Решение № 12811 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9506/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. Т. против решение 1132 от 24.07.2025 г., постановено по адм.д. 188/2025 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът зам. кметът на община Ямбол, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол отхвърля жалбата на Д. С. Т. против заповед ТУ/04-00012/27.03.2025 г. на зам. кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Постройка/жилищна сграда , изграден в северозападната част на ПИ с идентификатори [идентификатор] и 87374.15.91, последният собственост на община Ямбол. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа - пета. Доводите в касационната жалба, че строежът е шеста категория са неоснователни. Видно от заключението на приетата по-делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е че строежът е пета категория. Освен това в случая категорията на строежа е ирелевантна, тъй като компетентността на органа не се променя, независимо дали строежът е пета или шеста категория. Като обект на допълващото застрояване за строежа е необходимо издаване на разрешение за строеж, съгласно изискването на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, като посочените в нормата изключения в случая не са налице. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. При постановяване на административния акт не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство Постройка/жилищна сграда . Жалбоподателят е уведомен за издадения констативен акт и депозира възражение, което е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно. Следователно при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната постройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. От събраните по делото доказателства, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е индивидуализиран. Доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни, тъй като строежът е индивидуализиран, както в констативния акт, така и с направеното геодезическо заснемане. По несъмнен начин по делото е установено, че за строежа не е издадено разрешение за строеж, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид годината на извършване на строежа същият не е търпим. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че при премахването на строежа ще се засегнат и сгради, които са законни. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза е, че до североизточната фасада на сграда с [идентификатор] е изградена правоъгълна пристройка. Ограждането й от североизток и от северозапад е от тухли, от югоизток ограждането включва система от топлоизолация от стиропор, с циментова шпакловка, PVC прозорци и врата, от югозапад, ограждащата стена на помещението се формира от ограждането на сграда с [идентификатор]. Покривната конструкция е от дървени греди с покритие от термопанели. Следователно за изграждането на постройката е използване една от стените на съществуваща сграда, но този факт не обосновава извод, че процесния строеж не е индивидуализиран и при премахването му ще се засегне законно построена сграда. В случая на премахване подлежи незаконния строеж, а използваната стена на съществуваща сграда не е преустроена и следователно същата ще бъде запазена. Доводите, че постройката в миналото е била навес са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. Ирелевантен е и фактът за начина на използването на незаконния строеж. За същият не е издадено разрешение за строеж, не е въведен в експлоатация, поради което неговото предназначение се определя от начина му на ползване. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди Д. С. Т. да заплати на община Ямбол сумата 200 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,