Решение № 14638 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5081/2014 г.

Решение № 14638 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5081/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на секретаря на Столична община срещу решение № 1378 от 06.03.2014 г. по адм. д. № 11068/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение № СО-РД-ЗДОИ-156 от 23.10.2013 г. на секретаря на Столична община, за отказ за достъп до обществена информация по искане вх. № СО-94-ЗДОИ-308 от 17.10.2013 г. на Иван Митов Петров и е изпратена преписката на административния орган с указание да предостави поисканата със заявлението информация в срок от 1 (един) месец от влизане в сила на решението. Излагат се доводи, че съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ приета с ПМС № 72/30.12.86 г. в специалната книга за отчитане на извънредния труд, посочена в чл. 149, ал. 1 КТ, се вписват трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за налагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка по реда на чл. 15, ал. 2 от НРВПО. Според жалбоподателя посочените реквизити попадат в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Размерът на изплатеното трудово възнаграждение за положения извънреден труд ведно с трите имена на лицето, позволяват пряка индивидуализация и създаване на представа за определена личност. Искането за предоставяне на такъв значителен обем на лични данни, касае интересите на голям брой трети лица. Съгласно разпоредбите на ЗДОИ, когато информацията се отнася до третото лице е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. Обективно е невъзможно изискването на съгласие на всички лица, които са визирани в подаденото заявление. Счита се, че дори и заличаването на личните данни от поисканата книга по чл. 149, ал. 1 КТ за положен извънреден труд от служители на Столична община през 2012 г., без за това да е получено изрично съгласие от дадено лице, е нарушение на императивната разпоредба по чл. 31 от ЗДОИ. Отказът е постановен за да бъде постигната целта на ЗЗЛД - гарантиране на неприкосновенността на личните данни и във връзка с чл. 2 и чл. 31 от ЗДОИ, на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДОИ за предоставяне на информацията. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Представя писмени бележки. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че е ирелевантно за дължимостта на информацията дали се иска конкретният материален носител или описателно самата информация. Материалният носител на информацията, в случая съответният документ - книгата по чл. 149, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за положения извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ от служителите на Столична община през 2012 г. се иска заради информацията, която съдържа. За всяка информация, без значение на какъв носител е материализирана, съществува задължение за предоставянето й, ако отговаря на критериите по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и не попада в изключенията на закона. В конкретния случай жалбоподателят е поискал информацията под формата на преглед на информацията на място. Като е отказал предоставянето й административният орган е издал оспореният отказ в противоречие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, според която една от формите за предоставяне на достъп до обществена информация е преглед на информацията - оригинал или копие на място. Прието е, че в конкретния случай не са налице основания за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Задължение служебно на административния орган е да изследва дали са налице всички предпоставки за отказ по посочената разпоредба, дадени кумулативно, а именно дали се засяга интерес на трето лице, дали има негов отказ и на последно място дали исканата информация има надделяващ обществен интерес, съобразно легалната дефиниция на това понятие. Нарушен е чл. 35 от АПК - решението е издадено без да са изяснени и обсъдени всички фактически обстоятелства от значение за случая, както и чл. 36 от АПК - не са събрани служебно всички относими доказателства. В конкретния случай дори да се приеме, че се засягат интересите на трети лица, то е налице надделяващ обществен интерес, което преодолява забраната по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. С оглед дефиницията по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ за надделяващ обществен интерес, ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект. Исканата информация би допринесла за възможността заявителя да си състави собствено мнение за дейността на служителите на Столична община, и по-точно информация за положения от тях извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Информацията относно положеният допълнителен труд по трудово отношение и в полза на столична община, не представлява лична информация или лични данни. По отношение на информацията относно възнагражденията получени за положения допълнителен труд, в случая и тази искана информация не представлява лични данни на лицата, заемащи длъжности в СО и полагащи труд по трудово правоотношение в СО, която да е такава защитена по Закона за защита на личните данни. Дори да се приеме, че поисканата информация касае трети лица, то е незаконосъобразно само на това основание да се направи отказ. За да е налице такава възможност следва да се изиска съгласие на третите лица и една при техен отказ, административният орган може да постанови отказ, но като преди това направи преценка дали не се касае за информация с надделяващ обществен интерес. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че се касае за обществена информация, свързана с обществения живот даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект Правилни са изводите на съда, че неправилно е прието в решение за отказ, че всяко искане следва да съдържа описание на исканата обществена информация. Документите са материален носител на информация, но ако същата не се претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне на документ, то такава информация се дължи. Документите представляват материални носители на информация и няма пречка информацията поискана по ЗДОИ да бъде описана чрез посочване на документи. Правилно е прието от съда, че информацията касае изпълнението на служебни задължения от общинските служители и не засяга защитени лични данни. Информацията не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД. Информацията за получените възнаграждения за положен извънреден труд не представлява защитени лични данни. Но дори да се се касае за лични данни, правилно е прието от съда, че в случая е налице изключението по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ за надделяващ обществен интерес, тъй като чрез исканата информация се цели разкриване повишаване на прозрачността и отчетността на субекта. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Седмо отделение