Решение № 670 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2024 г.
ВАСПето отделение23.01.2025 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1463 от 01.08.2024 г., постановено по административно дело 193/2024 г. от Административен съд Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение 1463 от 01.08.2024 г., постановено по административно дело 193/2024 г. от Административен съд Сливен, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., с изх. 02-200-2600/1375/13.10.2023 г. (УП). По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу посоченото УП бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Фито протект ЕООД не взема становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за неговото форма отменително основание по чл. 146, т.2 АПК, тъй като в същия не са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Решението е правилно. Неоснователен е наведеният довод, че мотивите на акта са посочени в отделен документ, издаден от органа становище. Същото е издадено от органа след запознаване с жалбата, при което правилно съдът не приема, че същото е неразделна част от преписката и представлява отделен документ, в който са изложени мотивите. В случая, правилно съдът е приложил разпореденото от Върховния съд в тълкувателно решение 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, в което е прието, че необходима и задължителна част от съдържанието на индивидуалния административен акт съгласно чл. 26, ал. 1, б. "в" ЗАП*
са фактическите и правни основания за издаване на акта, като понастоящем тези изисквания са залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитимите интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. ОСГК приема, че мотивите могат да бъдат изложени в отделен документ и в съпроводително писмо, с което преписката се изпраща до по-горестоящ орган, като и в двата случая допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Следователно крайният момент, в който е допустимо представянето на мотивите към акт в отделен от него документ, изхождащ от органа е съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща на по - горестоящ административен орган т.е. възможността е в рамките на административното производство. При това изразеното подчертано лично становище предложение от проф. К. Л., на което се позовава касационният жалбодател, намиращо се на стр. 257 от монографията му Недействителност на административните актове, в редакцията, в изданието на Сиела Актуални трудове, в което недопустимо се приравняват процесуални действия на органа издател на акта в административното и в съдебното производство противоречи, както на законовите изисквания на АПК и към момента на приемането му, а и в последвалите му изменения, а така също и на приетото в посоченото по-горе тълкувателно решение. Смисълът на тълкуването, което е дадено в него от ОСГК на ВС е да се даде възможност на гражданите до приключване на административното производство да се запознаят с това, какво приема органът, постановил акта за установено като факти и обстоятелства по преписката и кои правни норми счита за приложими в случая с оглед защита на правата им и осигуряване на възможността да организират адекватна защита срещу неблагоприятен за тях административен акт. При това, липсата на този съществен елемент от акта, наличен към момента на приключване на административното производство с административен акт, а още по-малко към момента подаване на жалбата срещу него в съответния съд, е в нарушение на въведените в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисквания за неговата форма, представляващи самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Изложеното води до извод, че излагането на мотивите към акта, след подаване на жалба срещу него до съда не води до саниране на същия, предвид посочената законова уредба, действаща към момента на постановяването му, както и с оглед даденото тълкуване от ОСГК на ВС на разпоредбата на чл. 26 от отменения Закон за административното производство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.