Решение № 8109 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2017 г.

Решение № 8109 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2017 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. Д., с. Г., общ. Поморие, обл. Б., чрез редовно упълномощения процесуален представител адв. Н. К., против решение № 1927 от 25.11.2016 г. постановено по адм. дело № 432/2016 г. по описа на Административен съд - Б. С оспореното решение е отхвърлена, като неоснователна жалбата на А. Д. против уведомително писмо с изх. № 01-6500/1233 от 21.01.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"). Релевират се доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на сторени по делото разноски. Ответната страна - заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрк. М. Л.-Т., в писмен отговор оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В случай на евентуалност прави възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, ал. 3 АПК, същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като прецени данните по делото и доводите на страните приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния четиринадесетдневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена А. Д. против уведомително писмо с изх. № 01-6500/1233 от 21.01.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на жалбоподателката е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичният му ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., направление "Биологично растениевъдство". За изясняване на спора, съдът е изискал и приложил цялата административна преписка. От фактическа страна е установено, че А. Д. е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), с УРН 435934 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Подала е заявление за финансово подпомагане и била одобрена за участие по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г., с поемане от кандидата на 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности. Със заявление за подпомагане 2015, подадено на 30.04.2015 г. до ДФ "Земеделие", жалбоподателката е направила искане за финансово подпомагане по схеми и мерки за подпомагане, една от които по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г., направление "Биологично растениевъдство". В попълнената таблица на използваните парцели 2015 г. от заявлението е декларирала за подпомагане имоти в с. Г. и с. Д. за подпомагане по АЕП (мярка 214). При извършените автоматични проверки по така направеното заявление административният орган е констатирал грешки, за които Д. е била уведомена, видно от положения лично от нея подпис. В. връзка с писмо изх. № 01-6500/11215 от 06.11.2015 г. на ДФ "Земеделие", с което жалбоподателката е била уведомена за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "АЕП", по направление "Биологично растениевъдство", А. Д. е подала възражение на 19.11.2015 г. С писмо изх. № 01-6500/11215 от 27.11.2015 г. заместник изпълнителният директор ДФ "Земеделие" е отговорил на възражението и е уведомил жалбоподателката, че при очертаване на площите в ОСЗ земеделските стопани могат да ползват данните от предходната кампания и да копират техните граници. Установените грешки в хода на административното производство не са били отстранени. В резултат на така проведеното административно производство е издадено оспореното уведомително писмо, с което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичният ангажимент по мярка 214 "АЕП" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., направление "Биологично растениевъдство", за кампания 2015 г. По искане на страните съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице не е кредитирано от съда, тъй като изводите са направени, без да е изчислена площта на географско пресичане между одобрените площи и тези заявени за текущата кампания. За да достигне до оспорения резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Анализирайки относимите разпоредби на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/06.04.2009 г.), както и представените по делото доказателства и заключението на СТЕ, съдът е приел, че по мярка 214 "АЕП" през 2015 г. жалбоподателката е заявила за подпомагане парцели, които са различени спрямо референтните. Установено е, че припокриването е с площ 11,31 ха, което представлява 83.47 %, вместо изискуемите по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. минимум 90 % географско припокриване с площта, за която е поет агроекологичния ангажимент. С оглед изложеното съдът е счел, че административният орган законосъобразно е приел, че е налице материалноправната предпоставка за отказ за финансово подпомагане за кампания 2015 г. и за прекратяване на поетия от жалбоподателката през 2012 г. петгодишен агроекологичен ангажимент, поради нарушаване на изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за минимален процент на географско припокриване на заявената за плащане площ по мярка 214 "АЕП" за кампания 2015 г. спрямо одобрената/референтна площ при поемане на агроекологичния ангажимент. В тази връзка първоинстанционният съд е направил извод, че твърденията на жалбоподателката за незаконосъобразност на административния акт са неоснователни, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за необоснованост на оспореното решение. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон. Настоящият състав не споделя възражението на касационната жалбоподателка, че уведомителното писмо не съдържа фактически основания за неговото издаване и от него не може да се изведе твърдяното от административния орган разминаване между одобрените и заявени за подпомагане през 2012 г. площи. В оспорения административен акт изрично е посочено, че по направеното от земеделския стопанин заявление са извършени административни проверки включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтни парцели по мярка 214 с тези, заявени през текущата година в Интегрираната система за административен контрол (ИСАК), в резултат на които е констатирано несъответствие в размер на 83.47% между одобрените и заявени за 2015 г. площи. Точните данни при сравнението, формиращи фиксирания процент са нагледно показани в табличен вид в Приложение № 1 - неразделна част от уведомителното писмо. В него съвсем ясно по номера и площи са вписани: одобрените парцели по мярка 214 при поемането на ангажимента; заявените парцели през текущата година и площта от географското пресичане между одобрените и тези, заявени през текущата година. В най-долния ред от таблицата е извършено и сумирането на площите: одобрени 13.55 ха; заявени за текущата година 13.49 ха; площ на пресичане - 11.31 ха. В приложения текст е пояснен начинът на определяне на процента, като математически алгоритъм и получената стойност при прилагането му. Така описаните фактически обстоятелства позволяват, както на бенефициента, така и на последващите органи, упражняващи контрол за законосъобразност, да проверят наличието им, респективно тяхната липса. В административния акт се съдържат и правните основания за отказа от финансиране и прекратяването на ангажимента - установеното наличие на хипотезата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., водещо до прилагане на санкцията на чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата Наредба. Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на вещото лице. Правилно е приел, че е без значение какво е съотношението между границите на имотите по КВС спрямо границите на заснетата през 2016 г. обработвана земя, каквито изчисления е направило вещото лице. В случая е следвало да се направи сравнение между заявените през 2012 г. парцели, които са референтни/одобрени парцели и тези, заявени/очертани за текущата кампания през 2015 г. Изчисленията направени от вещото лице са неотносими и същите не променят основния спор по делото, а именно, че при подаване на заявлението за подпомагане 2015 г. не е спазено изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., тъй като процентът на припокриване между заявените за подпомагане през текущата кампания площи по направление "Биологично растениевъдство" и референтните площи, е намален с повече от 10% и не попада в предвидения от закона минимум. Видно от данните по преписката одобрените/референтни площи през 2012 г. са с обща площ 13.55 ха, а заявените в текущата кампания 2015 г. са с обща площ от 13.49 ха. В случая обаче географското припокриване на заявените през 2015 г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет агроекологичен ангажимент, е в размер на 11,31 ха, което в процентно изражение представлява 83.47%. С оглед на това съдът правилно е приел, че това е нарушение на изискването земеделският стопанин да обработват едни и същи площи в продължение на 5 години, като условие за получаване на помощ по мярка 214, още повече, че процентът на пресичане или съвпадение с одобрената площ, за която е поет 5-годишният ангажимент, в случая е 83,47%, т. е. по-малко от 90%. В тази връзка правилни са развитите изводи на съда относно приложението на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., съгласно който одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В случая правно значение за прекратяването на агроекологичния ангажимент има обстоятелството, че Д. е заявила за 2015 г. площи, които не изпълняват условието за 90 % припокриване. Настоящият състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателката е следвало да спазва през целия петгодишен срок на поетия агроекологичен ангажимент именно първоначално заявените от нея през 2012 г. площи и одобрени с уведомително писмо № 01-6500/10055 от 21.09.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", дори и неправилно да са били очертани изначално. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че указаното в графа "предупреждения" наличие на грешка е неотносимо към предмета на спора, тъй като е записано, че "не са декларирани същите площи, спрямо декларираните от предходната година", вместо спрямо референтната година. Следва да се отбележи, че в уведомително писмо с изх. № 01-6500/11215 от 06.11.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което А. Д. е уведомена за откриване на производството по прекратяване на поетия многогодишен ангажимент, както и в процесното уведомително писмо изрично е отбелязано, че процентът на географско припокриване на площта е изчислена на база направено сравнение между заявените през 2015 г. спрямо референтните/одобрените. Видно от приложената административна преписка жалбоподателката е подписала декларация, с която заявява, че е запозната с изискването да извършва агроекологичните дейности върху едни и същи земеделски площи в продължение на 5 последователни години от първата година на поемане на агроекологичния ангажимент. Предвид това съдът счита, че земеделският производител е запознат със задълженията си по поетия многогодишен ангажимент и не е въведен в заблуждение от административния орган, поради което е следвало стриктно да ги спазва. Правилно с първоинстанционното решение е прието и това, че жалбоподателката е имал достатъчно време на осн. чл. 64, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. да отстрани нередовностите си по подаденото от нея заявление за 2015 г. Съгласно цитираната разпоредба кандидатите за подпомагане могат да правят промени в заявлението за подпомагане и заявлението за плащане по мярка "АЕП" в срока и при условията по чл. 11 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, т. е. до 31.05.2015 г. Видно от подписаните лично от земеделския стопанин и приложени по делото резултати от извършени автоматични проверки става ясно, че Д. още през април е била наясно, че не е декларирала същите площи по направление "Биологично растениевъдство", спрямо референтните/одобрените и въпреки това не е отстранила тази нередовност в заявлението си. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че за административния орган е било налице условието на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г., за отказ за финансово подпомагане за кампания 2015 г. и за прекратяване на поетия от жалбоподателката през 2012 г. агроекологичен ангажимент, поради нарушаване на изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за минимален процент на географско припокриване на заявената за плащане площ по мярка 214 "АЕП" за кампания 2015 г. спрямо одобрената/референтна площ при поемане на агроекологичния ангажимент. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил едно правилно съдебно решение, при спазване на материалния и процесуалния закон, същото е обосновано и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция следва да бъде уважено като се присъди на ДФ "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Направеното от ответника искане за присъждане на разноски и за първоинстанционното производство е неоснователно. С първоинстанционното решение съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на ДФ "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. По подадена от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" молба за допълване на решението в частта за разноските съдът се е произнесъл с Определение № 40 от 11.01.2017 г., с което е оставил без уважение молбата. Срещу това определение няма подадена частна жалба и същото е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение