Решение № 207 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3329/2017 г.

Решение № 207 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3329/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Образувано е по молба на Г. И. Б., чрез адв. М. Н. . На изтъкнатите две основания за отмяна е посочено решение № 1952 от 05.03.2015 г. по гр. д № 21582/2014 г. на СРС, с което по отхвърлен иск на касатора на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ за отмяна на заповед за наложено дисциплинарно наказание " уволнение " и поправка на основанието при прекратяване на трудовия договор, заедно и иск за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Решението е потвърдено с въззивно решение № 8375 от 07.05.07.12.2015 г. по в гр. д № 12835/2015 г. на СГС в частта по отхвърления иск за отмяна на уволнението и иска за обезщетение. Въззивното решение е влязло в сила, то е допустимо подлежащото на отмяна решение и по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК молбата е приета за разглеждане по същество, съгласно определение № 332 от 10.10.2017 г. на Върховният касационен съд III г. о Молителят Г. И. Б. се позовава на постановено решение от 27.02.2017 г. по Н. дело № 5195/2014 г. на СРС, с което е отменено наказателно постановление от 27.02.2014 г. на началника на 05 РПУ-СДВР с наложено налагане " глоба" за извършено от нарушение по чл. 194, ал. 3, във вр чл. 218б НК, след прекратяване на наказателно разследване срещу настоящия молител за извършено престъпление. Решението по ЗАНН е влязло в сила на 05.04.2018г и според заявеното в молбата, то установява липсата на нарушение, увреждащо работодателя - ответник [фирма], тъй като предмет на административно наказателното производство е било същото деяние. Според защитата макар да е вярно, че дисциплинарната и административно- наказателната отговорност са различни видове юридическа отговорност, вярно е и това, че двете могат да възникват от един правопораждащ факт и в конкретния случай е така. Щом по силата на приложеното решение от 27.02.2017г на СРС е установено, че Б. не е извършил вмененото му деяние като правонарушение, увреждащо имуществото на ответната страна, то изводите на съда, приел за доказани мотивите на работодателя за уволнение са неоснователни, съответно решението по трудовия спор подлежи на отмяна по реда на Глава ХХIV ГПК . В депозиран отговор и в защита по същество ответникът [фирма] оспорва да са налице отменителни основания. Гражданската отговорност е различен вид от административно-наказателната и едната не изключва другата. Дисциплинарното нарушение е било доказано. Освен това, постановлението за глобата е било отменено на процесуални основания. Претендира разноски Като взе предвид изложеното в молбата, Върховният касационен съд III г. о намира същата за неоснователна и на двете посочени основания за отмяна, по следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено . В случая влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е постановено по трудов спор, потвърдено е отхвърлянето на иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение. Нарушението е на трудовата дисциплина, извършено от Б. на 22.12.2013 г. в неговата месторабота и дало основание за налагане на наказанието по заповед № 305/19.02.2014 г. на управителните на Б. - България Е. Описано по своите обективни признаци и установено по субективните такива, нарушението е квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя . Съдът е приел съставът да е осъществен въз основа на фактите, установени в трудовия спор след проведеното по делото доказване, а не въз основа на приетото в наказателно постановление № 350 от 27.02.2014 г. понастоящем отменено от Софийски районен съд с решение от 27.02.2017 г. по НАХД № 5195/2014 г., влязло в сила на 05.04.2017 г. и приложено към молбата за отмяна . В отмененото постановление началникът на 05-то РПУ-СДВР е приел, че на 22.12.2013 г. Б. е извършил кражба на пет тарелки месо на обща стойност 79,01 лева в магазин "Б.", с което виновно нарушил чл. 194, ал. 3 НК, При обжалването съдът е дал вяра на фактическата обстановка, но е констатирал две допуснати съществени процесуални нарушения, обусловили отмяна на постановлението: липсата на съставомерно описание дали вещите са били чужди спрямо дееца, респ. от чие владение са отнети, или са били поверени на дееца, съответно противоречие между наказателното постановление и постановлението за прекратяване на разследването на СРП, според което има обсебване на иззетите от личния автомобил на Б. и върнати на "Б." количества месо. За да разреши трудовия спор съдът е изтъкнал, че отговорността за нарушение на трудовата дисциплина е различен вид отговорност от административно- наказателната . Затова е подчертано, че поведението на ищеца съдът възприема като установено от доказателствата по делото, а не обвързано от констатациите на разследващите органи, или постановлението за налагане на административно-наказателна отговорност, като същото е без значение. Решаващите изводи по фактите и на двете инстанции са, че Б. първо е нарушил Правилника за вътрешния трудов ред при напускане на магазина, в който е работел като транжор на месо - не по установения ред и без да се обозначи пред охраната, както и че в последствие е отказал съдействие да бъде проверен . Това именно е наложило да бъде потърсено съдействието на полицаи от П. РПУ, описали и извършили изземване на петте тарелки с месо от магазина от личния автомобил Б., които не са маркирани на каса. За този факт ищецът не е имал и поддържал правдоподобно обяснение, което да разколебае извода за злоупотреба с доверието на работодателя и мотивите на последния да приложи най-тежкото наказание за нарушението на трудовата дисциплина . Щом актовете по разследването на деянието като престъпление, съответно прилагането на чл. 218б НК по указание на Прокуратурата и наложената по реда на ЗАНН глоба за кражба (чл. 194, ал. 3 НК ) от началника на П. РПУ не са взети предвид от съда, съответно решението по делото не е основано на възприетото в тези актове, като не им е придадено доказателствено значение по релевантните факти, то и отмяната на наказателното постановление с решение от 27.02.2017 г. по НАХД № 5195/2014 г. на СРС не е от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че по двете производства не са направени различни изводи относно едни и същи факти, а изводите дали е осъществен престъпен състав и кой състав именно, дали наложеното по административен ред наказание е законосъобразно, в случая не засягат положителното установяване на относимите по спора за законосъобразност на уволнението обстоятелства. Също така, посоченото в молбата за отмяна съдебно решение, както и въззивното решение за потвърждаването му не се явяват основани на отмененото постановление, затова не е налице и посоченото в закона условие за отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските, в размер на 420 лв. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и Върховен касационен съд, III г. о. в настоящия си състав