Решение № 342 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1296/2013 г.

Решение № 342 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1296/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Стелла Георгиева Владимирова със съдебен адрес гр. София, ул. "Краище" бл. 25 вх. "Б", ет. 1 ап. 21 против решение № 3731 от 2.07.2012 г., постановено по адм. д. № 2380 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град, в частта с която е отхвърлен предявеният от същата иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Релевира оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Подадена е и частна жалба от Стелла Георгиева Владимирова против решението, имащо характер на определение, в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният от същата иск против ответника Министерство на вътрешните работи. Ответникът - Областна дирекция на МВР Търговище и ответникът по частната жалба - Министерство на вътрешните работи не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната и частната жалба. Касационната и частната жалби са подадени в законния срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, а частната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - София град е отхвърлил предявения иск от касационната жалбоподателка против ОД на МВР - Търговище, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е приел, че действията на служителите на ответника при връчване на призовка на ищцата не са незаконосъобразни. В хода на производството по делото съдът е приел за установено, че на ищцата е била връчена призовка от служители на МВР, в хода на производство, образувано по заявителски материал за извършено престъпление. От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите, които са служители на Областната дирекция на МВР - Търговище., осъществили твърдяните от ищцата действия, се установява, че връчването на призовка на ищцата е целяло призоваването й за разпит във връзка с проверки, извършвани в Сектор "Противодействие на икономическата престъпност" по повод постъпили срещу нея сигнали от граждани. Видно от приетата справка рег. № 19938/24.10.2011 г., издадена от група "Оперативен анализ", част от образуваните проверки са възложени на Сектор "Противодействие на икономическата престъпност. В чл. 60 от Закона за Министерството на вътрешните работи е регламентирано правомощието на полицейските органи да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия. Кръгът на полицейските органи е изчерпателно очертан в нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР, като в този кръг попадат и органите на Главна дирекция "Криминална полиция" /ред. ДВ бр. 88/2010 г., сега Главна дирекция "Национална полиция"/. Служителите, връчили призовката са полицейски органи - съгласно заповеди за назначаване на държавен служител в МВР рег. № К-6901/14.06.2010 г. и рег. № 844/5.06.2010 г. и са заемали длъжност в Сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР-Т.. Противодействието на престъпността, чрез разкриване и разследване на престъпления по предвидения със закон ред е една от основните дейности на МВР съгласно чл. 7, т. 3 от ЗМВР. С оглед тази фактическа установеност и с оглед забраната за фактически установявания, визирана в чл. 220 от АПК, настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстнационния съд, че действията на служителите във връзка с изпълнение на служебното им задължение за връчване на призовка за разпит на лице в качеството на свидетел или в друго процесуално качество, само по себе си не представлява нарушение на процесуалните закони, същите са законово регламентирани и влизат в правомощията на органите на полицията по силата на служебното им правоотношение с МВР. В случая обаче, искът се основава от фактическа страна не само на твърдение, че полицейските служители нямат правомощие да връчват призовки, което правилно е прието от съда за неоснователно, но главно на твърдение за незаконосъобразни действия при самото връчване на призовка, както и действия, предхождащи връчването на призовката, извършени в отсъствие на ищцата в офиса й в град Търговище, спрямо нейния малолетен син. В исковата молба се твърди, че служителите са провели разговор и са разпитали детето за местонахождението на неговата майка, без съответното разрешение или заповед са влезли в помещението и са извършил оглед на същото. Твърди се също така и че в разговора с детето са го обвинили в лъжа, за отговора, че майката не е в къщи. По тези неведени в исковата молба фактически обстоятелствата ищцата е ангажирала гласни доказателства - разпит на двамат свидетели - св. Ночев и св. Жечева-Спасова. Въпреки, че посочените фактически обстоятелства представляват фактически основания на исковата претенция и като такива са включени в предмета на доказване, а доказателства за тях са и събрани, съдът не ги е обсъдил в мотивите на съдебното решение. В мотивите към съдебния акт предметът на спора е стеснен само до въпроса дали полицейските служители разполагат със законови правомощия да извършват действия по връчване на призовки на лица в различни процесуални качества. Основният предмет на спора е дали тези действия, правомощия за които по закон имат полицейските служители, са били извършени в съответствие със законовите разпоредби. Не е обсъдено и не е изяснено по какъв начин служителите са се отнесли с малолетното дете на ищцата, какви конкретни действия спрямо него са били извършени, каква е юридическата им сила /напр. според показанията на самите полицейски служители - легитимация чрез показване на полицейски карти на дете на 8 години, което не ходи още на училище и разбира се не може да чете, действия, извършени в отсъствие на негов законен представител/ . Не е обсъдено действията спрямо него представляват ли нарушение на законови разпоредби, вкл. и на разпоредби с по-висша от законовата юридическа сила -конвенции и Конституция. Не е обсъдено в мотивите и извършени ли са действия, нарушаващи неприкосновеността на жилището, респ. на служебното помещение и дали ако това е така, това е извършено в съответствие със законовите изисквания. Съдът освен това не е обсъдил в мотивите си доказателствата, ангажирани от ищцата, като се ограничил единствено до обсъждане и мотивиране на съдебния акт с гласните доказателства, ангажирани от ответника. Нарушавайки принципа на равенство на страните в процеса, съдът е нарушил съдопроизводствените правила. на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане. Въпреки, че касационната жалба е основателна, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост, частната жалба се явява неоснователна. Правилно съдът е прекратил производството спрямо Министреството на вътрешните работи, като решението в тази част имащо характер на определение е постановено в съответствие с правилото на чл. 205 от АПК. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд