Решение № 3393 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9553/2013 г.

Решение № 3393 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9553/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 24а, ал. 5 и 6 ЗАДС. Касаторът директорът на Агенция "Митници" моли да бъде отменено решение № 1280/25.02.2013 г. по адм. д. № 3405/2012 г. на АССГ, с което е отменен РА № 7/37/6.12.2011 г. на началник сектор "Акцизно законодателство" в отдел "Последващ контрол" на Митница Русе, потвърден с решение № 125/21.02.2012 г. на касатора като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Тим ер" ЕООД моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, посочени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на "Тим ер" ЕООД РА № 7/37/6.12.2011 г. на началник сектор "Акцизно законодателство" в отдел "Последващ контрол" на Митница Русе, потвърден с решение № 125/21.02.2012 г. на касатора, с който е установено задължение за акциз 37 867,14 лв. с лихви на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС. Дружеството е авиационен оператор, извършва спомагателна дейност във въздушния транспорт, притежава самолет за селскостопански нужди, има и удостоверение за освободен от акциз краен потребител от 25.06.2006 г. за авиационен бензин, безоловен бензин и оловосъдържащ бензин. На 12.01.2011 г. дружеството е подало рекапилотивни декларации, с които е декларирало, че към 1.01.2011 г. има налични 53 334 л бензин А95Н без заплатен акциз. С ДВ, бр. 94/2010 г., в сила от 1.01.2011 г. е обнародвано изменение на чл. 24, ал. 3 ЗАДС, което според мотивите в РА не допуска освобождаване от акциз на енергийни продукти за въздухоплавателни средства на основание издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В РА е определен акциз по 710 лв./1000 л на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС. Ставката е определена в размера, дължим за 2011 г., тъй като тогава е възникнало задължението. По чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 94/2010 г., в сила от 1.01.2011 г. освобождават се от облагане с акциз енергийните продукти за зареждане на въздухоплавателни средства по ред и начин, определени с правилника. Според чл. 24, ал. 3 от ЗАДС в редакцията от ДВ, бр. 55/2010 г., действала до изменението, обнародвано в ДВ, бр. 94/2010 г. - до 1.01.2011 г. освобождаването по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 - 5 се прилага само за освободени от акциз крайни потребители. В редакцията, приложима от 1.01.2011 г. по чл. 24, ал. 3 от ЗАДС освобождаването по ал. 2, т. 1 - 5 се прилага само за освободени от акциз крайни потребители. При тази законодателна техника правилен е изводът на съда, че освобождаването от акциз на потребителите на енергийни продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС не се влияе от изменението на ал. 3, с което отпада изискването потребителите на този вид продукти да бъдат крайни потребители - не е необходимо да разполагат с удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Правилно съдът е приел, че за потребителите на енергийни продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС по чл. 13б, ал. 1 от ППЗАДС /ДВ, бр. 16/2011 г., в сила от 22.02.2011 г. при зареждане на въздухоплавателни средства се прилага процедурата за износ по смисъла на чл. 161 § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Обосновано съдът е приел, че правото на дружеството да иска освобождаване от облагане с акциз на ползваните енергийни продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС не е отпаднало с изменението на чл. 24, ал. 3 от ЗАДС и в РА неправилно е прието, че дължи акциз за държането на акцизни стоки след 1.01.2011 г. Решението е правилно като краен извод със следните допълнения: По чл. 19 ППЗАДС /отм., ДВ бр. 25/2013 г., в сила от 1.04.2013 г./, приложим за ревизирания период от 1.01.2011 г. - 12.01.2011 г. въз основа на издаденото удостоверение освободеният от акциз краен потребител има право да получава енергийни продукти, освободени от облагане с акциз, в посочения в удостоверението обект, където ще се получават и използват енергийните продукти. Аналогичен е текста на новия чл. 24д ЗАДС, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. За процесния период е приложим и чл. 20, ал. 1 и 2 ЗАДС /отм., ДВ бр. 25/2013 г., в сила от 1.04.2013 г./, според ал. 1, на който освободеният от акциз краен потребител може да използва получените енергийни продукти само за целите, посочени в издаденото удостоверение за съответния обект. По чл. 20, ал. 2 ППЗАДС в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 19 от закона освободеният от акциз краен потребител е задължен за заплащането на дължимия акциз. По чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС в приложимата за 2010 г. и 2011 г. редакция от ДВ, бр. 105/2006 г. освобождаване за потребление е потреблението на енергийни продукти от освободени от акциз крайни потребители за цели, различни от посочените в удостоверението. Едва с изменението на чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС от ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. е направена добавка в текста, като освобождаване за потребление е и потреблението след прекратяване на действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител. В чл. 21, ал. 2 от ППЗАДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 24/2010 г., в сила от 26.03.2010 г. до отмяната на разпоредбата с ДВ, бр. 25/2013 г., в сила от 1.04.2013 г. е уредено прекратяване действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, а според чл. 21, ал. 3 ППЗАДС /приета с ДВ, бр. 24/2010 г., в сила от 26.03.2010 г. и действала до отмяната на разпоредбата с ДВ, бр. 25/2013 г., в сила от 1.04.2013 г./ действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител се прекратява с решение на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. От цитираната правна уредба предвид чл. 19, 20 и 21 ППЗАДС и чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС в приложимата за периода редакция следва, че до отмяната на удостоверението за освободен от акциз краен потребител с решение на началника на митницата, той може да получава енергийни продукти, освободени от облагане с акциз, които следва да използва за целите, посочени в издаденото удостоверение, а ако използва продуктите за цели, различни от посочените в удостоверението е налице освобождаване за потребление и по чл. 20, ал. 1 от ЗАДС от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление възниква задължение за заплащане на акциз. В случая в РА не е установено използване на енергийните продукти, освободени от облагане с акциз, за цели различни от посочените в удостоверението на дружеството за освободен от акциз краен потребител, за да е приложим чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 21, ал. 2, т. 19 ЗАДС и да възникне задължение за заплащане на акциз за енергийните продукти, нито е отменено действието на удостоверението по чл. 21, ал. 2 и 3 ППЗАДС. Данни, че удостоверението не е отменено има в становището на касатора в писмената защита пред административния съд, че дружеството има валидно удостоверение за освободен от акциз краен потребител и в касационната жалба, където е посочено, че реквизитите на удостоверението са в сила по време на ревизионното производство. В нарушение на закона в РА е прието, че удостоверението не поражда правно действие за притежателя му след цитираното по-горе изменение на чл. 24, ал. 3 ЗАДС. Видно от цитираната уредба в чл. 19 и 20 ППЗАДС, приложима за периода, енергийните продукти, освободени от акциз, които дружеството е придобило въз основа на удостоверението не се държат от него без основание, докато не бъде отменено удостоверението по цитирания чл. 21, ал. 2 и 3 ППЗАДС с решение на началника на митницата. Държането на такива продукти не е основание за възникване на задължение за заплащане на акциз дори с изменението на чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС от ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., по който чл. след отмяна на удостоверението за освободен от акциз краен потребител потреблението на такива стоки е освобождаване за потребление и основание за възникване на задължение за заплащане на акциз по чл. 21, ал. 1 ЗАДС. Неправилно в РА е приета приложимост на чл. 21, ал. 2, т. 21 ЗАДС, който предвижда, че държането на акцизни стоки, за които в нарушение на този закон не е заплатен акциз или акцизът е заплатен частично представлява освобождаване за потребление. Предвид цитираните по горе чл. 19, чл. 20 и чл. 21 ППЗАДС и чл. 20, ал. 1 и 2, т. 19 ЗАДС в приложимите редакции акцизните стоки са придобити без акциз въз основа на удостоверението за освободен от акциз краен потребител в съответствие със закона и тяхното държане не се обхваща от хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС и не е основание за възникване на акцизно задължение. С тези допълнения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на дружеството следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,