Решение № 10021 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2010 г.

Решение № 10021 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Пловдив моли да бъде отменено решение № 112/28.01.2010 г. по адм. д. № 868/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 1300800505/12.02.2009 г. на ТД - Пазарджик в частта за непризнат данъчен кредит 32 360 лв. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Екотурс-7" ООД по съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1300800505/12.02.2009 г. на ТД - Пазарджик в частта за непризнат данъчен кредит 32 360 лв. по пет фактури на "Жетрон" ЕООД за м. 9 и 12.2007 г. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител. Доставчикът не е бил намерен на адреса за кореспонденция. Искането за представяне на документи е било връчено на упълномощено лице на доставчика със съдействие на ревизираното лице. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по пет фактури от м. 9 и 12.2007 г., издадени от "Жетрон" ЕООД на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, чл. 9 и 25 ЗДДС, тъй като по фактурите с предмет СМР не са осъществени доставки, и няма настъпило данъчно събитие, а данъкът е начислен без основание. Съдът е приел, че по договор от 9.07.2007 г. ревизираното лице и доставчика се договорили последният да извърши СМР - довършителни работи на обект "Малък семеен хотел" - яз. Батак по одобрен архитектурен проект. Представени са приемо-предавателни протоколи, които установяват извършването на СМР и разплащането им. Вещото лице е дало заключение, че фактурираните СМР са извършени на място. Посочило е също минимално необходимите работници за извършване на довършителните работи. При първата ревизия на "Екотурс-7" ООД е съставен протокол от 29.11.2007 г. на ТД - Пазарджик, в който е констатирано, че обекта е завършен до етап довършителни работи преди издаване на акт обр. 15. Съдът е приел, че договорените СМР са изпълнени и приети, данъкът по спорните фактури е начислен и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите. Съдът е описал констатациите в РА и РД за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика да осъществи договорените строителни услуги, споменал е факта, че в периода на изпълнение на договора, доставчикът с 13 бр. работници е осъществявал строителни услуги на още 26 обекта в цялата страна. От 13 наети лица, четирима са дали обяснения, че не са сключвали трудов договор с доставчика и не са работили за него. Двама от работниците са осигурявани за пълен работен ден и от друга фирма, един от работниците не е работил на обект в района на яз. Батак, един от работниците е напуснал страната на 28.09.2007 г. и не се е завръщал. Един от работниците е подписал трудовия си договор на 19.03.2007 г., макар, че по данни на РДВР - Пазарджик на тази дата е бил в чужбина. Назначените по трудов договор общи работници не са дали обяснения на кои обекти са извършвали работа за доставчика. Не са били представени доказателства за командировки и разходи за нощувки на работниците. В преписката са приложени договорите с останалите възложители на доставчика за извършване на СМР в периода на изпълнение по процесния договор, от които е видно, че доставчика се е задължил да изпълни значителни по обем и стойност СМР из цялата страна с наетите от него 8 лица, две от които са работили и в друга фирма на пълен работен ден. Необоснован е изводът на съда, че договорените довършителни работи на стойност 161 800 лв. на обект "Малък семеен хотел" -яз. Батак могат да се изпълнят и с един - двама работници за срока на договора - около 6 месеца. Представените приемо-предавателни протоколи съдържат данни за извършени СМР, които в договора не са определени по количество и стойност. Относно количеството и вида на довършителните работи е посочен архитектурен проект, който не съдържа данни за обема на довършителните работи. Издадени са фактури на стойност над договорената. Нито един от работниците не е потвърдил извършване на работа на обекта "Малък семеен хотел" в района на яз. Батак. Съдът е приел за установено осъществяване на строителните услуги от издателя на фактурите само предвид представените приемо-предавателни протоколи, данните в които не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Теоретичната възможност, посочена от вещото лице, фактурираните СМР да се извършат от 7-8 квалифицирани работници, не е установено да е осъществена, тъй като работниците на доставчика не са квалифицирани и нито един от тях не е дал обяснения, че е работил на процесния обект. При липса на данни описаните в протоколите СМР да са извършени от работници на доставчика, който не е ползвал подизпълнители, изводът на съда, че доставките са осъществени, основан само на протоколите е необоснован. Законосъобразен е изводът на органите по приходите, че фактурираните доставки не е установено да са осъществени от издателя на фактурите и поради това не са налице условията на чл. 9, 25 и чл. 68 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, предвид и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата на ревизираното лице против РА. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 1097,20 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,