Решение № 10988 от 30.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сине Рентал Сървисис ЕООД, с [ЕИК], чрез процесуален представител адв. Ю. Бошнаков, срещу Решение 513 от 20.04.2022 г., постановено по адм. д. 2131 по описа на Административен съд Бургас (АС Бургас) за 2021 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт (РА) Р-02000220006418-091-001 от 22.04.2021 г., поправен с Ревизионен акт за поправка (РАП) П-02000221080228-003-001 от 13.05.2021 г., издадени от органи по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Бургас, потвърдени с Решение 100 от 22.07.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д ОДОП) - Бургас при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Наред с това, Сине Рентал Сървисис ЕООД е осъдено да заплати на ответника в първоинстанционното производство сумата от 4946,00 лв., представляваща разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречието му с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда за наличие на знание у ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика му. Аргументира отсъствие на предвидените в чл. 177, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на Сине Рентал Сървисис ЕООД. Обръща внимание, че не е налице свързаност с доставчика по процесната фактура, а условията, при които е осъществена сделката по покупката на имота и последващата му продажба не обосновават наличието на субективния елемент - знание. Поддържа становище, че изводът на съда е формиран на база индиция за знание, което е недопустимо при прилагането на чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС. В допълнение обръща внимание, че липсва увреждане на бюджета, доколкото последващият купувач Синема гид ЕООД не е регистриран по ЗДДС и не е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по сделката. Намира за неправилно приетото от съда, че за приложението на чл. 177 ЗДДС е без правно значение последващото производство за принудително събиране на сумата. За неприложима към настоящия казус намира съдебната практика, на която се е позовал първоинстанционният съд (Решение 6322 от 24.04.2019 г., постановено по адм. д. 13411 по описа на Върховния административен съд за 2018 г.) поради различие на установените факти. По тези съображения иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на оспорения РА, поправен с РАП от 13.05.2021 г. Претендира присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв. Д. Йорданов, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли нейното уважаване. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Бургас е бил РА Р-02000220006418-091-001 от 22.04.2021 г., поправен с РАП П-02000221080228-003-001 от 13.05.2021 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърдени с Решение 100 от 22.07.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП. С посочения по горе РА е ангажирана отговорността на Сине Рентал Сървисис ЕООД, на основание чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, за дължимия от страна на доставчика Ей Ес Ем БПС ЕАД и невнесен данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 199000,00 лв. за данъчен период 01.02.2019 г. - 28.02.2019 г. по фактура 0 1 от 04.02.2019 г., с данъчна основа 1000000,00 лв. и ДДС в размер на 200000,00 лв., с предмет на доставката недвижим имот, ведно с начислена лихва в размер на 42567,29 лв. С РАП от 13.05.2021 г. задължението е коригирано на 199000,00 лв., тъй като е отчетено, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. доставчикът Ей Ес Ем БПС ЕАД е подал справка-декларация за ДДС с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 1000,00 лв., като е започнала процедура по приспадане по чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Спор между страните по отношение на фактите не е формиран. Установено е, че с Нотариален акт 49 от 01.02.2019 г. "Сине Рентал Сървисис" ЕООД е закупило от "Ей Ес Ем БПС" ЕАД недвижим имот, с идентификатор 68134.4089.553, в гр. София, [улица]за сума в размер на 1000000,00 лв., без ДДС. Съгласно уговореното стойността на имота ще бъде заплатена на продавача в срок от 10 години от датата на сключване на сделката под формата на нотариален акт. По издадената от продавача фактура с 0 1 от 04.02.2019 г. "Сине Рентал Сървисис" ЕООД не е извършвало плащания. Установено било също така, че Сине Рентал Сървисис ЕООД е ползвало право на пълен данъчен кредит в размер на 200000,00 лв. в данъчен период м. 02.2019 г., като е включило посочената фактура в дневника си за покупки и в справката декларация за ДДС. Установено е от съда, че на същата дата (01.02.2019 г.) "Сине Рентал Сървисис" ЕООД е продало закупения недвижим имот на "Синема гид" ЕООД (нерегистрирано по ЗДДС лице) за продажна цена от 1050000,00 лв., без ДДС, от които платена сума в размер на 30000,00 лв. в деня на сделката. Относно остатъка било договорено плащане в срок от 10 години от датата на изповядване на нотариалния акт. Сине Рентал Сървисис ЕООД издало фактура 0 38 от 04.02.2019 г. с данъчна основа 1050000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 210000,00 лв. Установено е от съда, че на 01.04.2019 г. бил сключен договор за цесия, с който цедентът "Сине Рентал Сървисис" ЕООД прехвърлил на цесионера "Либра 2020" ЕООД вземането си от "Синема гид" ЕООД, представляващо дължимата продажна цена на недвижимия имот по Нотариален акт 51 от 01.02.2019 г. Между "Сине Рентал Сървисис" ЕООД и "Либра 2020" ЕООД бил подписан и протокол за прихващане на 01.04.2019 г. При тези факти органите по приходите приели, че са изпълнени предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 177, ал. 1 ЗДДС като получател по фактура 0 1 от 04.02.2019 г. за дължимия, но невнесен ДДС от доставчика по нея в размер на 200000,00 лв. Констатирали, че по тази фактура ревизираното лице упражнило правото си на данъчен кредит, както и това, че доставчикът Ей Ес Ем БПС ЕАД има невнесен ДДС по справката декларация за данъчен период м.02.2019 г. в размер на 200000,00 лв. Предвид това приели, че Сине Рентал Сървисис ЕООД е знаело, че данъкът (ДДС) или част от него по издадената от Ей Ес Ем БПС ЕАД фактура за продажба на недвижимия имот няма да бъде внесен. За този извод се обосновали с факта, че покупката и продажбата на имота били в един и същи ден; при един и същи нотариус; по тях няма извършени плащания, освен сумата от 30000,00 лв.; в клаузите на договора за цесия и на протокола за прихващане не се договаряло внасянето на ДДС по сделката. Бил издаден спорният РА, впоследствие поправен с РАП от 13.05.2021 г. В резултат на обжалването по административен ред, РА, поправен с РАП от 13.05.2021 г., бил потвърден от директора на Д ОДОП Пловдив. В неговото решение напълно били възприети доводите на ревизиращите органи. Била съобразена липсата на плащане по фактура 0 1 от 04.02.2019 г. и въз основа на това бил направен извод, че Сине Рентал Сървисис ЕООД не би могло да има разумно очакване, че начисленият по нея ДДС ще бъде внесен в държавния бюджет от доставчика Ей Ес Ем БПС ЕАД. Съобразено било това, че за последното дружество не се констатира дейност и наличие на други активи. Наред с това до изтичането на срока по чл. 89, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 5 ЗДДС не били предприети каквито и да е действия за издължаване на начисления по фактурата ДДС, като липсвал и уговорен механизъм за гарантиране на плащането, не били уговорени неустойки при неплащане или при забавено плащане, не била уредена отговорността при неизпълнение. Били взети предвид и установяванията относно договора за цесия и протокола за прихващане. Решаващият орган направил извод, че е налице пасивно поведение на страните по доставката относно плащането на начисления ДДС в размер на 200000,00 лв. Допълнил аргументите си като се основал на разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС и посочил, че цената по сделката от 01.02.2019 г. значително се отличава от пазарната по смисъла на пар. 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК, която разлика квалифицирал като значителна по смисъла на чл. 177, ал. 3, предл. последно ЗДДС. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че относимите обстоятелства към обективните елементи на отговорността по чл. 177, ал. 1 ЗДДС са налице. Сине Рентал Сървисис ЕООД е регистрирано лице по ЗДДС и е получател по облагаема доставка, документирана във фактура 0 1 от 04.02.2019 г., издадена от доставчика Ей Ес ЕМ БПС ЕАД също регистрирано по ЗДДС лице. Сине Рентал Сървисис ЕООД е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит по горецитираната фактура в данъчен период м.02.2019 г. до размера на начисления данък. Безспорно е установено, че доставчикът не е внесъл ефективно начисления и дължим данък, който е пряко свързан с ползвания данъчен кредит. Първоинстанционният съд дефинирал предмета на спора като такъв, който касае знанието по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС на регистрираното лице получател за това, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика и доказването на това знание при условията на чл. 117 - чл. 120 ДОПК. За да отхвърли жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу спорния РА, поправен с РАП от 13.05.2021 г., първоинстанционният съд съобразил правното основание за издаване на акта (чл. 177, ал. 2, предл. първо ДОПК). Приел, че на анализ подлежат само визираните в нея фактически предпоставки от субективна страна за реализиране на солидарната отговорност наличието на знание, че данъкът няма да бъде платен. Съдът взел предвид, че случаят касае сделка, по която няма ефективно плащане, както на данъчната основа, така и на начисления ДДС. Според него при липсата на плащане, получателят не може разумно да очаква, че доставчикът ще внесе данъка. Отчел обстоятелството, че извършването на плащане между страните е договорено в рамките на 10-годишен период, без да е налице яснота относно схемата на плащане. Наред с това не били договорени лихви, компенсиращи отложеното плащане през периода, не са предвидени неустойки или други механизми за защита при неплащане. Тези обстоятелства и създадените договорни отношения между страните по сделката, според съда, надхвърляли рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка. По тези причини съдът счел, че има основание да се предполага, че действителните отношения между търговците са различни от обичайните, което може да обоснове извод за знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен. В допълнение първоинстанционният съд изложил мотиви, че наличието на повторна продажба на имота в същия ден, след която са последвали договор за цесия и прихващане на суми, касаещи дължимата продажна цена, сочи, че участниците са конфигурирали своите взаимоотношения по начин, при който плащането за процесната доставка на имота се прихваща, в резултат на което то се погасява. От съда е направен извод, че не може да се очаква плащане в бъдеще нито на цената, нито на данъка, както е било договорено да се извърши в 10-годишен период. Акцентирано е на обстоятелството, че не е ясно на какво основание Либра 2020 ЕООД има вземане от Сине Рентал Сървисис ЕООД на продажната цена от 1200000,00 лв. по Нотариален акт 49 от 01.02.2019 г. съобразно протокола за прихващане, след като по делото няма документи, които да сочат, че кредиторът по сделката по този нотариален акт доставчикът Ей Ес Ем БПС ЕАД е цедирал вземането си на Либра 2020 ЕООД. Предвид изложеното в решението е направен крайният извод за наличие на знание у Сине Рентал Сървисис ЕООД, че дължимият ДДС няма да бъде платен от доставчика и за наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС за ангажиране на солидарната му отговорност. Съдът е отхвърлил възражението за липса на доказателства за невнасяне на данъка, обосновано с твърдението, че не са били положени необходимите усилия за събиране на задължението в рамките на образувано изпълнително производство. В тази насока е приел, че за ангажиране отговорността по чл. 177 ЗДДС е без правно значение последващото производство по принудително събиране на дължимата сума. По арг. от чл. 177, ал. 6 ЗДДС направил извод, че неуспешното принудително събиране има за ефект само възможността отговорността да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. Като неоснователен е възприет и доводът за липсата на увреждане на бюджета, обоснован с твърдението, че получателят по последващата сделка по Нотариален акт 51 от 01.02.2019 г. не е регистриран по ДДС и не е упражнил право на данъчен кредит. Съдът е приел, че извършването или не на последваща сделка не е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС и не подлежи на изследване, респ. без правно значение е възможният ефект от такава сделка. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По делото липсва спор относно фактите. Същите подробно са възпроизведени от съда в хронологията на тяхното осъществяване. Съдът правилно е определил, че спорният между страните по делото въпрос за отговорността на Сине Рентал Сървисис ЕООД е относно знанието, че ДДС по доставката от Ей ЕС ЕМ БПС ЕАД ЕООД няма да бъде внесен. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира особената солидарна отговорност (отговорност за чуждо данъчно задължение) за регистриран по ЗДДС получател по облагаема доставка да отговаря за дължимия, но невнесен данък от друго лице (пряк или предходен доставчик). За да се реализира тази отговорност, следва да се докаже по безспорен начин наличието на знание на лицето по ал. 1 (знаело е или е било длъжно да знае), че ДДС по конкретната доставка няма да бъде внесен (чл. 177, ал. 2 ЗДДС). Доказателствената тежест за установяване и доказване наличието на знание е върху приходните органи. По предписанието на чл. 177, ал. 2 ЗДДС доказването следва да се осъществи по реда на чл. 117 чл. 120 ДОПК - чрез провеждане на ревизионно производство и издаването на ревизионен акт. Неправилно е приетото от съда осъществяване на предпоставките за реализиране на солидарна отговорност по чл. 177, ал. 2 ЗДДС в случая. Презумпцията за знание намира своята уредба в разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС. При липсата на твърдения и доказателства за извършването на експертиза относно пазарната цена в хода на ревизионното производство по предвидения способ съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС, във връзка с § 1, т. 8 и т. 10 от ДР на ДОПК, в казуса обаче, тази презумпция е неприложима. Съюзната правна регламентация относно солидарната отговорност се съдържа в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС, Директива 2006/112). Съобразно съображение 44, държавите - членки (ДЧ) следва да могат да предвидят някой, различен от данъчнозадълженото лице по ДДС, да бъде държан солидарно отговорен за плащането му. По предписанието на чл. 193, ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в чл. 194 чл. 199 и чл. 202. Член 205 от Директивата за ДДС урежда възможността наред с платеца на ДДС да се предвиди още едно лице, което е солидарно отговорно за плащането му, като съгласно посочения текст, при ситуациите, посочени в членове от 193 200 и чл. 202 - чл. 204, ДЧ могат да предвидят, че лице, различно от лицето платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС. Съгласно чл. 207, параграф 2 от Директивата за ДДС, ДЧ също предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, които съгласно чл. 205 са солидарно отговорни за плащането на ДДС, спазват тези задължения за плащане. Както се посочи по-горе, в случая страните не спорят по фактите. Приетите за установени обстоятелства несъмнено се установяват от събраните по делото доказателства. Предвид съобразеното по отношение на относимата позитивна правна регламентация и след преценката на доказателствената съвкупност се налага извод, че обективният елемент за реализиране на отговорността по чл. 177, ал. 1 ЗДДС е налице. Неговото наличие само по себе си обаче не може да обоснове извод за съществуването на обективни данни, от които би могъл да се направи извод и за наличие на субективния елемент за реализиране на отговорността по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, както неправилно са приели ревизиращите органи и първоинстанционният съд. На фона на безспорно установеното, че облагаемата доставка, по която данъкът не е бил внесен е идентична с тази, по която е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит от настоящия касационен жалбоподател, както и това, че дължимият данък от доставчика на Сине Рентал Сървисис ЕООД не е бил внесен и към момента на издаване на обжалвания ревизионен акт, несъмнено приложим се явява чл. 177, ал. 1 ЗДДС. Следователно, дължима е преценка дали са налице предпоставките за реализиране на отговорността, така както същите са определени в чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Съгласно чл. 177, ал. 2 ЗДДС, отговорността по ал. 1 на този член се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Разпоредбата визира две хипотези, при които може да се реализира отговорността 1. когато регистрираното лице е знаело, че данъкът няма да бъде внесен и 2. когато регистрираното лице е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Тежестта да докаже знанието или задължението за знание е на органите по приходите по реда на чл. 117 чл. 120 ДОПК. Обоснованата от ревизиращите органи хипотеза в РД и РА е тази по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС (регистрираното лице е знаело, че данъкът няма да бъде внесен), а от решаващия орган и тази по чл. 177, ал. 2, предл. второ ЗДДС, приложима при условията на чл. 177, ал. 3 ЗДДС. По предписанието на тази разпоредба за целите на ал. 2 (на чл. 177) се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия - дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид (по т. 1), и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната (по т. 2). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от правото на Европейския съюз (ПЕС) обща система на ДДС (Решение от 19 октомври 2017 г., Paper Consult, C-101/16, т. 35). В това отношение предвиденото в член 167 и сл. от Директивата за ДДС право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. В частност това право на приспадане се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (пак в това решение, т. 36). Действително, борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директивата за ДДС. Всъщност правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на ПЕС. Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба (Решение от 13 февруари 2014 г., Maks Pen, C-18/13, т. 26). Съдът на Европейския съюз е приел, че за да се установи злоупотреба в областта на ДДС, следва да са изпълнени две условия, а именно: от една страна, въпреки формалното прилагане на условията, предвидени в релевантните разпоредби на Директивата за ДДС и на транспониращото я национално законодателство, сделките, за които става въпрос, да водят до получаването на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с преследваната с тези разпоредби цел, и от друга страна, от множество обективни обстоятелства да е видно, че основната цел на въпросните сделки се свежда до получаването на това данъчно предимство (Решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C-419/14). В настоящия случай органите по приходите не са установили какво неследващо се данъчно предимство е получило Сине Рентал Сървисис ЕООД, за да провери дали истинската и единствена цел на тези сделки е получаването му. С оглед на това в случай като този, при който компетентният данъчен орган изобщо не е доказал наличието на злоупотреба, на данъчнозадълженото лице не може да му бъде отказано правото на приспадане. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че дължимият ДДС не е бил внесен. Въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на определени стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС. Всъщност ДДС се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи на себестойността (Решения от 6 юли 2006 г., Kittel и Recolta Recycling, C-439/04 и C-440/04, т. 49 и от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11, т. 40 и Определение от 10 ноември 2016 г., Signum Alfa Sped, C-446/15, т. 32). Самото забавяне или неплащане на деклариран ДДС не може да се счита за избягване на облагане с ДДС или измама с ДДС. Както по-специално вече е постановил СЕС, голям състав, по дело Scialdone, трябва да се прави разлика между самото неплащане и недекларирането на ДДС. В това отношение фактът, че декларираният ДДС не е внесен в определения от закона срок, не предоставя на данъчнозадълженото лице облага, тъй като то продължава да дължи данъка. Затова СЕС приема, че такива случаи на невнасяне на ДДС, за които вече е подадена декларация, не са толкова сериозни, колкото случаите на измама с ДДС. Горните изводи не се променят или отричат от установеното осъществяване в един и същи ден както на сделката, по силата на която "Сине Рентал Сървисис" ЕООД е закупило от "Ей Ес Ем БПС" ЕАД недвижимия имот, така и на сделката, по силата на която този недвижим имот е продаден на "Синема гид" ЕООД. В своята практика СЕС приема, че данъчнозадължените лица по правило са свободни да избират организационните структури и договорните условия, които считат за най-подходящи за своите икономически дейности и за ограничаване на тяхната данъчна тежест (Решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C-419/14, т. 42). Принципът на недопускане на злоупотребата с право, който намира приложение в областта на ДДС, води до забрана само на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с преследваните с Директива 2006/112 цели (в този смисъл Решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C-419/14, т. 35 и 36). Така направените изводи не могат да бъдат повлияни (а и не представлява обстоятелство за наличие на знание, че дължимият ДДС няма да бъде внесен) от факта, че сделките с имота съвпадат по време с подадени в НАП уведомления по чл. 78 ДОПК за откриване на производство по несъстоятелност на Ей Си Ем БПС ЕООД. В тази връзка следва да се съобразят мотивите, съдържащи се в Решение на СЕС от 15 септември 2022 г. по дело С-227/21, а именно, че не може да се приеме, че е налице злоупотреба с ДДС, ако само се извършват правни сделки с икономически оператори, които имат затруднения с плащането. И накрая, потвърждаването на злоупотреба в настоящия случай би било равносилно на забрана за търговия с определени (некриминални) лица, което е още по-чуждо за ДДС, отколкото санкционирането на криминално поведение или санкционирането на знание за криминално поведение на други лица. Дружество, което изпитва финансови затруднения, също извършва (законна) икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата за ДДС, поради това дължи ДДС и трябва да го посочи във фактура (член 220 от Директивата за ДДС) отделно (член 226, точка 10 от Директивата за ДДС). Да се откаже на получателя на доставката правото да приспадне ДДС само защото е знаел, че неговият партньор по договора има финансови затруднения и поради това евентуално няма (да може) да внесе задължението за ДДС, би изключило тези данъчнозадължени лица от голяма част от пазара и по този начин би представлявало пречка за достъпа до пазара. Това е в разрез със смисъла на принципа на данъчна неутралност, който, както и цялото право в областта на ДДС, не прави разлика между успешно или по-малко успешно, вече наложило се или намиращо се в процес на основаване, финансово стабилно или свръхзадлъжняло дружество. Съобразно диспозитива на това решение, Директивата за ДДС във връзка с принципа на данъчна неутралност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на националните органи, съгласно която данъчнозадължено лице не може да упражни правото си да приспадне ДДС, когато при придобиването на недвижимо имущество това лице е знаело (или е трябвало да знае), че поради неплатежоспособността си доставчикът няма да внесе (или няма да може да внесе) дължимия ДДС. Така приетото не се отрича и от установените условия за плащане на цената по сделката, по силата на която "Сине Рентал Сървисис" ЕООД е закупило от "Ей Ес Ем БПС" ЕАД недвижимия имот. Всъщност, съгласно въведената с Директива 2006/112 система, изискуемостта на данъка върху добавената стойност, както и възникването и упражняването на правото на приспадане по принцип са независими от обстоятелството дали дължимата насрещна престация, включително и данъкът върху добавената стойност, по дадена сделка е вече платена или не. Освен това съгласно същата директива възникването на правото на приспадане е подчинено само в някои конкретни случаи, изрично посочени в тази директива, на условието да е вече платена дължимата насрещна престация по сделката, от която произтича подлежащият на приспадане данък. С изключение на тези конкретни случаи това право на приспадане съществува независимо от това условие. Що се отнася до значението, дадено на плащането по сделките, от които произтича ДДС във въведената с Директива 2006/112 система, следва да се посочи, че по силата на чл. 63 от нея, ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени, тоест при осъществяването на съответната сделка, независимо дали дължимата по тази сделка насрещна престация е вече платена. Следователно, ДДС се дължи в държавния бюджет от доставчика на стоките или услугите, макар и той все още да не е получил от страна на своя клиент съответното плащане по осъществената сделка (Решение на СЕС по дело С-274/2010, Европейска комисия срещу Република Унгария). Приетото от СЕС по делото ALTI също не разколебава горните изводи. В мотивите на това решение СЕС посочва, че съдоговорител за когото поради доброволното му участие в злоупотреба с ДДС се счита, че от самото начало е подкрепил незаконосъобразното намерение на платеца да не внесе посочения данък е длъжен да отговаря за последиците от забавеното плащане на този данък, за което той също носи част от отговорността. Това се отнася обаче само до въпроса за обхвата на отговорността по чл. 205 от Директивата за ДДС, който не е предмет на разглеждане в казуса. От друга страна, в случай на дружество, което има затруднения с плащането, едва ли може да се говори за незаконосъобразно намерение да не внесе данъка. Също така не може да се приеме, че е налице злоупотреба с ДДС, ако само се извършват правни сделки с икономически оператори, които имат затруднения с плащането. Като заключение на всичко изложено, първоинстанционният съд не е съобразил, че в казуса органите по приходите е следвало надлежно да установят обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело, че данъкът няма да бъде внесен. Взетите от тях предвид обстоятелства (а и от съда), свързани с подписването на договора за цесия и протокола за прихващане не са относими към установяване на предпоставките на приложената материалноправна разпоредба и не са елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Това трябва да се извърши въз основа на обективни данни, което в процесния случай не е било сторено. Ето защо, при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост, следва да се отмени. Спорът следва да се реши по същество от настоящия съд, като оспореният РА, поправен с РАП от 13.05.2021 г., следва да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора, неговото пререшаване по същество от касационната инстанция и направеното искане, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни производства (пред АС Бургас и настоящото) общо в размер на 11299,74 лв. Така определените за присъждане разноски са за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на претендираната сума от 6400,00 лв. за първоинстанционното производство, за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на претендираната сума от 3199,74 лв. за касационната инстанция и за внесена държавна такса за това производство в размер на 1700,00 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение