Решение № 12321 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2010 г.

Решение № 12321 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - АМ - Митница Аерогара София, моли да бъде отменено решение № 361 от 11.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1909 от 2009 г. на Административния съд - София-град, с което е отменено решение № 645 от 24.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София за определяне на нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08BG005102Н0021461 от 12.04.2008 г., като неправилно. Поддържа, че e налице касационно основание за отмяна - нарушения на материалния закон. Моли жалбата против отмененото решение да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл транс лоджистикс" ООД, по съображения, изложени в писмено възражение и в писмена защита, моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 645 от 24.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София за определяне на нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08BG005102Н0021461 от 12.04.2008 г.. В мотивите си съдът е приел, че е нарушена процедурата по чл. 102 ППЗМ, като вносителят не е уведомен за взетото решение да се определи нова митническа стойност, преди да бъде издадено процесното решение. Приел е също, че неправилно е определена нова митническа стойност на част от внасяните стоки. В съдебното производство са представени износна митническа декларация и международна фактура, от които е видно, че във вносната ЕАД стоките са декларирани с посочените в износните фактури стойности, които съответстват на стойността, посочена в износната ЕАД. Представена е била и стокова разписка, от която е видно, че стоките по фактурите са получени от купувача. Съдът, анализирайки всички тези доказателства, е обосновал извода, че митническата стойност на процесните стоки е следвало да бъде определена по реда и при условията на чл. 35 ЗМ, а не по реда на чл. 36 от ЗМ, както са постъпили митническите органи, издали обжалвания акт. Приел е също, че в решението липсват мотиви защо е прието, че има основание за съмнение в декларираните стойности на някои стоки. По отношение позоваването на информационната система "ТРИМИС" е приел, че тя касае вносни операции от 2007 г., докато процесният внос е с дата м. 04.2008 г., т. е. повече от половин година по-късно, и разликата в стойностите от вносни операции, извършени в различни години, не е основание за съмнение в декларираните стойности през 2008 г. Приел е също, че вносителят не е уведомен за възникналите съмнения и за фактите, на които се основават, с което е лишен от право на защита. Постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. В преписката не са представени данни, на които се основава изводът, че декларираната митническа стойност е занижена, и правилно съдът е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Единственото доказателство, което митническите органи са използвали за промяна на митническата стойност, е извадката от системата "ТРИМИС", за която правилно първоинстанционният съд е изказал резерви относно това доколко е представителна, а от друга страна, че тя установява съпоставяне на внесени стоки в България за период началото или средата на 2007 г., а процесният внос е от м. 04.2008 г. Правилно съдът е констатирал, че по делото няма доказателства какво е общото сборно количество от внасяните идентични или сходни стоки в Общността по същото или приблизително същото време на несвързани с продавачите лица, както се изисква от разпоредбите на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респ. чл. 30, т. 2, б. "в" от Регламент № 2913/92 на Съвета (Митническия кодекс). Това обстоятелство е следвало да се докаже от административния орган, издал обжалвания акт, който е определил митническата стойност на внесените стоки по чл. 36, ал. 2, т. 3, а не по чл. 35 ЗМ, но това не е сторено. В този смисъл е практиката на ВАС по идентичните дела на "Глобъл Транс Лоджистик" ООД гр. София. Ето защо законосъобразен е изводът на решаващия съд, че не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага липсата на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба на същия следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв., направени за касационната съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - първо отделение,