Решение № 638 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6238/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба на С. Ненков от град Панагюрище срещу Решение 214/ 11.04.2023 г., постановено по адм. дело 940/ 2022 г. на Административен съд - Пазарджик, с което са отхвърлени исковете срещу ОД на МВР Пазарджик за присъждане на обезщетение в размер на 6000 (шест хиляди) лева за неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на служители на Районното управление- Панагюрище, и законната лихва върху сумите, считано от датата на извършване на нарушенията- 09.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; както и предявения от него иск, в качеството му на наследник на Н. Ненков, за неимуществени вреди, съставляваща 1/ 3 от претендираните 4000 (четири хиляди) лева обезщетение, и законната лихва, считано от 9.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

С жалбата са развити доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

Моли да се отмени решението на АС Пазарджик и да се уважат предявените искове, като основателни и доказани.

Ответникът- Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Пазарджик в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд, като правилно следва да остане в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Касационната инстанция намира, че жалбата е частично основателна.

Производството е образувано след постановяване на Решение 7907/ 16.09.2022 г., постановено по адм. дело 9341/ 2021 г. от 3 - членен състав на Върховния административен съд, с което се ОТМЕНЯ Решение 533/ 01.07.2021 г. по административно дело 1449/ 2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Ненков иск за присъждане на обезщетение в размер на 6000 (шест хиляди) лева за неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на служители на Районното управление- Панагюрище, и законната лихва върху сумите, считано от датата на извършване на нарушенията - 09.10.2019 г.

ОТМЕНЯ се Решение 533/ 01.07.2021 г. по административно дело 1449/2020 г. по описа на Административния съд Пазарджик в частта, в която са отхвърлени исковете на С. Ненков в качеството му на наследник на Н. Ненков в частта, съставляваща 1/ 3 от претендираните 4000 (четири хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, и законната лихва, считано от 9.10.2020 г. ВРЪЩА се на съда делото в отменените части за ново разглеждане от друг състав.

Административният съд от фактическа страна установил, че след подаден сигнал на 09.10.2019г. полицейските служители спрели за проверка процесния автомобил, на ул. Петър Карапетров, като ищецът изглеждал неспокоен и видимо притеснен /треперел/. По време на полицейската проверка ищецът не представил никакви документи, за които заявил, че е забравил в домът си. На същата дата в 13,10 часа, инспектор Рунов, на основание чл.81 от ЗМВР, в присъствието на инсп. Вълков съставил Протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях, на л. а. Нисан Микра с ДК [рег. номер], притежание на С. Ненков, като при провеждането й не били открити забранени за притежание вещи и предмети, който последният отказал за подпише, удостоверено с подписа на свидетел инспектор Шопов.

Служителите решили да изпробват водача на автомобила за употреба на наркотични вещества /НВ/, като му казали, че за целта трябва да отидат в сградата на РУ- Панагюрище, където било установено, че не са налични съответните касетки-проби за наличие на НВ, и предложили на ищеца да отидат до ОПП - Пазарджик, където да даде проба, на което последният отказал.

Бил издаден Талон за изследване 0046350, в който било посочено, че извършената предварителна качествена проба в 14,37 часа на 09.10.2019г. с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, 0085 на С. Ненков е отчел отрицателен резултат 0,00 промила, бил насочен към ФСМП- гр. Панагюрище за взимане на кръвна проба за употреба на НВ, където в 17,05 часа същият отказал да даде такава, удостоверено в протокол за медицинско изследване и взимане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества и техни аналози.

Полицейските служители придружили С. Ненков до домът му, за да си вземе документите. На същата дата 09.10.2019г. мл. инсп. Рунов, на основание чл.83 от ЗМВР, в присъствието на инсп. Шопов съставил Протокол за извършени проверка на помещение без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, на жилище, находящо се на ул. Дринча 15, гр. Панагюрище стая на втория етаж, обитавана от С. Ненков, с негово съгласие и присъствие, по повод на това, че лицето употребява НВ, който последният отказал за подпише, удостоверено с подписа на свидетел.

След като ищецът открил документите си, се върнали в сградата на РУ- Панагюрище, където му бил съставен АУАН.

В материалите по пр. пр. 736/ 2019г., по описа на РП- Пазарджик, в която от 01.01.2021г. е преструктурирана РП-Панагюрище, не се намира писмено уведомление по чл.83 от ЗМВР от 09.10.2019г. от РУ-Панагюрище.

С Постановление от 08.01.2020г. по пр.пр. 736/2019г., по описа на РП-гр. Панагюрище било отказано да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер. С постановление от 21.02.2020г. по пр.пр. 244/2020г., по описа на ОП-Пазарджик постановлението на РП-Панагюрище било потвърдено.

Решаващият съд обсъдил свидетелските показания приобщени по делото. Видно от показанията на св. Симеонов, същият познава ищецът, живеят наблизо. С. Николов обитавал първия етаж, а на приземния етаж живеел наследодателя му, неговият баща. На 09.10.2019г. двамата се срещнали, като ищецът му споделил, че е бил спрян от полицията, докато шофирал автомобила си - Нисан Микра, в центъра на гр. Панагюрище, около 14 часа и колата му била обискирана. Казал, че след като полицейските служители му поискали личните документи и тези на колата, ги е представил, след което бил разпитван дали притежава или продава наркотици, на което отговорил отрицателно. Полицаите предложили да му направят тест за наркотици, на което ищецът се съгласил, но тъй като нямали такъв предложили да го заведат в сградата на полицията, където се оказало, че също няма такъв тест, вследствие на което му казали, че трябва да го заведат в Пазарджик, което същият отказал. Когато свидетелят отишъл същата вечер пред дома на ищецът видял, че автомобилът му е със свалени регистрационни табели, казал му, че колата по време на полицейската проверка е била претърсена, с цел откриването на НВ, каквито не били намерени. Ищецът казал на св. Симеонов, че органите на МВР отишли в домът му, за да търсят наркотици.

На следващия ден св. Симеонов отишъл в дома на ищеца и видял, че личните му вещи били разхвърляни из жилището, всички шкафове и чекмеджета били отворени, като било ровено навсякъде. Свидетелят Симеонов видял, че е било претърсвано и под комина, пепелта била на земята. Случилото се причинило голямо притеснение на бащата на С. Ненков повлияло му негативно, предвид възрастта му, бил притеснен, чувствал се обиден. Ищецът също се чувствал притеснен и обиден, бил в шок, няколко дни не излизал от домът си, бил изключително афектиран от ситуацията.

Административният съд от правна страна приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Посочил, че в конкретната хипотеза, както при проверката на автомобила, собственост и управляван от ищеца, така и при посещение на адреса на обитаваното от него жилище, органите на МВР са спазили стриктно процедурата, предвидена в чл.81 и чл. 83 от ЗМВР, като са изготвили нарочните за това протоколи, представени за подпис от страна на проверяваното лице, което е отказало да ги подпише, удостоверено с подписа на свидетел.

Служителите на ОД МВР- Пазарджик са извършили проверка МПС, като са имали основание за неговото спиране, регламентирани в чл.58 от Инструкция 8121 з- 749 от 20.10.2004 г. за реда и организациите за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.

Преценил, че по никакъв начин не са накърнени правата на ищеца, тъй като действията на проверяващите органи са извършени по начин, който се изисква за конкретния случай. Действията на служителите на ОД МВР - Пазарджик са били пропорционални и реципрочни на фактическата обстановка.

Преценил, че отделно от това ищецът не ангажира доказателства, че претендираните вреди, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни фактически действия по извършване претърсване на автомобила и обитаваното от него жилище.

Съдът приел за неоснователно твърдението в исковата молба, че е било извършено претърсване в помещенията, обитавани от наследодателя на ищеца, вследствие на което е претърпял неимуществени вреди, по делото не били ангажирани каквито и да било доказателства от негова страна.

С оглед гореизложеното, адм. съд намерил, че не са налице предпоставките за основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразни фактически действия на орган на държавата, с настъпването на вреди, продължили и впоследствие, както и пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия от фактическо естество и търпени от ищеца неимуществени вреди, поради което така предявените искове били отхвърлени.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

1. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск- чл.4 ЗОДОВ.

Неправилно първостепенният съд е приел неустановеност на фактическия състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Действията на полицейските органи, предхождащи задържането на лицето и издаването на заповедта за задържане имат самостоятелно значение. Тяхната правомерност подлежи на самостоятелна преценка и оценка.

В случая е налице основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразните действия на служителите на ответника, изразяващи се в незаконно претърсване на жилище.

Действията на полицейските служители по влизане в частната собственост на Стоянови са неправомерни. В КЗПЧОС и в Конституцията на РБ се посочва възможността за ограничаване на неприкосновеността на частната собственост по ЗС "в случаите, предвидени в закона".

Според чл. 33, ал. 2 от Конституцията влизане или оставане в жилището без съгласието на собственика е възможно за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление. В този смисъл е и чл.8, т.2 КЗПЧОС.

В случая извършеното не е съобразено с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, където се посочва, че полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, когато: следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление.

Имало е подаден сигнал за използване на НВ от лицето, което обаче няма квалификация на тежко престъпление по смисъла на НК. Влизането в дома на лицето не е обосновано, поради наличието на необходимост за това по чл. 66, ал. 1, чл. 67 от ЗМВР. Лицето е сътрудничело и не е оказвало противодействие или противопоставяне на полицейските разпореждания.

Съответно с това е доказано наличието на незаконосъобразно действие и е обоснована първата предпоставка от претенцията за обезвреда на причинени вреди по чл. 204, ал. 4 от АПК. Вредите са налице, поради влизането в частна собственост, претърсването на помещението и лични вещи, и произтичащите от това неудобства за лицата.

След като е приел друго, адм. съд е приложил неправилно материалния закон в съдебния акт, който следва да бъде частично отменен, при което настоящата инстанция с оглед наличните по делото доказателства и следва да реши спора по същество- чл.222, ал.2 АПК. Дължима е обезвреда на причинените вреди, като следва да се обезщети вредоносния резултат- чл.4 ЗОДОВ, чл.51, изр. първо, чл.86 ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ.

Относно размерът на обезщетението, при условията на чл.52 от ЗЗД следва да се отчете, увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната продължителност. Неимуществените вреди следва да бъдат определени в размер от 1000 лева за ищеца и 300 лева за иска на неговия наследодател. С тези фиксирани суми, съобразно критериите за справедливост, се отчитат интензитета на вредите, тяхната продължителност и ефекта им върху лицето.

2.В останалата част за разликата над 1000 лева до 6000 лева искът за неимуществени вреди е неоснователен и в тази отхвърлителна част съдебният акт е правилен. Неоснователен е и втория иск за сумата над 300 лева до пълния предявен размер от 4000 лева.

Правилно са отхвърлени, като неоснователни претенциите за неимуществени вреди- от извършени незаконосъобразни действия на служители на дирекцията, изразяващи се претърсване на МПС и личен обиск.

Процесната проверка е с по- нисък интензитет на засягане на личната сфера и обоснована, предвид необходимостта от бързина и оперативност.

Неоснователно е твърдяното в касационната жалба за необоснованост на извода в обжалваното решение за неустановеност на твърдените вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника, в резултат на извършен личен обиск на ищеца и проверка на неговия автомобил. Изводът на съда се основава на събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната взаимовръзка.

В случая действията са извършени, съгласно чл.81, ал.2, т.1 ЗМВР, според който полицейските органи могат да извършват проверка на превозно средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях, когато: има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред.

Предвид представените в производството доказателства, безспорно действията на проверяващите се основават на закона и изрична инструкция по приложението на чл.81 ЗМВР. При налична оперативна информация и органите на МВР имат законово основание и са действали в съответствие със закона- чл.81 ЗМВР, регламентиращ случаите на проверка на лични вещи и превозни средства кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях. Съгласно чл.82, ал.3 ЗМВР "Обискът и проверката по чл.81 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите". Не са били доказани нарушения, с които да са накърнени правата на ищеца Ненков.

Обосновано адм. съд е заключил, че не се установяват незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица от администрацията на ответника при проверката на 9.10.2019 г. на МПС. Налице са данни и за двете предпоставки- има данни за "нарушение на обществения ред" и за наличието на забранени предмети. Съответно това дава възможност да се извърши обиск на водача и пътниците, както и проверка на превозното средство и на вещите, които се превозват.

По изложените съображения, касационната жалба е частично основателна. Обезщетението следва да бъде определено в размер на 1000 лева за ищеца и 300 лева за неговия наследодател. Неоснователни са претенциите за първия иск за разликата над 1000 лева до 6000 лева, както и за втория иск за разликата над 300 до 4000 лева и в тази част съдебният акт, с който същите са отхвърлени, следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски, от които 15 лева заплатени държавни такси, и 375 лева адвокатски хонорар, за двете инстанции, съразмерно на уважените части от исковете или общо в размер от 390 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,