Решение № 6379 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13428/2010 г.

Решение № 6379 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13428/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Елеонора Радулова, против решение № 541 от 14.09.2010 г., постановено по адм. дело № 505 от 2010 г. на Административния съд - гр. Плевен. С него е 1. отменено решение № 21 от 28.04.2010 г. на директора на РУСО-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. № 70-7107-2 от 09.04.2010 г. и е потвърдено разпореждане № 250 от 24.03.2010 г. на началник отдел "КПК" за разликата над 2143,67 лева /две хиляди сто четиридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/ до пълния размер на установената с акт за начет сума от 4235,84 лева /четири хиляди двеста тридесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/; 2. отхвърлена е жалбата, подадена от ЕТ "Марияна Григорова-Слави", гр. Пордим, представляван от Марияна Григорова, срещу решение № 21 от 28.04.2010 г. на директора на РУСО-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. № 70-7107-2 от 09.04.2010 г. и е потвърдено разпореждане № 250 от 24.03.2010 г. на началник отдел "КПК" в останалата част; 3. РУСО-Плевен е осъдено да заплати на ЕТ "Марияна Григорова-Слави", представляван от Марияна Григорова, деловодни разноски съразмерно с уважената част от жалбата в размер на 280 /двеста и осемдесет/ лева. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде оставен в сила атакуваният административен акт. Обжалва се размерът на присъдените разноски и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - ЕТ "Марияна Григорова-Слави", представляван от Марияна Григорова, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Плевен е оспореното от ЕТ "Марияна Григорова-Слави", представляван от Марияна Григорова, гр. Пордим, решение № 21 от 28.04.2010 г. на директора на РУСО-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. № 70-7107-2/09.04.2010 г. и е оставено в сила разпореждане № 250 от 24.03.2010 г. на началник отдел "КПК". С последното е разпоредено ЕТ "Марияна Григорова-Слави" да внесе по сметките на ДОО сумата 4235,77 лева, от които 2256,84 лева - главница и 1978,93 лева - лихва. Настоящата ответница е възразила срещу това разпореждане за събиране на суми по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 05.03.2010 г. пред по-горестоящия административен орган. Директорът на РУСО - Плевен е отхвърлил жалбата й като се е мотивирал с обстоятелството, че при извършената финансова ревизия контролният орган е установил неправилно извършени от осигурителя ЕТ "Марияна Григорова-Слави" осигурителни плащания от фондовете на ДОО, изразяващи се в неправилно изтеглени парични обезщетения по чл. 53 от КСО за отглеждане на малко дете за лицата Галина Сашева Христова за периода 17.09.2004 г. - 05.09.2006 г. и Виолета Детелинова Събева за периода от 11.12.2004 г. - 01.10.2006 г. Приел е, че трудовите договори с тях е следвало да бъдат прекратени от датата на завръщане на титуляра Владислава Дрянова - 17.02.2006 г., а осигурителят не е следвало да тегли парични обезщетения по чл. 53 КСО за посочените лица, тъй като с прекратяване на трудовите им правоотношения същите губели правата си по чл. 11 от КСО и нямали право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по цитираната разпоредба. С постановеното решение Административният съд - Плевен се е позовал на приетата и неоспорена от страните експертиза и е посочил, че считано от 03.06.2006 г. - датата на реалното завръщане на работа на титуляра - Дрянова, правото на парично обезщетение за отглеждане на дете, се е погасило по отношение на заместничките й: Галина Сашева Христова и Виолета Детелинова Събева и получените след тази дата парични обезщетения са недължими, поради което съставлявали неправомерно изтеглени от работодателя парични обезщетения по чл. 53 от КСО. Направен е решаващ извод, че за разликата над 2143,67 лева до пълния размер на установената с акт за начет сума от 4235,84 лева, изтеглените от работодателя суми за парично обезщетение за отглеждане на дете са правомерно изтеглени и последният не дължи тяхното връщане, поради което за тази разлика оспореното решение и потвърденото с него разпореждане в тази част са отменени. Решението е обосновано като правните изводи съответстват на установените фактически обстоятелства. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Установено е, че титулярът на длъжността Владислава Дрянова е била наета по трудов договор по чл. 67 от КТ от ЕТ "Марияна Григорова-Слави" (приложен на л. 87 от делото). На 11.01.2002 г. е излязла в отпуск по чл. 163 от КТ /бременност и раждане/, след което е продължила отпуск по чл. 164 от КТ /отглеждане на дете до 2 г. възраст/ за първо дете. В последствие е излязла отново в отпуск за бременност и раждане от 31.12.2003 г. и отглеждане на дете до 2 г. възраст за второто си дете. През периода на горепосочените отпуски на мястото на титуляра са били назначени по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ две лица: Галина Сашева Христова, с която е бил сключен трудов договор от 15.12.2003 г., като същата е излязла в отпуск по чл. 163 и чл. 164 от КТ, считано от 17.09.2004 г., до датата на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 1 от КТ - 05.09.2006 г.; второто лице - Виолета Детелинова Събева, с която е бил сключен трудов договор от 08.10.2004 г., като същата е излязла в отпуск по чл. 163 и чл. 164 от КТ, считано от 11.12.2004 г. до датата на прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие -01.10.2006 г. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до началната дата, от която осигурителят дължи връщане на неоснователно изтеглените парични обезщетения от фондовете на ДОО. Спорният въпрос е от коя дата следва да се приеме, че титулярът - Владислава Дрянова, се е завърнала на работа - на 17.02.2006 г., след изтичане на отпуска по чл. 164 от КТ, както е счел административният орган или на 03.06.2006 г., след изтичане и на отпуска по чл. 155 от КТ, ползван за периода 17.02.2006 - 02.06.2006 г. Под завръщане на работа законът има предвид реално завръщане на титуляря на работа и започване от негова страна изпълнение на служебните задължения на заеманата от него длъжност. По изложените съображения Върховният административен съд не споделя отразените в касационната жалба съображения относно доводите, че дали фактически лицето е започнало да полага труд или е в някакъв друг вид разрешен отпуск, било, според касатора, без значение по отношение на трудовите договори със заместниците. Така наведените оплаквания са неоснователни. Не може да се приеме за завръщане на работа случай, при който заместваният служител, след ползването на един платен отпуск, започне ползването на друг отпуск, без реално да се е завърнал дори и за един ден на работа. Следва да бъде споделен и изводът на решаващия състав, че единственото основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, е реалното завръщане на работа на титуляра на длъжността. Безспорно е установено, че след изтичане срока на ползвания отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда, е бил разрешен платен годишен отпуск по чл. 155 /от КТ/ и реално Дрянова се е завърнала на работа на 03.06.2006 г. в този смисъл се явява обоснован изводът на съда, видно и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, че считано от датата, на която Дрянова реално се е завърнала на работа, от 03.06.2006 г. се е погасило правото на парично обезщетение за отглеждане на дете по отношение на заместничките й - Галина Сашева Христова и Виолета Детелинова Събева. Установеното по делото дава основание да се приеме, че получените след 03.06.2006 г. /а не както е посочил директорът на РУСО - Плевен - след 17.02.2006 г./ суми са недължими, поради което същите съставляват неправомерно изтеглени от работодателя парични обезщетения по чл. 53 от КСО. По изложените съображения, Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,