Решение № 4110 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7926/2019 г.

Решение № 4110 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7926/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 216, ал. 1 ЗОП. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 3043 от 8.05.2019 г. по адм. дело № 6822/2018 г. на Административен съд – София град. С него е отменено, като незаконосъобразно, уведомително писмо № 02-220-6500/2016 от 8.05.2018 г. за отказано финансово подпомагане на И. Кръстев по Схема за преразпределително плащане за кампания 2014 г. Правят се възражения за процесуална недопустимост на решението и при условията на алтернативност – за неправилност – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответната страна – И. Кръстев изразява чрез адвокат А. Асланян становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се с факта, че срокът за обжалване е изтекъл на 30.05.2018 г. – работен ден. По същество, счита, че съдът изобщо не е изложил мотиви относно извършените корекции по СЕПП и НР1. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна относно неправилността на първоинстанционното решение. Административното производство е образувано по жалба, подадена от И. Кръстев против уведомително писмо № 02-220-6500/2016 от 8.05.2018 г. за отказано финансово подпомагане в частта му, в която е отказано изплащане на финансово подпомагане по Схемата за преразпределително плащане (СПП) за кампания 2014 г. Направено е само едно възражение и то касае липсата на мотиви за отказа. Съдът е събрал цялата административна преписка и е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Във връзка с възражението на ответната страна за просрочие на жалбата, доколкото уведомителното писмо е получено на 15.05.2018 г., а жалбата е подадена на 30.05.2018 г. т. е. един ден след изтичането на 14-дневния срок на 29.05.2018 г., съдът е извършил подробен анализ на действащото към този момент законодателство. Съобразил е действалата към момента на получаване на административния акт разпоредба на чл. 61, ал. 2 ГПК. Свързал я е с обявения за официален празник 24 май в чл. 154, ал. 1 КТ и по този начин е определил, че крайният срок за обжалване е изтекъл на 30.05.2018 г., а не на 29.05.2018 г. Жалбата, подадена чрез куриерска фирма на 30.05.2018 г. е приета за подадена в срок и процесуално допустима. Съдът е разгледал спора по същество. Приел е, че уведомителното писмо в оспорената му част не е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства. Посочил е още, че такива не се съдържат и в други документи, част от административната преписка или писмото за изпращането й в съда. Отчел е това, като нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съставляващо отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. На следващо място е посочил, че не са налице и нормативните предпоставки за отказ от финансиране, поради факта, че не е установено облагодетелстване от разделяне на стопанството, а са налице само съмнения за изкуствено разделяне. Съдът е счел, че тежестта на доказване на тези обстоятелства лежи върху административния орган. Отчел е и отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. По тези съображения оспорената част от административния акт е отменена. При условията на чл. 173, ал. 2 АПК, е върнал преписката на издателя за ново произнасяне при спазване на задължителните указания в решението за преценка на всички факти и обстоятелства и надлежно мотивиране. Така постановеното решение е процесуално допустимо. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за просрочие на жалбата, като подадена на 15-ия ден от получаването й от кандидата за подпомагане. Подобен довод е направен и в първоинстанционното производство и е предмет на изключително обстойно обсъждане от административния съд. Изложените в тази връзка съображения в решението са съответни на закона при съобразяване на действалата разпоредба на чл. 61, ал. 2 ГПК към момента на получаване на съобщението на 15.05.2018 г. Тъй като от този момент е започнало течението на 14 дневния срок за обжалване, то отпадането на тази разпоредба по отношение на административните дела през периода на течението му, не би могло да се приеме за приложимо към сроковете, които вече са започнали да текат. Напълно необосновани са твърденията в касационната жалба, че чл. 61 ГПК няма приложение за сроковете за обжалване, които са изрично уредени в нормата на чл. 149, ал. 1 АПК, а се отнася само за срокове по вече образувани дела. Сочената правна норма определя продължителността на срока за оспорване на административните актове. Касае се за изрична правна норма за административното правораздаване, изключваща приложението на определените срокове за обжалване в ГПК. Разпоредбата на чл. 61 ГПК има различен предметен обхват, доколкото не определя продължителността на срока, а урежда хипотезите и правилата при спиране на неговото течение. От приемането й – ДВ бр. 86/2017 г. до отмяната й по отношение на административните дела – ДВ, бр. 42 от 22.05.2018 г,. тя при условията на императивност е спирала течението на всички срокове през времето на официалните празници, определени в чл. 154, ал. 1 КТ. Важимостта й за административните дела ясно личи от обстоятелството, че впоследствие, съобразявайки спецификата на административните правоотношения, законодателят изрично е изключил прилагането й по отношение на тях чрез изменение на разпоредбата на чл. 144 АПК. Твърдението, че жалбата е просрочена, тъй като е подадена на 1.06.2018 г., се опровергава от данните по делото. На тази дата тя е постъпила пред съда. Подадена е, обаче, чрез куриерска фирма на 30.05.2018 г. – л. 11 от първоинстанционното дело. На второ място в касационната жалба се твърди процесуална недопустимост на решението, поради отмяна на цялото уведомително писмо, доколкото предмет на оспорване пред административния съд е била само частта му, касаеща подпомагането по СПП. Безспорно е, че жалбоподателят е оспорил пред съда само отказа от финансово подпомагане по Схемата за преразпределително плащане. При така въведения предмет на контрол за законосъобразност, съдът изрично е отменил акта само по отношение на тази схема за кампания 2014 г. Развитите от касационния жалбоподател доводи за недопустимост не кореспондират по никакъв начин със съдържанието на съдебното решение. Същото е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неправилно. Необоснован е изводът на съда за липса на мотиви за отказа да се отпусне подпомагане по СПП, което затруднявало осъществяването на съдебен контрол. Внимателният прочит на съдържанието на уведомителното писмо досежно тази мярка, показва наличие, както на фактически основания, така и на правните норми, при прилагането на които е постановен отказът. В него се съдържа препращане към писмо за предоставяне на обосновка и допълнителни документи. Става въпрос за уведомително писмо от 9.06.2015 г. от изпълнителния директор на фонда до кандидата за подпомагане. В него са посочени две обстоятелства: първото е, че са възникнали съмнения за разделяне на стопанството с цел облагодетелстване по СПП. Второто е, че съмнението е породено при извършените административни проверки на заявлението за подпомагане с установяване свързаност между лицата, претендирали такова и разделянето на земеделското стопанство. Предоставена е възможност на адресата в определения срок да представи писмена обосновка и допълнителни документи по негова преценка за отхвърляне на съмнението. Видно от представената на 25.11.2015 г. обосновка, И. Кръстев е бил напълно наясно с причините за съмнението. Неслучайно в него се проследява поводът за началото на земеделска дейност от собственото му дружество "Етнопроект" ЕООД, създадено още през 2007 г. с предмет на дейност, по никакъв начин не гравитиращ със земеделие. Към момента на изпращане на писмото е действала новелата на чл. 43б ЗПЗП, предвиждаща проверките за наличие на пречките за подпомагане по СПП да включват административен контрол на лични и географски данни в ИСАК. При тях е установено, че за кампания 2014 г. И. Кръстев е кандидатствал за подпомагане по СПП за кампания 2013 г., като физическо лице с 41. 32 ха. За тази кампания не е съществувало ограничение в размера на площта, която да се подпомага по мярката. Ограничението е въведено със създаването на нов раздел ІІІб – ДВ. бр. 22/214 г. в сила от 11.03.2014 г. от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, съдържащ само една нова разпоредба на чл. 15г, касаеща правото на подпомагане по схемата за преразпределително пращане на площ. В нейната ал. 2 за първи път е направено ограничение на завишеното плащане на площ само до първите 30 ха, за които земеделският стопанин е подпомогнат по СЕПП. След публикуването на допълнението в подзаконовия нормативен акт, за първи път от учредяването си, дружеството "Етнопроект" ЕООД, на което жалбоподателят е управител и едноличен собственик на капитала, е подало заявление за подпомагане, в това число и по СПП. При извършените административни проверки (след приемането на новата норма на чл. 43б ЗПЗП – обн. ДВ. бр. 2/2012 г. и в изпълнение на нейната ал. 2) на лични и географски данни е установена свързаността между физическото лице и търговското дружество – самостоятелни заявители. Едновременно с това е установено и географското припокриване на 16. 75 ха площи, заявени от И. Кръстев за подпомагане през 2013 г. и заявените такива от "Етнопроект" ЕООД за подпомагане през 2014 г. Именно тези констатации са довели до възникването на съмнение за изкуствено разделяне на стопанството с цел и двамата кандидати да поискат подпомагане по СПП с площи, които са до максимално въведения размер от 30 ха. С обясненията в представената обосновка, жалбоподателят е направил опит да преодолее това съмнение. Приложил е необходимите според него доказателства, в това число и декларация от него, като управител на търговското дружество за отказа му от подпомагане по СПП. Декларацията е от 25.11.2015 г. – т. е. от датата на представяне на обосновката. Административният съд се е позовал на нея, без да съобрази забраната за отказ от подпомагане в случаите, при които стопанството е определено за контролна проверка на място. По делото е представен, като част от административната преписка контролен лист, който е съставен една година по-рано - на 24.11.2014 г. Или декларацията за отказ не е породила никакво правно действие и също не е разколебала възникналото съмнение от изкуствено разделяне. Отделно от това в т. 6 от обосновката, земеделският стопанин е декларирал, че действията му по прехвърляне на земеделската дейност не представляват изкуствено създадени условия за получаване на средства по СПП. Всъщност към земеделския производител не са отправяни твърдения за изкуствено създадени условия, а за изкуствено разделяне на стопанството. Правомощие на фонда е да приеме или да отхвърли обосновката и в зависимост от това да извърши или да откаже исканото подпомагане по СПП. Постановеният отказ в окончателното уведомително писмо от 2018 г. показва, че първоначално възникналите от резултатите при административните проверки в ИСАК съмнения, са се затвърдили. Административният орган е приел за установен факта за разделяне на стопанството. Смисълът на разделянето му между физическото лице и търговското му дружество, е площите, за които всеки един от двамата заявители претендира подпомагане, да не надвишават определения в чл. 15б, ал. 5 от Наредба № 2/2011 г. максимум от 30 ха. По този начин двамата субекти се облагодетелстват от разделянето, което е нормативно предвидена в цитираната разпоредба пречка за подпомагане по мярката. Така извършеният анализ на данните по преписката и съдържанието на оспорената част от уведомителното писмо, опровергават правните изводи на съда за липса на мотиви и материална незаконосъобразност на акта. Като го е отменил, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател в становището му от 5.03.2020 г., ответникът дължи 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение