Решение № 3015 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14241/2008 г.

Решение № 3015 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14241/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Симеон Миланов Испиридонов от гр. Кюстендил против решение № 252 от 13.10.2008 г. по адм. дело № 405 по описа за 2008 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № РД-12-53/3.07.2008 г. на Директора на РУСО, гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 4109092842/18.03.2008 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и на чл. 6, ал. 4 от КСО. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кюстендил, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Кюстендилския административен съд е решение № РД-12-53 от 3.07.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 4109092842 от 18.03.2008 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване в изпълнение на решение № 7574 от 13.07.2007 г. на Върховния административен съд, с което на Симеон Миланов Испиридонов от гр. Кюстендил е отказано изменение на разпореждането от 8.09.2004 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на Кюстендилския административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (редакции - "в, 21 от 2000 г., изм. "в, бр. 83 от 2000 г.) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО (редакция - "в, бр. 110 от 1999 г.). Незаконосъобразен е изводът, че осигурителният доход на жалбоподателя за 2000 г. и 2001 г. е правилно определен, поради което не е налице основание за изменение на размера на пенсията. Съдът не е констатирал и неизпълнението на задължителните указания, дадени с влязлото в сила решение от 2.05.2006 г. по адм. дело № 426/2005 г. на Кюстендилския окръжен съд, оставено в сила с решение № 7574 от 13.07.2007 г. по адм. дело № 6904/2006 г. на Върховния административен съд, за мотивиране на разпореждане № 4109092842 от 8.09.2004 г. по отношение на осигурителния доход за 2000 - 2001 г. От правна страна е установено, че през периода 1.01.2000 г. - 31.12.2001 г. жалбоподателят е подлежал на задължително обществено осигуряване за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО (редакция - "в, бр. 110 от 1999 г.) в качеството му на управител на "Агросервиз Струма" ЕООД, с. Шишковци. Лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО не са "самоосигуряващи се" по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, т. е. физически лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от КСО ("в, бр. 110 от 1999 г., изм. - "в, бр. 64 от 2000 г.) за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 6 осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство" се внасят от осигурителите и от осигурените в определено съотношение. Поради това чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (обн. - "в, 21 от 2000 г., изм. "в, бр. 83 от 2000 г.), който се отнася до самоосигуряващите се лица, работещи без трудово правоотношение, не може да бъде приложен по отношение на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО. По правилото на чл. 9, ал. 1 от КСО, в сила до 1.01.2002 г., осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 6 се внасят върху осигурителен доход, включващ всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Намаляването с нормативно признатите разходи на месечните възнаграждения, получени от лицата по чл. 4, ал. 1, т. 6, е въведено с изменената ал. 4 на чл. 6, в сила от 1.01.2002 г. ("в, бр. 1 от 2002 г.). Начинът на формиране на данъчната основа на лицата, извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, е правно неотносим към определяне на осигурителния доход на същите лица. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Кюстендилският административен съд е постановил неправилно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените с настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на приложимите правни норми през периода 2000 г. - 2001 г. и при спазване на задължението за мотивиране на разпореждането от ръководителя на пенсионното осигуряване. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,