Решение № 15323 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7475/2020 г.

Решение № 15323 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7475/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрк. Петков, срещу решение № 2392/4.05.2020 г., постановено по адм. дело № 10291/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 60/17.05.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че след като съдът е констатирал от изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, че има несъответствия между АУПДВ и декларираното от дружеството, то погрешно е приел акта за правилен. Алтернативно, ако съдът не приеме искането за връщане на делото за ново разглеждане, счита, че при решаване на делото, АССГ не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 АПК. Счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като представител на дружеството не е участвал при проверката на място. Иска решението да бъде отменено. Ответникът по КЖ - директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", я е оспорил с доводи, развити от юрк. Гавраилова в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД срещу АУПДВ № 60/17. 05, 2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". С АУПДВ са установени за плащане дължими такси от "Напоителни системи" ЕАД за водовземане по Разрешително № 1135/22.08.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с Разрешително № 1135/15.08.2005 г. и Решение № РР-925/14.04.2010 г., издадени от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2017 г. в размер: главница – 8712, 58 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 1333, 07 лева. Таксата за водовземане е от повърхностен воден обект – язовир "Мечка" в землището на с. Новаково, общ. Асеновград, с цел на водоползването – напояване. АУПДВ е издаден на основание на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) и чл. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г.). Таксата е годишна и е изчислена съгласно чл. 10, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване - с единичен размер на таксата от 0, 001 лв. /куб. м. за периода. Размерът на таксата е определен по формулата в чл. 10 от Тарифата, на база разрешен месечен график, воден обем, заявен от "Напоителни системи" ЕАД за напояване в рамките на напоителния сезон. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е било спорно, че на "Напоителни системи" ЕАД е издадено Разрешително за водоползване № 1135/22.08.2002 г., изменено и продължено с Разрешително № 1135/15.08.2005 г. с Решение № РР-925/14.04.2010 г., издадени от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", което е с краен срок на действие 15.08.2016 година. В разрешителното е посочено, че за правото на водоползване се заплащат такси в размер, определен в съответствие с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект" /ПМС № 154/2000 г. /. С Декларация вх. № КД-05-2064/02.02.2017 г. по чл. 194 б ЗВ, от изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАД, като титуляр на Разрешително № 1135/22.08.2002 г., е посочено иззето количество за периода 1.01.2016 г. - 31.12.2016 г. в размер на 728 310 куб. м. и дължима сума 728, 31 лв., с посочена цена 0, 001 лв. /куб. м., съгласно Тарифата от 2012 година. Декларацията е подадена след изтичането на срока по чл. 194б ЗВ, а именно - 31.01.2017 година. С Декларация вх. № КД-04-2124/5.02.2018 г. по чл. 194б ЗВ, от изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАД, като титуляр на разрешителното, е посочено иззето количество вода за периода 1.01.2017 г. - 31.12.2017 г. в размер на 524 630 куб. м., в съответствие с което дължимата сума би била 629, 56 лева, с посочена цена 0, 0012 лв. /куб. м., съгласно Тарифата от 2017 година. На 20.02.2017 г. е била извършена проверка от експерт в Дирекция "Контрол" при Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив на обект язовир Мечка, при която са били определени дължими суми от "Напоителни системи" ЕАД за такси за водовземане от повърхностен воден обект язовир "Мечка" за периода 1.01.2016 г. - 31.12.2016 г. в размер на 3 312, 58 лв. при цена 0, 001 лв. /куб. м. съгласно Тарифата от 2012 г. на основание записите в дневниците, където ежедневно са посочвани изпуснатите водни маси - 3 312 576 куб. метра. Проверка от същия експерт е извършена и на 5.04.2018 г. за периода 1.01.2017 г. - 31.12.2017 г., като за този период таксата е определена на база на разрешения лимит от 4 500 000 куб. м. по 0, 0012 лв. = 5 400, 00 лв., независимо от подадената от "Напоителни системи" ЕАД декларация по чл. 1946 ЗВ на 5.02.2018 г., тъй като за този период водоползването е при липса на действащо Разрешително. Извършени са и проверки по документи на 27.08.2018 г. и на 5.04.2018 г., обективирани съответно в констативен протокол № ПВЗ-213/27.08.2018 г. и констативен протокол № ПВЗ-062/5.04.2018 г., в които са посочени дължимите главници и лихва за същите периоди, като е констатирано, че те не са заплатени. С покана за доброволно изпълнение, дружеството е поканено да заплати доброволно, в седмодневен срок задълженията си за процесните периоди, ведно с дължимата лихва. Предвид липсата на доброволно плащане, на "Напоителни системи" ЕАД е изпратено уведомление за образуване на производство и е издаден оспореният АУПДВ. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195б, ал. 1 ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 АПК. Съобразил е разпоредбата на чл. 194, ал. 6 ЗВ, като и приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е приел, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси на база годишно разрешено водно количество по разрешителните. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по ССчЕ, като е приел, че е поставен въпрос към експертизата относно наличието на разминаване между декларираните ползвани от дружеството количества вода и установеното в АУПДВ, но не е правен опит да бъде доказана тезата на дружеството, че е използвало воден обем, различен от посочения в разрешителното и съответен на подадените от дружеството декларации. По тези съображения, първостепенният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, с оглед на което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 ЗВ предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. След връчване на уведомлението за започване на административното производство пред "Напоителни системи" ЕАД е била открита възможността да оспори отразените в констативните протоколи данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. В хода на преписката не е правено фактическо възражение срещу установените количества, не са представени показатели от извършено от дружеството замерване, които да докажат твърденията за различен ползван обем. По делото не е било спорно, че "Напоителни системи" ЕАД не е монтирало измервателни устройства по реда на приложимата Тарифа, поради което размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество. Съдът правилно е приел, че при извършената проверка по реда на чл. 194б, ал. 3 ЗВ на данните в декларацията за отчетния период, е установено несъответствие между декларираното от дружеството иззето количество вода /годишен воден обем/ и разрешените водни обеми, които следва да се ползват като база за изчисляване на дължимата такса, поради липса на монтирано измервателно устройство в началото на напоителния канал. Не са представени доказателства за наличие на монтирано и отговарящо на нормативните изисквания измервателно устройство, чрез което да се установи действително отнетия воден обем за 2016 г. и 2017 г., съответно да се промени базата за изчисляване на дължимата такса за водовземане. Липсват и доказателства да е заплатена дължимата такса за водоползване за процесния период в сроковете по чл. 194б, ал. 2 ЗВ, респ. чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г. (отм.); Неоснователни са доводите в касационната жалба, че липсва несъответствие между декларираните данни и размера на таксата, определен с АУПДВ. Това несъответствие, правилно съдът е приел, че се дължи на обективни фактори, а именно - неналичието на монтирано измервателно устройство, което е рефлектирало върху начина на изчисляване на дължимата такса за процесния период и по-конкретно – в тези случаи годишната такса за водоползване се дължи не за реално ползвани водни количества, посочени по декларация на титуляря на разрешителното, а следва да се определи на база максимално разрешеното годишно водно количество в разрешителното за водоползване. Таксата за водовземане от повърхностни води е правилно определена според формулата по чл. 8, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм., но действала за отчетния период). Формулите са приложени правилно, като показателите са заместени с коректните стойности. По изложените съображения касационният съд преценява като неоснователни, описани в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението и след извършена служебна проверка на решението за валидността, допустимостта му и материалната му законосъобразност, настоящата инстанция счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение