Решение № 140 от 18.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 329/2016 г.

Решение № 140 от 18.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 329/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по чл. 47, т. 2, т. 3 и т. 6 ЗМТА. Предявен е иск от [фирма] за отмяна на решение от 07.11.2014 г. по арбитражно дело на арбитър ad hoc Б. Н. И., с което ищецът е осъден да заплати на П. Г. М. от [населено място] сумата от 20 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на сключения между тях договор. Ищецът поддържа, че арбитражната клауза в процесния договор от 01.09.2014 г. за възлагане и изготвяне на специализиран анализ, е нищожна, тъй като договорът е подписан от лице без представителна власт. С тристранно споразумение от 19.05.2014 г., сключено между: Д. А. I ван де Винкел, понастоящем вписан в ТР като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-ищец, [фирма], представлявано от П. М. /което дружество е било към 19.05.2014 г. едноличен собственик на капитала на дружеството-ищец/ и И. С. / към посочения момент вписан в ТР управител на дружеството-ищец/, е постигнато съгласие, че от 19.05.2014 г. И. С. ще действа като управител на [фирма] за пред трети лица, като ще изпълнява инструкциите на действителния собственик и управител - Д. А. I ван де Винкел и ще задължава дружеството след изрично писмено съгласие на действителния собственик. В нарушение на това тристранно споразумение е сключен договорът с П. М.. Ищецът твърди, че арбитражната клауза по същия е недействителна, тъй като е сключена при липса на представителна власт за представляващия дружеството И. С., което е отменително основание по чл. 47, т. 2 ЗМТА. В архива на дружеството не се намират договорът от 01.09.2014 г., арбитражното решение, разменените книжа по арбитражното производство. Ищецът счита, че арбитражното решение противоречи на обществения ред като постановено по симулативен процес, на осн. чл. 47, т. 3 ЗМТА. Начинът, по който е постигнато това решение, е несъвместим с обществения ред. В исковата молба е налице позоваване и на основание по чл. 47, т. 6 ЗМТА, тъй като видно от арбитражното решение, то не съдържа дата и номер на образуване на арбитражното дело, място на провеждане на заседанието, дата на връчване на исковата молба, на призовка за открито съдебно заседание- всички те представляващи абсолютни процесуални предпоставки за законосъобразното развитие на арбитражното производство. Ищецът иска отмяна на арбитражното решение с присъждане на разноски за производството. Ответникът П. Г. М. в подадения от него писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на иска. Счита, че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и е неоснователена, поради неосъществяване на хипотезите по чл. 47, т. 2, 3 и 6 ЗМТА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковата молба: Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на чл. 47 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от узнаване за арбитражното решение. Фактът на узнаването съдът намира за доказан предвид представените доказателства за връчване на покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20158480401218 на ЧСИ с рег. № 848 и район на действие СГС до [фирма] на 16.10.2015 г. Изпълнителното дело е било образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на арбитражно решение от 07.11.2014 г. Настоящият състав на ВКС не споделя доводите на ответника, че дружеството е узнало за арбитражното решение на 07.11.2014 г., предвид изявлението в тази насока на управителя И. С., обективирано върху документ - разписка на л. 17 по настоящето дело, което доказателство пред ВКС е представено в копие, заверено от пълномощника на ищеца. С оглед становището на ищеца по исковата молба за липсата на оригинални документи във връзка с арбитражното дело, той счита, че узнаването е от връчване на П. от ЧСИ. В с. з. на 13.06.2016 г. процесуалният представител на ищеца е направил уточнение, че е представил в копие арбитражното решение и разписката и е заверил същите, доколкото като препис те са се намирали по делото на СГС, образувано по молба на П. М. за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение. Пълномощникът на П. М. в същото с. з. е заявил, че не е сигурен дали с молбата за издаване на изпълнителен лист арбитражното решение и другите доказателства са били представени в оригинал и изрично е направил изявление, че няма доказателствени искания. Въпреки изисканото на няколко пъти арбитражно дело от арбитър Б. И., той е отговорил, че не съхранява делото в оригинал и го е предал на страните. Съобразно гореизложеното ВКС намира, че е налице оспорване от страна на ищеца на разписката за връчване на арбитражното решение на неговия представляващ. На осн. чл. 48, ал. 1 ЗМТА при тези данни от значение е надлежното удостоверяване на датата на връчване на арбитражното решение на страната, която е подала исковата молба по чл. 47 ЗМТА. Предвид липсата на арбитражното дело и наличие на представени в копие документи, които не са удостоверени за вярност с оригинала от страната, която ги е заверила, липсва надлежно удостоверяване от арбитъра на датата на връчване на решението. Единствено надлежно удостоверяване на факта на връчване и датата на същото е разписката за връчване по пощата на П.. По основателността на исковата молба: Искът за отмяна на арбитражно решение, поради липса на арбитражно споразумение, с оглед нищожност на същото, на осн. чл. 47, т. 2 ЗМТА е неоснователен. Следва да се има предвид, че на осн. чл. 19, ал. 2 ЗМТА арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение. В случая доводите на ищеца за нищожност на арбитражната клауза се обуславят от такива за нищожност на договора от 01.09.2014 г., предвид твърдяно ограничаване на представителната власт на подписалия за дружеството-изпълнител управител. Дори и да бъде разгледано по същество това твърдение е неоснователно. Не се оспорва, че договорът за услуга е бил подписан от И. С. - вписаният в ТР управител на [фирма], то същият договор не е подписан от лице без представителна власт. Валидно обвързва дружеството в отношенията му с насрещната страна по сделката П. М.. При юридическите лица процесът на волеобразуване и процесът на волеизявяване са отделени и са в компетентност на различни органи. Общото събрание на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган - с взетите решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл. 137, ал. 1 ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Компетенциите на управителя включват управленска дейност - организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган. Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 ТЗ) има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Сделките, сключени от управителя, се преценяват като действителни поради наличие на воля при сключването им. Органния представител е изявил съгласието на О. за поемане на задължението със сключване на договора. Съгласието на т. нар. "действителен собственик" не е елемент от нормативно закрепения фактически състав на сделката, който заедно с волеизявлението, да доведе до желаното правно действие. ВКС намира, че е налице основанието по чл. 47, т. 3 ЗМТА: По своето естество арбитражното производство е исково. То цели да се реши със сила на пресъдено нещо гражданския спор като същевременно не се урежда от ГПК. Черпи силата си от договорната воля на страните. Ако арбитражната процедура не е уредена в арбитражния договор, арбитрите действат по установена от тях процедура. Във всеки случай тази процедура следва да обезпечава равното право на участие на всяка страна в производството пред арбитражния съд. В практиката на ВКС по прилагане на чл. 47, т. 3, пр. 2-ро ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред ще има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата. А. процес е подчинен на конституционно прогласените и международно приетите принципи на равенството на страните и правото им на участие и защита в производството по делото, които, като израз на състезателното начало, са основополагащи за действащия в страната правопорядък. Следователно, поради своя повелителен характер, тези принципи се явяват и пределните граници на договорната свобода, с която страните разполагат при уреждане на арбитражното производство. В конкретния случай, с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, са нарушени такива повелителни правни норми. Липсват доказателства, че то е постановено в процес, който надлежно е бил учреден и проведен. Съобразно изложеното по-горе не е представено арбитражното дело, изискано от назначения арбитър, не се ангажират в тази връзка и доказателства от страните. Следователно не може да се направи извод, че арбитражното решение като признат от закона акт, обвързващ страните, така както ги обвързва съдебното решение, е постановено в процедура, осигурила равно право на страните да упражнят конституционно признатото им право на защита. В случая, не се налага обсъждане и произнасяне и по останалото поддържано от ищеца основание по чл. 47, т. 6 ЗМТА, тъй като то се поглъща от отменителното основание на чл. 47, т. 3 ЗМТА. С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящето производство в размер на 1407 лв. Предвид изложеното, като счете, че е налице основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 3 ЗМТА, ВКС, състав на Първо отделение на Търговска колегия