Решение № 427 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6319/2007 г.

Решение № 427 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6319/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по молба за отмяна на Х. Н. В. и Т. Ф. В. и двамата от гр. С. срещу влязло в сила решение от 11.04.2007 г., постановено по гр. д. № 2968/2004 г. на Софийски градски съд, IV "В" отд. С молбата представят писмени доказателства: присъда, постановена на 30.03.2007 г. по НОХД № 8861/2005 г., влязла в сила на 17.04.2007 г. и решение от 09.04.2008 г., постановено по гр. д. № 12596/2007 г. на СРС, I ГК, влязло в сила на 08.05.2008 г. Молителите считат, че тези доказателства са нови по см. на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК и са от съществено значение за делото като при неговото решаване не са могли да им бъдат известни. Молят влязлото в сила решение по гр. д. № 2968/2004 г. да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав. Ответниците по молбата М. З. М. и П. Г. Г. и двамата от гр. С. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 323, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С решението, чийто отмяна се иска, е оставена без уважение жалбата на Т. Ф. В. и Х. Н. В. и двамата от гр. С. по чл. 332 ГПК срещу действията на съдия изпълнител по изп. дело № 4685/2002 г. при СИС на СРС, 3 отд., 3 уч., изразяващи се в започване на принудително изпълнение на 07.11.2002 г., връчване на призовка за доброволно изпълнение, опис на недвижим имот - дворно място с площ от 459 кв. м., съставляващо УПИ ХVIII-1756 в кв. 32 по плана на гр. С., местност "К", заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда със сутерен и два етажа, обявяване на публична продан и извършването й, както и извършения въвод във владение на имота. Жалбата е била подадена от двамата молители като трети лица, които са намерени в имота при извършения въвод във владение на купувача по публичната продан. В жалбата, жалбоподателите /сега молители/ са се позовали на обстоятелството, че имотът, който е бил предмет на обжалваните изпълнителни действия, респ. публична продан, са придобили по силата на нот. акт за покупко- продажба № 166, том LLXII, дело № 26821/2002 г. преди образуване на изпълнителното дело, като при извършената продажба не са били уведомени от продавача на имота М, действащ чрез пълномощника си Л. С. К. - М., че имота има тежести /договорна ипотека учредена за обезпечаване вземане на П. Г. Г. по договор за заем в размер на 41 600 щатски долара, предоставен от него на М. М./. Позовали са се и на обстоятелства, които според тях опорочават извършените изпълнителни действия, предприети в изпълнение на издадения в полза на заемодателя П. Г. Г., изпълнителен лист за сумата 41 600 щ. д., заедно с лихви и разноски. За да остави жалбата на двамата жалбоподатели /сега молители/ без уважение съдът е приел, че обжалваните действия на съдебния изпълнител във връзка с извършената публична продан и въвод на обявения за купувач П. Г. са били в съответствие със закона. С оглед така очертания предмет на делото, приключило с влязло в сила решение, чиято отмяна се търси, не може да се приеме, че представените с молбата по чл. 231, ал. 1, б. а ГПК (отм.) писмени доказателства са от съществено значение за него. Тоест, че те биха обусловили други правни изводи, респ. друг изход на спора относно законността на проведеното принудително изпълнение. С представената по делото присъда, Л. С. К. - М. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 209, ал. 1 НК - измама, за това, че е заблудила двамата молители при покупката на процесния имот, че имота е без тежести. С представеното по делото решение по гр. д. № 12596/2007 г. е установено по отношение на взискателя по изпълнителното дело, че удостоверение изх. № 177749/21.11.2002 г., издадено от службата по вписванията, по искане на съдебния изпълнител по изп. дело № 4685/2002 г., което отразява М. З. М. като собственик на процесния имот и не отразява извършената от него продажба на имота на молителите Х. и Т. В., е с невярно съдържание. Влязлата в сила присъда има отношение към евентуалната имуществена отговорност на лицето Л. С. К., действала като пълномощник на продавача при извършената покупко - продажба на процесния имот с нот. Акт № 166, том LLХVII, нот. д. 26821/2002, а влязлото в сила решение - към имуществената отговорност на лицето, издало удостоверението с невярно съдържание, но не и към правилността на проведеното съдебно изпълнение. По изложените съображения, не е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, върховният касационен съд, III г. о.