Решение № 112 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 525/2008 г.

Решение № 112 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 525/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Търговищкият окръжен съд, с въззивно решение от 3.12.2007 г. по гр. д. № 398/2007 г., е допуснал делба на апартамент в гр. т. при квоти: за П. А. 421/17192 ид. ч.; за Д. А. - 15338/17192 ид. ч. и за Р. т. - 1433/17192 ид. ч. Касационна жалба срещу решението е подадена от ищцата по делото П. И. А. от гр. т. досежно размера на определената й квота, като поддържа искането си да й бъде определен дял в размер на 1/4 ид. ч. от имота. Ответниците Д. А. А. и Р. А. т., двамата от гр. Т., не са взели становище по касационната жалба. При касационната проверка се установи следното: Въззивният съд е взел предвид, че ищцата и ответникът Д. А., през време на брака им, сключен през 1972 г. и прекратен с развод през 2004 г., са придобили през 1982 г., 1/2 ид. част от процесния апартамент, закупен за 17192 лв.., а другата 1/2 ид. ч. е придобита от бащата на ответника - неговата съпруга, при условията на съпружеска имуществена общност. Прието, че под формата на възражение, ответникът Д. А. е предявил претенция за личен принос в придобиването на 1/2 ид.ч от апартамента. Съдът е приел, че бившите съпрузи П. и Д. А. са придобили като СИО само 841/17192 ид. ч. от имота, тъй като по делото са представени доказателства, че ответникът е изтеглил жилищен кредит към момента на покупката на имота и погасил чрез удръжки от заплатата му сумата 841 лв. За останалата сума, дадена за покупката на апартамента /разликата между 1 лв. и посочените 841 лв./ съдът е приел, че е заплатена от бащата на ответника, който фактически му е подарил половината от сумата. Изводите и решението на въззивния съд не съответстват на доказателствата по делото и на закона. Съгласно чл. 19 СК, вещите, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи, като съвместният им принос се предполага до доказване на противното. Приложеният по делото договор за продажба на жилище по чл. 117 ЗТСУ (отм.), сключен на 26.10.1982 г., удостоверява, че апартаментът е закупен от двама купувачи Д. А. и А. А., за 171192 лв., от които 14192 лв. са платени с техни собствени средства и 3000 лв. със заем от ДСК. Съгласно чл. 19 СК, закупената от Д. А. 1/2 ид. ч. от апартамента е имуществена общност със съпругата му и след развода им, тя има половината от тази част или 1/4 от целия апартамент. Въззивният съд правилно е приел, че в случая е сезиран с искане по чл. 21, ал. 2 СК, че придобиването е резултат на личен принос на ответника Д, но е направил необоснован извод, че е налице трансформация на негово лично имущество. В първоинстанционното производство ответникът е заявил, че апартаментът е закупен изцяло с лични средства на двамата купувачи - платените в брой 14192 лв. и заем 3000 лв., изтеглен и погасяван от двамата. С оглед на това възражение, ответникът Д. А. носи тежестта за пълно и главно доказване на заявените фактически обстоятелства - че платените от него пари в брой 7096 лв. са само негови лични средства и че е погасявал 1500 лв. от жилищния кредит. Такива доказателства по делото не са събрани. Посочените от него свидетели Н. и С., разпитани от районния съд, са твърдяли обстоятелства, различни от неговото становище - че всички пари за апартамента са дадени от А. А., както сумата в брой, така и заемът от 3000 лв., погасяван само от него. Като се има предвид това разминаване в твърденията и обстоятелството, че свидетелите само възпроизвеждат казаното от А. А., въззивният съд необосновано е приел за безспорно установено, че бащата на ответника Д му е подарил парите за апартамента. Дори да се допусне, че платената в брой сума е дадена само от А. А., това не доказва автоматически, че половината от сумата е лично дарение само на Д. А., а не на семейството му. Не е взето предвид, че до покупката на апартамента, съпрузите са живяли около десет години в дома на родителите на ищцата и както установява свид. Величков пред районния съд, те са били като гости в къщата, не са харчили за издръжка, за да спестят за апартамента. Въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че самият ответник е признал на ищцата парично участие за 750 лв., а съдът й признава само за сумата 421 лв. Въззивното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила - чл. 127 ГПК (отм.) за разпределението на доказателствената тежест и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) за преценка на всички доказателства по делото, поради което следва да се отмени и делото се върне на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. Върховният касационен съд