Решение № 10616 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13542/2014 г.

Решение № 10616 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13542/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Аврамов-1" ЕООД - гр. Пловдив чрез пълномощника си адв. Атанас Милчев срещу решение № 1865/12.08.2014 г., постановено по адм. дело № 1119/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161104637/21.12.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис - Смолян, поправен с РА за поправка № 161104637/5.01.2012 г., потвърден в същата част с решение № 263/9.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на размер на 34 980,60 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 3 201,77 лв., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 3 199,94 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява, че ревизионният акт е нищожен поради неподписване на ревизионния доклад съгласно чл. 117, ал. 1 ДОПК от всички членове на ревизиращия екип, като това нарушение счита, че води до липса на волеизявление на този екип, като нищожният ревизионен доклад, като неразделна част от акта, води и до неговата нищожност. Неправилно според касатора съдът е приел, че от съвкупната преценка на доказателствата не се установявало прехвърляне правото на собственост по чл. 6, ал. 1 и извършване на услугата по чл. 9, ал. 1 ЗДДС, като съдът по този начин не се е съобразил с всички доказателства по делото. Твърди, че е ангажирал всички необходими доказателства по процесните фактури от "Водно стопанство 61" ЕООД, както и по доставките на стоки от "Ви-5 Комерс" ЕООД и "Строй инг" ЕООД. Излагат се доводи, че от съдебно-счетоводната експертиза се установява реалността на доставките. Иска отмяна на решението в обжалваните му части и прогласяване нищожността на ревизионния акт или отмяната му като незаконосъобразен. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Грошева. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Относно възражението на касационния жалбоподател за нищожност на ревизионния акт. Това възражение касаторът свързва с неподписване на ревизионния доклад от чл. на ревизиращия екип съгласно чл. 117, ал. 1 ДОПК. Развил е доводи, че този пропуск влече и до нищожност на ревизионния акт, като сочи съдебна практика в този смисъл. Възражението е неоснователно. Този въпрос беше разрешен с ТР № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г., като в т. 2 от цитираното решение ОС на съдиите от I и II колегия на ВАС прие, че не е налице нищожност на ревизионния акт, ако в ревизионния доклад, който е неразделна част от нето, не е спазено изискването на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК за полагане на подпис от всички органи по приходите, които са го съставили. Следователно, ревизионният акт е валиден и правилно първоинстанционният съд на основание чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК се е произнесъл по съществото на спора. По същество. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 34 980,60 лв. по доставки от "Водно строителство 61" ЕООД, "Ви-5 Комерс" ЕООД и "Строй инг" ЕООД, първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за липса на доказателства за реалност на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. По отношение на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че установеното отразяване на фактурите, не води до извод за реалност на доставките. Същото е прието и за съдебно-техническата експертиза, от която според съда не може да се направи еднозначен извод, че СМР, които е фактурирал "Водно строителство 61" ЕООД са извършени от него. Относно доставките на строителни материали от, "Ви-5 Комерс" ЕООД и "Строй инг" ЕООД съдът е счел, че за тях няма убедителни доказателства за предаване на стоките от доставчика на получателя, както и че няма доказателства за чия сметка е извършен превозът на стоките. Относно представените стокови разписки съдът е приел, че те не дават необходимата пълнота от данни в тази насока, доколкото липсват доказателства относно това, кои са лицата, предали стоките, точното място на предаване, респ. наличие на квалифициран потенциал и обекти, експлоатирани от доставчиците, както и няма данни за последващата реализация на стоките. Относно доначисления ДДС в размер на 3 201,77 лв. първоинстанционният съд е изложил мотиви, че е установено по делото, че през месец октомври 2010 г. от "Аврамов -1" ЕООД е изградена жилищна сграда в груб строеж съгласно договор от 8.07.2009 г. с възложител "Кристрой" ЕООД за обект "Жилищна сграда с магазин за промишлени стоки" в кв. "Преслав" в гр. Пловдив. Съдът е възприел, че общата цена на грубия строеж е 187 247,42 лв., от която след приспадане с общата стойностна извършените доставки на СМР в размер на 171 299,08 лв. е възникнал ДДС за начисляване върху данъчна основа 3 201,77 лв. Решението в обжалваните му части е правилно постановено. За непризнатия данъчен кредит в размер на 34 980,60 лв. По доставките на СМР от "Водно строителство 61" ЕООД за данъчни периоди през 2008 г. и 2009 г. и с общ размер на ДДС по издадените 6 бр. фактури 25 783,40 лв., законосъобразни са изводите на съда, че не са ангажирани доказателства от данъчнозадълженото лице, че доставките съгласно чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗДДС да са извършени от посочения доставчик. Наличието на данни, включително и от изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, че процесните СМР са извършени, не е достатъчно за признаване на получателя на данъчен кредит, предвид липсата на категорични доказателства, че тези СМР са извършени именно от издателя на процесните 6 бр. фактури. Установено е по делото, че на 1.11.2008 г. "Аврамов -1" ЕООД е сключил договор като изпълнител с "К енд К Инженеринг" ООД за извършване на СМР на обект "Магазин Техномаркет в Ритейл Парк Пловдив", т. е. на същия обект, от който претендира правото на правото на данъчен кредит по фактурите от "Водно строителство 61" ЕООД. В тази връзка правилно съдът е приел, че липсват доказателства за действително осъществени СМР на посочения обект от този доставчик и затова законосъобразен е изводът на съда, че няма доказателства реалният изпълнител на процесните СМР да е "Водно строителство 61" ЕООД. Поради тази причина обоснован е извода на съда, че незаконосъобразно ревизираното дружество е приспаднало ДДС като данъчен кредит по 6 бр. фактури за СМР, издадени от "Водно строителство 61" ЕООД, предвид неустановяване на предпоставките по чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. По издадените фактура 23/30.08.2010 г. и № 0...24/30.08.2010 г. от "Ви-5 Комерс" ЕООД за доставки на строителни материали - тухли, мазилка, стериопор, лепило, фасадна боя, арматурна заготовка и мрежа с ДДС в размер на 7 802 лв. правилно съдът е приел, че нито от фактурите, нито от представените стокови разписки се установява реално предаване на стоките, предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Тя изисква прехвърляне право на собственост, но като се има предвид чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО за да се признае реалността на доставката е необходимо само прехвърляне право на разпореждане със съответната стока. Това означава, че не е необходимо доставчикът да е собственик и съответно да я прехвърля на своя съконтрахент. В процесния случай обаче правилно и приходните органи и съдът са приели, че стоките разписки не установяват предаване на стоките, предвид изискването на чл. 24, ал. 2 ЗДДС за родово определените вещи. От тях не се установява предаване на процесните строителни материали, тъй като не във всички се съдържа подпис за приел, нито става ясно къде (склад, база, обект) те са приети от получателя на процесните фактури, а и правилно решаващият съд е посочил, че не е доказано за чия сметка е превоза и в тази връзка липсват и транспортни документи. По доставката по фактура № 10...56/30.09.2010 г. от "Строй инг" ЕООД за доставки на силиконова мазилка, вата, хидроизолация и черна битумна хартия с ДДС в размер на 1 395,20 лв. законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателства за реалност на доставките. За тези доставки важат мотивите относно доставките от "Ви-5 Комерс" ЕООД, предвид че от стоковата разписка не се установява действителното им предаване. Предвид гореизложеното правилно съдът е възприел констатациите на ревизионния акт за липса на реалност на доставките, които да доведат до законосъобразно упражняване правото на данъчен кредит и същият законосъобразно е отказан на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. За допълнително начисления ДДС в размер на 3 201,77 лв. Договорената цена на грубия строеж съгласно договор от 8.07.2009 г. с възложител "Кристрой" ЕООД за обект "Жилищна сграда с магазин за промишлени стоки" в кв. "Преслав" в гр. Пловдив е 187 247,42 лв., а извършените доставки за СМР за същия строеж са с данъчна в размер на 171 239,08 лв. и законосъобразно приходните органи са я приспаднали от общата стойност на строежа и върху разликата от 16 008,84 лв. са начислили ДДС в размер на 3 201,77 лв. Правилно съдът е отразил в решението си, че страните по делото не спорят за уговорената цена в договора и действителното плащане на същата цена, както и не се спори, че ревизираното дружество като изпълнител по договора е изпълнило строежа. Безспорно обстоятелство между страните е, че изпълнителя и възложителя по посочения договор не са свързани лица в нито една от хипотезите на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Правилно ДДС е начислен върху разликата между платената цена за груб строеж и и извършените СМР. В тази част касационният жалбоподател не е изложил никакви оплаквания, но като се има предвид служебното задължение на касационната инстанция за проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за правилното прилагане на материалния закон, то при тази проверка не се установи съдът да е допуснал нарушения при прилагането му. Задължението за лихви също правилно е потвърдено от решаващия съд, предвид несвоевременното разчитане на дружеството с бюджета. С оглед гореизложеното решението в обжалваните му части на страда от сочените от касатора пороци и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,