Решение № 4272 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2009 г.

Решение № 4272 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция по горите, сега Изпълнителна агенция по горите, срещу решение № 60 от 18.06.2009 г., постановено от Административен съд Кърджали по адм. д. № 163/2008 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът Областна дирекция земеделие Кърджали не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна министъра на земеделието и храните изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване от Държавна агенция по горите, сега Изпълнителна агенция по горите на протоколно решение № 2 от 17.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № 88 от 24.11.2008 г. на директора на ОДЗ Кърджали. Съдът е оставил без разглеждане жалбата по отношение на имоти, описани в раздел II, приложение № 1 от решението. В тази част решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила. За останалите имоти, предмет на оспорването съдът е отхвърлил жалбата. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила с представените по преписката карта на възстановената собственост и извлеченията към регистъра на имотите, включени в КВС. Решението в оспорената част изцяло е съобразено в характеристиката на имотите, така както са отразени в КВС, поради което не съществува възможност да се приеме, че те имат друга характеристика, а именно на гора, така както се твърди от оспорващата страна. Съдът е приел за ирелевантни доводите за неправилно включване в КВС на имоти, които са гори с характеристика на земеделски земи. По този довод, съдът е приел, че съществува ред, предвиден в Наредба № 49 от 05.11.2004 г., за промяна на отразяването в КВС. По този ред ДАГ, сега ИАГ, следва да реализира възраженията си по отношение на записа в картата на възстановената собственост относно характеристиката на оспорените имоти. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Условията и редът за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ от комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, се определят с правилника за приложение на закона. Този ред е регламентиран в чл. 45в ППЗСПЗЗ. Анализът на текстовете сочи на изрична правна уредба относно материалите, с които работи комисията - ал. 2 и ал. 3 на чл. 45в от ППЗСПЗЗ, а това са извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите. При определяне на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ комисията с протоколно решение отбелязва начинът на възстановяване на собствеността върху тях - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Комисията с протоколното решение описва имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1, и излага мотиви за това. Картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, според чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в ал. 3 - ал. 6 на чл. 1 от Наредба № 49. Регламентиран е и редът за създаването на картата на възстановената собственост в чл. 6 от Наредба № 49. От това следва, че фактическият материал, с който работи комисията е влязлата в законна сила КВС и регистъра на имотите към нея. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че в случая е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и при постановяване на оспореното решение по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, поддържани както в първоинстанционното производство, така и с касационната жалба, че погрешно включените в процесните актове гори остават държавна собственост, като управлението и контролът върху тях се осъществява от Изпълнителната агенция по горите. Първоинстанционният съд точно е преценил, че сочените обстоятелства са ирелевантни за настоящия правен спор относно законосъобразността на оспорените актове, поради което правилно при решаване на спора е игнорирал приетото заключение на съдебно-техническата експертиза като ирелевантно за правния спор. Това е така, защото въпросите, свързани с характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска. Разрешаването на този спор е недопустимо в хода на административния процес. Правно релевантните факти в случая са дали кадастралните единици, които жалбоподателят определя като гори, са включени в границите на плана за земеразделяне и в картата на възстановената собственост и дали последните са влезли в сила. Доводите на касационния жалбоподател относно характера на част от кадастралните единици, определени като земеделски земи могат да бъдат релевирани и в производство по чл. 14 от Наредба № 49, в което да бъдат отразени приети ЛУП. Едва след като тази промяна бъде отразена в КВС, по реда на чл. 45в, ал. 9 от ППЗСПЗЗ може да бъде преразгледано решението на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение