта му, с която дирекцията е осъдена, солидарно с Държавно предприятие Северозападно държавно предприятие гр. Враца, да заплати на Изи Тимбър Строй ЕООД, както следва: сумата от 234 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от частично отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление195/12.07.2018г., издадено от директора на РДГ-Берковица, в частта за отнемането на товарен автомобил на ищеца и свързаните с това липси на вещи и разходи по автомобила вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на втория ответник, изразяващи се в лошо стопанисване на товарен автомобил Ивеко 3510 ,ведно с мораторна лихва върху тази сума ,считано от датата на увреждането /датата на която е върнат автомобила-09.01.2020г./ до датата на предявяване на иска -07.10.2020г., ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на исковата молба-07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата и съответно са присъдени разноски. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Поддържа, че не е отговорен за законосъобразното съхранение на вещта, представляваща средство за извършване на административно нарушение. Изтъква, че съдът неправилно е приложил чл.10, ал. 8, т.1 от Наредба 1/2012 за контрола и опазването на горските територии. Моли за отмяна на решението в оспорената част и съответно отхвърляне на иска. Ответникът Изи Тимбър Строй ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Ответникът Държавно предприятие Северозападно държавно предприятие гр. Враца не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Пред Административен съд Монтана е предявен иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди от частично отменено наказателно постановление 195/12.07.2018г., издадено от директора на РДГ-Берковица, в частта за отнемането в полза на държавата на товарен автомобил Ивеко 3510 собственост на дружеството, в размер на общо 4695лв., вкл. липсващи парични средства в размер на 3200лв, оставени от управителя в автомобила към момента на неговото отнемане, стойността на липсващи вещи и принадлежности от автомобила в размер на 395лв, разходи за ремонт в размер на 1000 лв и за талон за автомобила и контролни номера, за издаването на които са платени 100 лв или общо 4695 лв., ведно с мораторна лихва, считано от датата на увреждането, която според ищеца съвпада с датата, на която е върнат автомобилът - 09.01.2020г. до датата на предявяване на иска. С обжалваното решение на АС Монтана дирекцията е осъдена, солидарно с Държавно предприятие Северозападно държавно предприятие гр. Враца, да заплати на Изи Тимбър Строй ЕООД, както следва: сумата от 234 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от частично отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление195/12.07.2018г., издадено от директора на РДГ-Берковица, в частта за отнемането на товарен автомобил на ищеца и свързаните с това липси на вещи и разходи по автомобила вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на втория ответник, изразяващи се в лошо стопанисване на товарен автомобил Ивеко 3510 ,ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането /датата на която е върнат автомобила-09.01.2020г./ до датата на предявяване на иска -07.10.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба-07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата и съответно са присъдени разноски, като ответниците са солидарно осъдени и за тях. Не е било спорно и е установено, че издаденото срещу Д. Димитров наказателно постановление 195 от 12.07.2018г., с което му е наложена глоба в размер на 200лв ,на основание чл.266,ал.1 във вр. с чл. 213,ал.1,т.2 от Закона за горите и са отнети в полза на държавата вещите - предмет на нарушението-4 куб.м. дърва за огрев, както и вещите, послужили за извършване на нарушението-товарен автомобил Ивеко с рег. [рег.номер на МПС] е отменено в частта за изземване на автомобила от Районен съд Лом с Решение 146/ 18.11.2019г. по АНД474/18г. НП е изменено и в частта за наложената глоба, която е намалена от 200 на 50 лв. В останалата част постановлението е потвърдено, като е прието, че е извършено административно нарушение. Съдът е установил, че на 19.02.2018г. процесният автомобил е бил предаден за отговорно пазене в базата на Северозападно държавно предприятие Враца, ДГС-Лом, с разписка за отговорно пазене и не е спорно, че до 09.01.2020г. товарният автомобил е престоял в горски разсадник с.Василовци. Съдът е изслушал експертно заключение и свидетелски показания, като част от тях не е кредитирал. Въпреки това е приел, че от автомобила липсва радиокасетофон с диск и флашка на стойност 50 лв, както и че ищцовото дружестов е реализирало загуби в размер на 184 лв, платени за масла, филтри, гориво и антифриз, необходими за привеждане на автомобила в ход. Счетено е, че имуществените загуби са във връзка със задържане на автомобила в базата в с. Василовци и че е налице солидарна отговорност на ответниците за тези вреди; на касатора заради незаконосъобразното отнемане на автомобила, а на втория ответник заради противоправно поведение на негови длъжностни лица по съхранение на вещта. Останалите претендирани вреди са счетени за недоказани. По тези съображения е постановен осъдителен диспозитив за солидарна отговорност по отношение на сумата 234 лв, а в останалата част, в която решението не се обжалва, исковете са отхвърлени. Решението в обжалваната му част е неправилно. Същото е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Действително в случая е налице частично отменено и изменено наказателно постановление, издадено от директора на РДГ Берковица, но това не е достатъчно за ангажиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ. Необходимо е да се установи, че претендираните вреди са възникнали и че са пряка и непосредствена последица от отменен административен акт или наказателно постановление. Съдът не е съобразил действащото законодателство и поради това неправилно е приел, че е налице основание за ангажиране солидарната отговорност на касатора. В разпоредбата на чл.273, ал.1 ЗГ вр. чл. 20 ЗАНН е предвидено правомощието за отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушение, в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. В конкретния случай със съдебното решение, макар частично да е отменено и изменено наказателното постановление, е потвърдено извършването на административно нарушение по чл. 213, ал.1 т.2 от Закона за горите превоз на дървесина без превозен билет, извършено от лице, наето от ищеца. Отнетият автомобил на ищеца е средството, чрез което е извършено нарушението. Наказателното постановление в частта за отнемане на автомобила е отменено не поради липса на административно нарушение, а на основание чл. 20, ал.4 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 10, ал.1 от Наредба 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии предвижда, че задържаните и/или иззетите вещи, предмет и/или средство на нарушение, както и документите се предават за съхранение с разписка за отговорно пазене. Съгласно ал. 3 на същия текст директорът на държавното предприятие по чл. 163 ЗГ след съгласуване с директора на съответната РДГ определя със заповеди бази за съхранение на всички задържани и/или иззети вещи, предмет и/или средство на нарушение, както и материалноотговорните лица. Такава заповед се намира в кориците на делото и в съответствие с нея автомобилът е предаден с разписка за отговорно пазене на държавното предприятие по чл. 163 ЗГ в случая ответникът Държавно предприятие Северозападно държавно предприятие. По силата на чл. 10, ал.8 от наредбата, разходите по задържане и съхранение на вещите, предмет и/или средство на нарушение, са за сметка на държавните предприятия по чл. 163 ЗГ - когато вещите са задържани от лица по чл. 274, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 ЗГ, разпоредбата на ал.9 предвижда, че отговорността за оставените на съхранение с разписка за отговорно пазене вещи, предмет и/или средство на нарушение, е на лицата по ал. 8, т. 1 или 2 от Наредбата в конкретния случай на съответното държавно предприятие. При тази изрична разпоредба и след като в исковата молба се твърди изрично, че вредите са настъпили именно при престоя на автомобила на територията на ДГС- Лом, не е налице основание за ангажиране отговорността на касатора въз основа на частично отмененото наказателно постановление. Съдът не е изложил и конкретни съображения защо счита, че е налице солидарна отговорност. Отделно от изложеното по-горе, противно на приетото от съда, въобще не се установява и настъпването на имуществени загуби в размер на 234 лв. Съдът изрично е посочил, че не кредитира показанията на свидетелите Рапонски, Димитров и Борисов, както и че липсват каквито и да било разходооправдателни документи за покупка на радиокасетофон и за привеждане на автомобила в движение. Поради това и при липса на други доказателства, изводите, че в автомобила е имало касетофон на стойност 50 лв, както и че лицето Рапонски могло и само да смени масла, филтри и антифриз на автомобила, са необосновани, противоречащи на събрания и обсъден от съда доказателствен материал и почиват на предположения. Освен това, касае се за консумативи, които подлежат на периодична смяна, независимо от това дали автомобилът е в движение, поради което няма основание да се приеме, че подобни разходи са извършени в причинна връзка с отменената част от наказателното постановление. При липса на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на касатора, първоинстанционният съд е следвало да отхвърли исковете изцяло. Решението в обжалваната му осъдителна част следва да бъде отменено. Касационна жалба от държавното предприятие не е постъпила, а съгласно чл. 271, ал.3 ГПК съдът отменя решението само по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Солидарните длъжници не са необходими, а обикновени другари, съгласно теорията и константна съдебна практика, поради което и по аргумент от чл.271, ал.3 ГПК, решението е влязло в сила по отношение на втория ответник. Касаторът не претендира разноски в касационното производство, а на ответниците такива не се дължат, поради което не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,