Решение № 4311 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6930/2012 г.

Решение № 4311 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6930/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на ЕТ "Парапас - Николай Парапанов", чрез процесуалния му представител адвокат Мариана Айдарова, срещу решение № 447 от 28.03.2012 г. по адм. д. № 636/2011 г. на Административен съд Благоевград с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане по същество от друг съдебен състав. Ответникът Агенция "Митници" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 4 от АПК, е отхвърлен иска на ЕТ "Парапас - Николай Парапанов" против Агенция "Митници" за установяване незаконосъобразността на действията по усвояване и разпределение на сумата по банковата гаранция, учредена в полза на "Мариам 2001" ЕООД, довели до увеличаване размера на задължението на ЕТ "Парапас - Николай Парапанов" със сумата 76 407. 46 лева и за присъждане на обезщетение в размер на сумата 92 831 лева, представляваща нанесени вреди и пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане. Прието е, че тъй като твърдяните от ищеца действия и бездействия на служители от митническата администрация са осъществени на 27.11.2003 г., 21.04.2005 г. и 6.03.2006 г., а исковата молба е подадена в съда с вх. № 1394 от 5.08.2011 г., петгодишният давностен срок за погасяване на претендираното от ищеца вземане за имуществени вреди е изтекъл, и затова искът следва да се отхвърли, като неоснователен. Съдът е направил този извод без да изясни дали са налице незаконосъобразни действия или бездействия на административния орган и дали те са в причинно-следствена връзка с претендираните вреди. От редакцията и тълкуването на чл. 204 от АПК, регламентиращ допустимостта на иска, следва, че условие за допустимост е наличието на отменен по съответния ред като незаконосъобразен административния акт, респективно, наличието на съдебен акт, с който е установена незаконосъобразността на съответното действие или бездействие, пряка и непосредствена последица, от които са твърдените от ищеца вреди. Това означава, че когато искът е основан на незаконосъобразни действия или бездействия, както е в процесния случай, преди да прецени дали вземането за претърпените вреди е погасено по давност, съдът следва да установи дали са налице такива действия или бездействия и дали като пряка и непосредствена последица от тях са настъпили вредите, за които се претендира обезщетение. Т.е. налице е преюдициалност на спора относно незаконосъобразността на съответното действие или бездействие. В тази връзка, относима към въпроса дали вземането за обезщетение е погасено по давност, е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установена незаконосъобразността на съответното действие или бездействие, а не датата, на която са извършени действията или бездействията, причинили твърдените от ищеца вреди, както е приел административният съд. По тези съображения и тъй като не е установено дали са изпълнени трите кумулативно необходими предпоставки за признаване на правото на обезщетение по реда на ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия или бездействия на митническата администрация, настъпила за ищеца вреда и причинна връзка между съответните действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат, решението е неправилно и като такова следва да се отмени, а делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В този смисъл е съдебната практика - решение по адм. д. № 12439/2009 г., по адм. д. № 8239/2010 г., по адм. д. № 451/2011 г. на Върховния административен съд. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение