Решение № 13938 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5011/2010 г.

Решение № 13938 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5011/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дафина Тошова Трендафилиди от гр. София срещу решение № 2 от 16.02.2010 г. по адм. д. № 4197/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 17 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Управител на Националния осигурителен институт моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2 от 16.02.2010 г. по адм. д. № 4197/2009 г., Административен съд - София-град, Първо отделение, 17 състав е отхвърлил жалбата на Дафина Тошова Трендафилиди от гр. София срещу Решение № 34 от 4.06.2009 г. на Управителя на Националния осигурителен институт. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество спорът по първоначалното дело се е свеждал до проверка на законосъобразността на началната дата, от която е отпусната пенсията на Трендафилиди. Последната е претендирала това да бъде датата 10.03.2008 г. - датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Административният орган е застъпил тезата, че това трябва е датата 16.02.2009 г. - датата на утвърждаване на погасителния план. По делото е било безспорно установено, че към 10.03.2008 г. недостигащият за придобиване право на пенсия на лицето е 5 години, 7 месеца и 20 дни, т. е. той надвишава 5-те години, изискващи се от разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Впоследствие Трендафилиди е представила Удостоверение за осигурителни периоди в Гърция за 1 г. и 7 дни гръцки осигурителен стаж за право на пенсия, който след приложение на чл. 45, ал. 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 1408/71 е прибавен към българския осигурителен стаж и вече осигурителния стаж е възлязъл на 29 години и 15 дни или недостигащият осигурителен стаж е станал 3 години, 9 месеца и 4 дни, т. е спазено е изискването на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Въпросът за началния момент на отпускане на пенсията в тези случаи е уреден в § 9, ал. 5 от ПЗР на КСО. Съгласно този текст за придобит осигурителен стаж по реда на ал. 3 правото на пенсия възниква от датата на внасяне на осигурителните вноски или от датата на утвърждаване на плана за разсроченото им плащане. Първата хипотеза в случая не е налице, поради което е приложима втората хипотеза, а датата на утвърждаване на плана за разсроченото плащане е 16.02.2009 г. Стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт първоинстанционния съд правилно е приложил цитираните по-горе норми на материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество в решението, предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,