Решение № 2143 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10365/2018 г.

Решение № 2143 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10365/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, чрез процесуалния му представител юрск. Д. Златева, срещу решение № 1275/14.06.2018 г., постановено по адм. Дело № 3146/2017 г. по описа на Административен съд Варна. Наведени са и развити оплаквания за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение като неправилно. Направено е и искане за присъждане на направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът по делото – директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" /БДЧР/, чрез процесуалния представител юрск. Й. Петков, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Не е заявена претенция за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна, е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – гр. Бургас, срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 25/2017/25.10.2017 г., издаден от директора на БДЧР с център Варна. С АУПДВ са установени за плащане за ВиК Бургас публични задължения за период 2016 г. в размер на 24 000 лв., ведно със законна лихва, представляващи част от годишната такса за правото на водовземане за питейно-битови нужди от обект – язовир "Ясно поляна", изграден на р. Дудинска /Дяволска/, на 3 км. Югозападно от с. ясно поляна, в който постъпват води от собствен водосбор, язовир "Ново Паничерово" р. Зелениковска, съгласно разрешително за водоползване № 0309/26.04.2004 г. на Министъра на околната среда и водите. АУПДВ е издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ вр. с чл. 15, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. Таксата е годишна и е изчислена съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /нар. Тарифата/ - с единичен размер на таксата от 0, 02 лв. /куб. м. за периода, при отчитане и приспадане на две извършени плащания от ВиК Бургас на 30.05.2016 г. и 01.09.2017 г. Размерът на таксата е определен по формулата в чл. 10 от Тарифата, на база показание на разходомерно устройство съгласно справки за ежемесечно отчитане на воден баланс на язовир "Ясна поляна", за изпълнение на режимните графици, отразено в след нарочна проверка, обективирана в констативен протокол № 177 Б/05.04.2017 г. годишните иззети водни количества от язовира са 12 175 000 куб. м. за питейно-битови нужди. Възраженията на адресата на акта са били за недължимост на остатъка от установеното задължение, предмет на АУПДВ поради неизползване на количествата воден обем, останали незаплатени, за питейно-битови нужди, предвид използването им за пречистване на водата, т. е. за технологични нужди. За установяване на тези твърдения е ангажирано заключение на СТЕ. Съгласно заключението на приетата СТЕ, от отнетия обем сурова вода, при двустапално пречистване на общия обем на водата, технологичната вода е около 7-8% - около 28 800 куб. м. месечно за утители и около 77 760 куб. м. месечно за бързи пясъчни филтри. Водата, която постъпва в р. Дяволска е технологична отпадна вода, отпаднала от пречистващите съоръжения по пътя на суровата вода от отнетия обем вода от язовира. Въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на СТЕ, съдът е установил, че таксата е определена на базата на показание на разходомерно устройство съгласно справки за ежемесечно отчитане на воден баланс на язовир "Ясна поляна", отразено в констативен протокол № 177 Б/05.04.2017 г. Отчетено е, че отразените стойности по протокола съответстват на данните по официалните документи – графици за ползване на води, както и справката с идентични данни, изготвена от дружеството. Съдът законосъобразно се е позовал на материалната доказателствена сила на официалните документи, както и на изходящите от жалбоподателя документи, удостоверяващи неизгодни за него данни, въз основа на което е направил обосновани фактически изводи относно количествата води, отнети от водния басейн за годишния период. Не е била спорна технологията по пречистване на водите, нито верността на направените пресмятания по формулата в Тарифата. Спорът между страните е правен и касае съдържанието на понятието "отнет воден обем" – дали това са всички води, които са отнети като количество от язовира, както е прието в административния акт, или това са само водите, подавани към абонатите на адресата на акта за питейно-битовите нужди на последните, т. е. отнетите води, от които са приспаднати т. нар. технологични води, използвани за пречистване на водата, както се твърди от жалбоподателя и настоящ касатор. Съдът е възприел даденото тълкуване от административния орган. Решението на АС Варна е правилно. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗВ – за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води, както е в процесния случай. Съгласно т. 7 ДР ЗВ - "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обект. По силата на чл. 194, ал. 2 ЗВ, тази такса се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а ЗВ. Както правилно е отчел съда наредбата по чл. 117а – Наредба за нормите за водопотребление е неприложима за периода, тъй като от една страна е в сила от 27.12.2016 г., а от друга – с нея са определят норми за водопотребление за напояване само на земеделски земи. Приложима относно определянето на таксата се явява Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /Обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отм. 01.01.2017 г./, съгласно която – чл. 3, ал. 1 - таксите за водовземане от повърхностни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата и ако не са налице изключенията за неплащане, предвидени в чл. 2 от Тарифата, за които в процесния случай няма наведени твърдения. Изчисляването на таксата се извършва по формулата и в размерите по чл. 8 и чл. 10 от Тарифата, както е процедирано в процесния случай като основният компонент W е размерът на ползвания годишен воден обем според целта – питейно-битово водоснабдяване. Направеното от решаващия съд заключение, че в хипотезата на чл. 194, ал. 2 от ЗВ във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" дължимата такса е на базата на отнетия обем вода съгласно показанията на измерващото устройство, включващо цялото количество отнета вода от водния обект, за който е издадено разрешението, се споделя от настоящата съдебна инстанция. Липсват законови основания да се приеме, че количеството вода, която се използва за технологични нужди от пречиствателната станция и което се връща обратно в реката, и това количество не представлява отнето количество вода по смисъла на чл. 194, ал. 2 от ЗВ, тъй като в закона няма понятие за отнети води за "технологични нужди" или "технологични води", и в тази връзка административният орган не е нарушил закона, като е приел, че размерът на таксата е правилно определен в съответствие с чл. 194, ал. 6 от ЗВ. Обратно на твърденията на касатора касационният съд намира, че няма противоречие с разпоредбата на пар. 9 ПЗР ЗВ, който гласи, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Също така даденото изчисление по заключението на СТЕ относно обема на т. нар "технологични води" е само приблизителен, т. е. при липса на монтирани измервателни устройства не е възможно установяването им в реален обем при обективни показания и данни за този обем. По изложените съображения касационният съд намира за неоснователни наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението и след извършена служебна проверка на решението за валидността, допустимостта му и материалната му законосъобразност, настоящата инстанция счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски по делото в полза на касатора, нито в полза на ответника, който не е заявил искане в този смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – осмо отделение,