Решение № 4016 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2012 г.

Решение № 4016 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Варна срещу Решение № 2028 от 25.07.2012 г., постановено по адм. дело № 974/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 1102517/10.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение на и. д. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна № 920/03.02.2012 г., с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2005 г. в размер на 3 203,39 лева главница и лихва за забава в размер на 2 277,40 лева Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е игнорирал липсата на пълномощно за сключване на предварителния договор за продажба на имот, по който е заплатена като капаро сумата от 25 000 лв. Сочи, че клаузите на този предварителен договор не включват уговорки относно разваляне на сделката, поради което следва, че продавачите са дължали връщане на задатъка в двоен размер. Счита, че подписът, положен от името на Румяна Христова в издадената разписка видимо се различава от този по представената запис на заповед от 02.02.2005 г. Навежда довода, че цитираните от съда уведомителни писма за разваляне на предварителния договор са с дата, предхождаща с една година сключването на предварителния договор, което е индиция, че те са съставени за целите на процеса. Това обосновава тезата му, че предоставеното капаро от 25 000 лв. не е върнато от продавачите, а сумата, постъпила в касата на дружеството през 2005 г., е приход от извършена търговска дейност, която законосъобразно е възприета като данъчна основа за облагане по аналог и върху нея правилно е определен следващия се корпоративен данък. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Юмена Инвест" ДЗЗД, гр. Варна, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване административен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността и обосноваността на РА № 1102517/10.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна № 920/03.02.2012 г., с който на "Юмена Инвест" ДЗЗД, гр. Варна е определено допълнително задължение за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2005 г. в размер на 3 203,39 лева главница и лихва за забава в размер на 2 277,40 лева. Преценявайки законосъобразността и обосноваността на оспорения РА, решаващият състав е приел, че той е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но при съществени процесуални нарушения, необоснованост и в противоречие с материалния закон. За да мотивира този свой извод, съдът е осъществил подробен анализ на събраните доказателства и въз основа на тях е приел, че презумптивната доказателствена сила на обективираните в РА констатации е опровергана. При ревизията, проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, е установено, че през процесния период дружеството е осъществявало дейности: търговия на дребно и продажба на касови апарати. За за 2005 г. с ГДД по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО то е декларирало общо приходи в размер на 123 241,76 лв.; общо разходи - 126 885,81 лв.; финансов резултат след преобразуване /отрицателен/ - 3644.05 лв.; респ. - дължим КД - 0.00 лв. С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.02.2005 г., "Юмена Инвест" ДЗЗД - в качеството си на купувач и Христо Банев и Иринка Банева, в качеството си на продавачи, чрез пълномощник Румяна Стоянова, са се споразумели да подпишат окончателен договор за продажба на имот в гр. Шумен за сумата от 75000.00 лв. до 28.02.2005 г., от които като капаро купувачът дължи сумата от 25 000.00 лв. За заплащането й е издадена разписка и запис на заповед от Румяна Стоянова, а дружеството е съставило РКО № 34/02.02.2005 г. и е осъществило следващата се счетоводна операция по сметка 498 "Други дебитори". С уведомително писмо от 19.02.2005 г., продавачите чрез пълномощника си, са поискали разваляне на предварителния договор, а с уведомително писмо от 26.02.2005 г., управителят на дружеството е поискал връщането на платеното капаро. В писмото е посочено, че връщането на парите следва да стане чрез предаването им на лицето Драгомир Свещаров и същите да бъдат преведени по сметката на Ганушка Арнаудова. Съобразно издадените квитанции и банкови извлечения от сметка на Ганушка Арнаудова е прието, че сумата е върната на части в периода 02.03.2005 г. - 26.07.2005 г., а разликата от 236,48 лв. е изравнена в брой с ордер от 30.07.2005 г. При връщането на сумата е взета статия Дт 494/Кт 498 за 24763,52 лв. и Дт 501/ Кт 498 - 236,48 лв. Въз основа на представената оборотна ведомост за 2005 г. и данните, вписани в събраните парични отчети органът по приходите е приел, че е налице несъответствие между тях, с което е обосновал извода си, че през 2005 г. ревизираното лице не е водило редовно счетоводство и е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Съдът, след съпоставка на констатациите в РА с твърденията и възраженията на ревизираното лице, е отграничил спора между страните, концентриращ се върху отразените в касата на дружеството вноски в размер на 24 763.52 лв. като върнато капаро по разваления предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, както и върху въпроса доколко сумата представлява неотчетен приход на дружеството, с който следва да се преобразува финансовия резултат за 2005 г. В тази връзка по делото е проведена ССЕ, заключението на вещото лице по която не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. В него в табличен вид е отразен паричния поток за 2005 г., извършените счетоводни записвания, както и документите, въз основа на които те са осъществени, като е посочено, че сумата от 25 000,00 лв. е част от паричния поток на дружеството, а не плащане от клиент за извършени услуги или продажба на стоки. Решаващият състав е възприел като непротовиречиви и показанията на свидетелите Иван Грозев и Румяна Христова Стоянова, въз основа на които е приел за установено връщането на спорната сума на части и внасянето им по посочената банкова сметка от Драгомир Свещаров. Въз основа на тези доказателства, съдът е счел, че сумата от 25 000 лв. не е приход, с който следва да се увеличи финансовия резултат, а е част от паричния поток на дружеството. Преценил е също, че не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за облагане по аналог, тъй като съобразно ССЕ счетоводството на дружеството за 2005 г. е водено редовно. В обобщение е приел, че с оспореният РА незаконосъобразно е определена данъчна основа в посочения размер и в противоречие с приложимите материално правни разпоредби върху нея е начислен корпоративен данък. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Като краен резултат тяхната правилност не се опровергава от сочената от касатора липса на доказателства за представителната власт на Румяна Стоянова спрямо собствениците на имота по предварителния договор. Този извод следва пряко от разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, която изисква писмена форма на пълномощното за сключване на договори в същата форма. При липса на писмено пълномощно за сключване на предварителен договор с предмет продажба на недвижим имот, същият поради липса на съгласие и по аргумент от чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е нищожен и даденото по него подлежи на двустранна реституция. Настоящият състав намира, че именно такъв е и процесният предварителен договор, а изводът за неговата нищожност изключва необходимостта от изследване на предпоставките за развалянето му, датите на взаимните уведомления за това, както и на обезпечителната или обезщетителна функция на уговорения задатък. Неговото получаване е установено с издадената от Румяна Стоянова разписка и запис на заповед, а соченото от касатора видимо несъответствие между подписите на издателя е следвало да бъде релевирано своевременно по изискуемия се процесуален ред чрез оспорване на тяхната автентичност по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. с § 2 от др. наДОПК. След като това не е сторено, то навеждането на такова възражение в касационното производство е недопустимо и не следва да бъде обсъждано. При наличието на разписка за получената сума, запис на заповед от същата дата, издаден и надлежно осчетоводен разходен касов ордер за осъщественото плащане, обоснован е фактическият извод на съда, че сумата е предоставена от ревизираното лице на Румяна Стоянова. Нейните показания във връзка с връщането на полученото са непротиворечиви и се подкрепят от показанията на св. Иван Грозев, както и от доказаните банкови преводи от посоченото лице, поради което неоснователно се явява оплакването на касатора, че същите са неправилно кредитирани от решаващия състав. Събирането им не е в противоречие с разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 57, ал. 2 от ДОПК, която в т. 2 изрично регламентира допустимостта на свидетелски показания за установяване на факти и обстоятелства, за които законът не изисква писмен документ. Показанията на свидетелите касаят фактическите действия по връщане на получената сума, за което са издадени квитанции и са осъществени банкови преводи по сметка на представляващата ревизираното дружество, а връщането на сумата е надлежно осчетоводено от дружеството, поради което и с оглед неоспореното заключение на вещото лице обосновано съдът е приел, че предоставянето и връщането на спорната сума не е основание да се приеме за установена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Нейното наличие не следва и от сочената липса на систематично, аналитично и синтетично счетоводно отчитане през предходната 2004 г., тъй като тя не се включва в ревизирания период и не презумира аналогична нередовност на воденото счетоводство през 2005 г. Ето защо, правилен е изводът на съда, че възприетото от органа по приходите основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от АПК не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В хода на съдебното производство е опровергана презумптивната доказателствена сила на констатациите в РА, с оглед на което решаващият състав обосновано и в съответствие с материалния закон е достигнал до крайното заключение за неговата незаконосъобразност. Отменяйки същия, съдът е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение