Решение № 10317 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5480/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на М. Х. В., чрез процесуален представител адв. Бошнаков, срещу решение № 2572/23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 245/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2789/12.07.2024 г. на заместник - кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ пристройка от метална конструкция и PVC дограма, функционално свързана към самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.2.85 по КККР на гр. Несебър, находящ се на 1 етаж в изградена в имота сграда с идентификатор 51500.502.447.2 и да разчисти терена. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Твърди се, че административният акт е издаден при липса на достатъчна индивидуализация на обекта, предмет на премахване, както и че е налице противоречие между описанието на обекта в констативния акт, заповедта и приетите по делото съдебно - технически експертизи. Излагат се съображения, че част от конструкцията, предмет на процесната заповед, вече е била предмет на друго административно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение, с което е отменено разпореждането за премахването ѝ. Поддържа се още, че процесният обект няма характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а представлява преместваем обект или дейности по текущ ремонт, за които не се изисква разрешение за строеж. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените в производството разноски. Ответникът - заместник - кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при община Несебър, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Попова, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. За Върховна касационна прокуратура не се явява представител. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Х. В., срещу заповед № 2789/12.07.2024 г. на заместник - кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ пристройка от метална конструкция и PVC дограма, с размери: дължина 8,50 м., ширина 2,20 м. и средна височина 2,30 м., функционално свързана към самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.2.85 по КККР на гр. Несебър, община Несебър, област Бургас, находящ се на 1 етаж в изградена в имота сграда с идентификатор 51500.502.447.2 и да разчисти терена. Съдебното производство по постановяване на сега обжалваното решение е проведено по реда на чл. 226 АПК, след като с решение № 979 от 29.01.2026 г., постановено по адм. д. № 10860/2025 г. по описа на ВАС е отменено решение № 6445 от 16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1561/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Касационната инстанция е приела, че първоинстанционният съд неправилно е отменил заповедта по чл. 225а ЗУТ на формално основание, без да извърши цялостна преценка на доказателствата и да се произнесе по съществото на спора. Не са изследвани въпросите дали е налице незаконен строеж по § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, какви са неговите параметри и дали за него е приложим режимът на търпимост. Поради липсата на мотиви по тези въпроси е прието нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, поради което първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, като са налице необходимите фактически и правни основания за издаването ѝ. Установено е, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за чието изграждане са били необходими одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, каквито не са представени и не са открити в общинските архиви. Съдът е приел, че не е приложимо изключението по чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ, тъй като същото се отнася до остъкляване на балкони и лоджии, а не на тераси, както и че извършеното преустройство е довело до промяна на предназначението на терасата. Приел е още, че строежът е извършен след 31.01.2001 г., поради което не е търпим по § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПР на ЗИДЗУТ. С оглед на това съдът е приел, че строежът е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване, поради което е отхвърлил жалбата срещу заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.2.85, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор 51500.502.447.2 по КККР на гр. Несебър. На 16.11.2023 г. служители на община Несебър са извършили проверка на място по постъпили сигнали, при която е установено изграждането в ПИ с идентификатор 51500.502.447 по КККР на гр. Несебър на пристройка, напълно завършена, функционално свързана със СО с идентификатор 51500.502.447.2.85 по КККР на гр. Несебър, находящ се на етаж 1 в сграда с идентификатор 51500.502.447.2 по КККР на гр. Несебър. Констатираната пристройка е описана с дължина 8,50 м., ширина 1,30 м. и средна височина 2,20 м., изпълнена от метална конструкция и PVC дограма. Установено е и наличието на метална конструкция с поликарбонатно покритие, разположена над терасата. На 27.02.2024 г. е бил съставен констативен акт № 23, в който са отразени резултатите от извършената проверка и е прието, че е налице пристройка, функционално свързана със самостоятелния обект на жалбоподателя, за която не са представени разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 01.03.2024 г., който е упражнил правото си да направи възражения. Последните са обсъдени от административния орган при издаване на заповедта. Възражението в касационната жалба, че констатациите в констативен акт № 23/27.02.2024 г. се основават на проверка от 16.11.2023 г. и не могат да почиват върху проверки и изследвания, извършени преди началото на административното производство, не се споделя от настоящия съдебен състав. Законът не поставя изискване проверката по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ да бъде извършена непосредствено в деня на съставяне на констативния акт. От значение е дали компетентните длъжностни лица са извършили необходимата проверка, дали констатациите са надлежно документирани и дали адресатът на акта е получил възможност да се запознае с тях и да ги оспори. В случая именно това е сторено. Проверката от 16.11.2023 г. е обективирана в констативен протокол, а впоследствие резултатите от нея са възпроизведени в констативен акт № 23/27.02.2024 г. Последният е връчен на жалбоподателя, който е представил писмени възражения. Не се установява нарушаване на правото му на участие в административното производство, което да е довело до ограничаване на правото му на защита. Жалбоподателят е имал възможност да изложи всички свои възражения както пред административния орган, така и в съдебното производство. Неоснователно е и възражението, че поради различията в размерите, посочени в констативния акт и в заповедта, процесният строеж не е точно индивидуализиран. Действително в констативен акт № 23/27.02.2024 г. е посочена ширина 1,30 м. и средна височина 2,20 м., докато в оспорената заповед са посочени ширина 2,20 м. и средна височина 2,30 м. Това различие обаче само по себе си не води до неяснота относно индивидуализацията на строежа, чието премахване е разпоредено, доколкото от съвкупността на данните в административната преписка и от съдебно - техническите експертизи без съмнение се установява кой е обектът, предмет на разпореденото премахване. Обектът е индивидуализиран чрез неговото местоположение, функционалната му връзка със самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.2.85, вида на изпълнението му – метална конструкция и PVC дограма, както и чрез посочените в заповедта размери. Експертните заключения не установяват наличието на друг самостоятелен обект на същото място, който да може да бъде объркан с предмета на заповедта. Разминаването в отделни размери не заличава идентичността на обекта. То следва да бъде преценявано с оглед всички останали данни по делото, а не изолирано. В случая както административният орган, така и съдът разполагат с достатъчно данни, позволяващи да бъде установено кой обект е предмет на заповедта. Съществено значение в тази насока имат и заключенията на вещите лица. От тях се установява, че на място пред самостоятелния обект на жалбоподателя е налице остъклена с PVC дограма тераса, като дограмата е монтирана към фасадната стена и към бордюра на съществуващия парапет. Следователно независимо от разликите в отделните числови показатели, идентичността на обекта не е спорна. Не може да бъде споделено и възражението, че неправилното използване на термина „пристройка“ води до незаконосъобразност на заповедта. В административния акт е описан конкретен физически обект, неговото местоположение, конструктивно изпълнение, размери и функционална връзка с апартамента на жалбоподателя. Правната квалификация на този обект като строеж подлежи на съдебна проверка, но използването на термина „пристройка“ в диспозитива не означава, че административният орган е разпоредил премахването на различен обект. От експертизите се установява, че терасата като такава е съществувала по одобрения проект, но проектът не предвижда нейното затваряне с PVC дограма и метална конструкция. Именно извършеното допълнително остъкляване и ограждане е предметът на оспорената заповед. Премахването на това изпълнение води до възстановяване на терасата в предвидения по одобрения инвестиционен проект вид като открита площ. Неоснователно е и възражението, че процесният обект представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. В случая изследваната от вещото лице П. Шопова възможност за демонтаж и преместване на обекта на друго място със същото предназначение, запазвайки индивидуализацията си, се явява само едно от кумулативно изискуемите предпоставки за определянето му като преместваем обект. Друго такова условие е предназначението му да попада сред изрично изброените в чл. 56 и чл. 57 ЗУТ обекти с увеселителна, административна, търговска или друга обслужваща дейност, свързани с отбраната и сигурността на страната или рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи. Следователно, дори и да се възприеме тезата на касатора за възможност за преместване на обекта в цялост и използването му на различно място, той не може да бъде характеризиран като преместваем обект поради своето предназначение. Предвид изложеното, предметът на заповедта за премахване представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не преместваем обект. В тази връзка не може да бъде възприето и твърдението, че в случая е приложим § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Процесният обект не е самостоятелно поставено съоръжение, което може да бъде отделено от обекта, към който е прикрепено, без промяна на предназначението му. Напротив, неговото предназначение е именно да затвори и приобщи съществуващата открита тераса към жилищния обект. Неоснователно е и възражението, че извършените дейности представляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Текущият ремонт предполага поддържане или възстановяване на съществуващото състояние, без да се засяга конструкцията и без да се променят предназначението и обемно - пространствените характеристики на обекта. В случая обаче не се касае до подмяна на съществуваща дограма или ремонт на съществуващ елемент, а до първоначално остъкляване и ограждане на открита тераса, която по одобрения проект е предвидена като открита използваема площ. Следователно извършеното не представлява текущ ремонт, а строителни и монтажни работи, посредством които е обособен нов затворен обем. Не се споделя от настоящия съдебен състав и довода на касатора, че обектът попада в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда изключение от изискването за разрешение за строеж при остъкляване на балкони и лоджии. Процесната площ обаче е тераса, а не балкон или лоджия. Това се установява както от одобрения инвестиционен проект, така и от двете съдебно - технически експертизи. Терасата е открита използваема площ, а в конкретния случай тя е разположена на терена и е прилежаща към самостоятелния обект на жалбоподателя. Поради това законовото изключение за остъкляване на балкони и лоджии не е приложимо. Нормата на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ допуска остъкляване на балкони и лоджии, без разрешение за строеж. За терасите не е допустимо остъкляване, тъй като терасите не са в жилищната площ по арг. на § 5, т. 15 от ЗР на ЗУТ - "Застроена площ" е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания. В застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1.2 м от средното ниво на прилежащия терен". При остъкляване на тераси се увеличава жилищната площ, което е в нарушение на § 5, т. 15 от ДР на ЗУТ. Не може да бъде възприето и възражението, че липсата на засягане на носещата конструкция на сградата изключва приложението на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законът не поставя като задължителна предпоставка за квалифицирането на всяко преустройство или пристрояване като строеж наличието на въздействие върху носещата конструкция. От значение е естеството на извършените работи и техният резултат. В случая чрез монтирането на метална конструкция и PVC дограма е обособено затворено пространство на мястото на предвидената по проект открита тераса. Това представлява изменение на съществуващото положение и промяна на характеристиките и начина на ползване на тази част от имота. Неоснователно е и твърдението, че не е налице промяна на предназначението, тъй като терасата продължавала да се използва като тераса. Правната преценка не се свежда единствено до субективния начин, по който собственикът използва площта. Съществено е, че откритата по проект тераса е превърната в оградено и покрито пространство, пространствено свързано с жилището. След остъкляването тя вече не притежава характеристиката на открита използваема площ, каквато е предвидена в одобрения инвестиционен проект. Именно това изменение е релевантно при преценката за наличие на незаконен строеж. Не се споделя от настоящия съдебен състав и възражението, че металната конструкция представлява изграден по проект предпазен парапет. От заключението на вещото лице П. Шопова се установява, че съществуващият предпазен парапет е изпълнен от лек иноксов материал с височина около 1,05 м. От друга страна, спорната метална конструкция представлява различно изпълнение – метална рамка с вертикални колони, върху която е изпълнен покрив от поликарбонатни плоскости, като към нея е свързана PVC дограмата. Следователно спорната метална конструкция не може да бъде отъждествена с предвидения и изграден по проекта парапет. Именно тази разлика изключва възражението, че със заповедта се разпорежда премахване на законно изпълнен елемент от сградата. Неоснователни са и доводите, свързани с предходната заповед № 2787/12.07.2024 г. и съдебното решение, с което тя е отменена. Предмет на настоящото производство е заповед № 2789/12.07.2024 г., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж. Предходната заповед № 2787/12.07.2024 г. е била издадена в производство с различен предмет и на различно правно основание, свързано с квалифицирането на съответното слънцезащитно съоръжение като преместваем обект. Отмяната на предходната заповед не означава, че с влязлото в сила съдебно решение е установено със сила на присъдено нещо, че спорната метална конструкция е законен строеж или че не може да бъде предмет на преценка в производство по чл. 225а ЗУТ. Съдебното решение е обвързващо относно предмета и правните последици на отменения административен акт, но не препятства извършването на самостоятелна правна квалификация на обекта в производство с различен предмет и различно правно основание. Следователно не е налице противоречие между влязлото в сила решение по предходното административно дело и настоящото произнасяне. Неоснователно се поддържа и нарушение на изискването за мотивираност на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Заповедта съдържа описание на обекта, местонахождението му, размерите, начина на изпълнение, функционалната му връзка със самостоятелния обект, липсата на строителни книжа и правната квалификация на извършеното като незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тези мотиви са достатъчни, за да бъде изяснена волята на административния орган и да бъде извършен съдебен контрол за законосъобразност. Обстоятелството, че жалбоподателят не споделя направената от административния орган правна квалификация, не означава, че актът е немотивиран. Следва да бъде отхвърлено и възражението за липса на изяснена фактическа обстановка по чл. 35 АПК. Административният орган е извършил проверка на място, съставил е констативен протокол, впоследствие е съставен констативен акт, същият е връчен на жалбоподателя и неговите възражения са обсъдени преди издаването на заповедта. В съдебното производство са събрани допълнителни доказателства и са изслушани две съдебно - технически експертизи, които позволяват на съда да извърши пълна проверка на спорните факти. Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК констатациите, съдържащи се в административния акт и в документите, съставени от компетентните длъжностни лица, имат доказателствено значение до доказване на противното. В случая жалбоподателят не е оборил по същество основната констатация, че процесната тераса е остъклена и затворена с PVC дограма и метална конструкция и че за това изпълнение не съществуват разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Правилен е изводът на съда, че констатациите на извършилите проверката технически органи не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетите заключения по първоначалната и повторната СТЕ. Безспорно е установено по делото, че се касае за незаконен строеж, с точно описаните в констативния акт и процесната заповед параметри, изграден в нарушение изискванията по чл. 148, ал. 1 във връзка с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не са представени нито в административното производство, нито в съдебното производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ - изграждане на строеж без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Обоснована е и преценката на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради това, че спорният строеж не се явява търпим и като такъв подлежи на премахване. Търпимите строежи по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са тези, които макар и да са изградени без строителни книжа отговарят на нормите по устройство на територията към момента на извършването им или по сега действащите норми. Посочените норми обаче въвеждат времево ограничение за това кои строежи могат да се приемат за търпими, а именно тези които са извършени до 31.03.2001 г., като това е най-късната допустима дата по закон. От доказателствата по делото се установява, че спорният строеж не може да се приеме за търпим, поради това, че излиза извън времевите предели по закон, които допускат установяване на търпимост на строежите. По тези съображения е правилен извода на Административен съд - Бургас, че разпоредбите на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ не са приложими. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на Административен съд - Бургас е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Несебър сума в размер на 102,26 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,