Решение № 9646 от 31.10.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Маринов срещу решение 640/07.02.2022г. постановено по адм. дело 3890/2021г. на Административен съд София град. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение и/или да го обяви за нищожно, като разгледа делото по същество или алтернативно върне делото за ново разглеждане от АССГ. Ответникът по касационната жалба министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на И. Маринов срещу постановен от министъра на отбраната отказ да бъде удовлетворена молбата му с вх. 22-10-169/04.07.2013г. за закупуване на ателието за творческа дейност, находящо се в гр. София, в което той е бил настанен като наемател. За да постанови процесния отказ, обективиран в писмо рег. 13-00-91/22.01.2020г., министърът на отбраната се е мотивирал с неприложимостта на чл.319, ал.2 от ЗОВСРБ, който му предоставя възможност да продава жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, намиращи се в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, тъй като процесното ателие се намира в населено място, в което има структури на МО. Освен това министърът е посочил, че продажбата на процесното ателие е нецелесъобразна, обосновавайки този извод с конкретно посочени обстоятелства- голям брой картотекирани като желаещи да бъдат настанени военни и цивилни служители, недостиг на свободни жилища. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, приемайки че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За да прецени материалната законосъобразност на акта, първоинстанционният съд е обсъдил относимите към процесния случай норми. Направил е извод,че чл.319 от ЗОВСРБ и Наредбата за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, приета с ПМС 193 от 8.09.2010 година (наричана по- нататък само Наредбата), не съдържат забрана и не изключват възможността за продажба на имоти от жилищния фонд на МО, които се намират в населени места, където има структури на МО. Съдът е посочил, че за тези имоти са приложими разпоредбите на чл.46, ал.2 от ЗДС и чл.78 от ППЗДС, в какъвто смисъл са и указанията към административния орган, дадени с решение 17507/19.12.2019г. по административно дело 1628/2019 на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е прогласена нищожността на предходен отказ по молбата на Маринов да закупи ателието, в което е настанен, обективиран в писмо рег. 22-10-169/19.07.2013г. По отношение на изложените от административния орган мотиви за нецелесъобразност на продажбата на процесното ателие административният съд е приел, че тази преценка не подлежи на съдебен контрол, тъй като извършването й е предоставено в оперативна самостоятелност на министъра на отбраната. Съдът е отбелязал, че в разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от ЗДС и чл. 70 и сл. от ППЗДС не е предвидено конкретно задължение за министъра на отбраната да продаде имот от жилищния фонд на МО, дори и лицата, които са поискали закупуването на имота да отговарят на условията по чл.78 от ППЗДС. Административният съд е посочил, че взетото в изпълнение на оперативната самостоятелност решение на административния орган е мотивирано. Поради това е приел, че отказът, обективиран в писмо рег. 13-00-91/22.01.2020г. на министъра на отбраната, е законосъобразен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията на касатора за нищожност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с решение 17507/19.12.2019г. и на определение 4485/08.09.2021г. на ВАС са неоснователни. С решение 17507 от 19.12.2019 г. по административно дело 1628/2019 г. на ВАС, петчленен състав, е обявена нищожността на писмо с рег. 22-10-169/19.07.2013 г., издадено от министъра на отбраната и преписката е върната на министъра за ново произнасяне по подадената от Маринов молба с рег. 22-10-169/04.07.2013 г. за закупуване на процесното ателие. В мотивите към постановения съдебен акт са разграничени два самостоятелни материално правни режима на придобиване и разпореждане с недвижими имоти от инфраструктурата на отбраната, а именно по реда на чл. 46 от ЗДС и чл. 319, ал. 2 от ЗОВРСБ, въз основа на което е прието, че тричленният състав на ВАС не е съобразил, че административният орган се е произнесъл не на нормативното основание, с което е бил сезиран. По същество за последния са липсвали предпоставки и условия за произнасянето му по реда на чл. 319, ал. 2 от ЗОВРСБ и поради това актът се явява изцяло лишен от законово основание и в резултат на това- нищожен. Видно от мотивите на съдебния акт, оперативната самостоятелност на министъра на отбраната да предприема действия по разпореждане с въпросното ателие не са били предмет на преценка, а преписката е върната на министъра за ново произнасяне при съобразяване на коректното правно основание, на което е предявена молбата за закупуване, а именно чл.46, ал.2 от ЗДС. При новото произнасяне административният орган е съобразил и нормите на ЗДС и ППЗДС, но позовавайки се на оперативната си самостоятелност, е извършил преценка, че продажбата на процесното ателие е нецелесъобразна. Именно този административен акт е бил предмет на контрол в настоящото производство. В обжалвания съдебен акт административният съд е обсъдил подробно цитираното по-горе решение на петчленния състав на ВАС и се е съобразил изцяло с даденото в него тълкуване на закона. Именно в тази връзка съдът е приел за неправилни изводите на административния орган относно приложението на чл.319, ал.2 от ЗОВСРБ. Поради това не е налице и твърдяното от касатора противоречие, водещо до нищожност на обжалвания съдебен акт. На следващо място не е налице и противоречие с определение 4485/08.04.2021г. постановено по адм. дело 3023/2021г. на Върховния административен съд. Напротив- съдът изцяло се е съобразил с посоченото определение, разрешаващо въпросите относно процесуалната допустимост на жалбата на Маринов. Неоснователни са и касационните доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Процедурата за закупуване на недвижими имоти, която е относима за настоящия правен казус, се съдържа в нормите на чл. 319 и сл. ЗОВСРБ, както и в чл. 46, ал. 2 и сл. ЗДС. Така посочените разпоредби са материални и се отнасят като специална (чл. 319 и сл. ЗОВСРБ) спрямо обща (чл. 46, ал. 2 и сл. ЗДС). В тази връзка първоинстанционният съд е направил правилен извод, че настоящият казус не попада в приложното поле на чл.319, ал.2 от ЗОВСРБ, а в приложното поле на чл.46, ал.2 от ЗДС. Според последната норма държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията, както и военнослужещи могат да придобиват без търг недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация, съответно в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или в Българската армия и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона. Процедурата за продажба е уредена в ППЗДС, глава VІ, раздел I "Продажба и замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи". Съобразно предвиденото в чл.78, ал.2 от ППЗДС, материалноправна предпоставка за осъществяване на продажбата е купувачите да са наематели на имота, които към датата на подаване на молбата за закупуване отговарят на установените в чл. 30, ал. 1 ППЗДС условия за настаняване. Касационната инстанция намира за неоснователен довода на касационния жалбоподател, че в конкретния случай неправилно административния съд е приел, че е приложима Наредбата за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия (Наредбата), приета с ПМС 193 от 8.09.2010 година, а не предходната Наредбата за разпореждане с жилища и ателиета и гаражи от жилищния фонд на МО. Според чл. 53, ал. 1 ЗДС разпореждането при условията на чл. 46, ал. 2 с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, се извършва от ръководителя на съответното ведомство по ред, определен от Министерския съвет. Въз основа на законовата делегация на чл. 53 ЗДС е приета и Наредбата за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия (§2 от ПЗР на Наредбата). Ето защо следва да се приеме, че тя определя и редът за придобиване без търг на жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на Министерството на отбраната при условията на чл.46, ал.2 от ЗДС. Поради това доводите на касационния жалбоподател, отнасящи се до задълженията на министъра на отбраната по приложение на отменена и неприложима в настоящия случай Наредба не следва да бъдат обсъждани. За да се създадат необходимите битови условия за работниците и служителите при определено ведомство, същите могат да наемат недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответното ведомство. При определени условия тези лица могат да закупят имота, в който са настанени под наем. Съобразно очертаната по-горе правна рамка, административният орган е в правото си да прецени целесъобразността от продажбата на съответния имот и съответно да издаде разрешение за закупуването му или да откаже това. В ЗДС и ППЗДС няма разпоредба, задължаваща административния орган, овластен да управлява и да се разпорежда с тези имоти, да удовлетворява във всички случаи заявленията за закупуването и, а преценката се определя от предоставеното му право да управлява имотите - държавна собственост в интерес на нуждите на ведомството. Ето защо правилно административният съд е приел за законосъобразен извода на административния орган, че нормата на чл. 46, ал.2 от ЗДС предоставя правна възможност за придобиване на недвижим имот, а не единствено правото на лица да придобият без търг недвижим имот. Продажбата на ведомствени жилища, ателиета и гаражи на настанените в тях наематели се реализира след осъществяването на сложен фактически състав, съдържащ административни и граждански елементи. Имотите и вещите държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин. С оглед на тези правомощия ръководителите на ведомства имат право на преценка дали да издадат исканото от тях разрешение за закупуване на ведомственото жилище. Преценката на ръководителя следва да бъде извършена в границите на оперативната самостоятелност, с която той разполага. В случая министърът на отбраната е изложил подробни мотиви защо счита за нецелесъобразна продажбата на посоченото ателие. Негово е правото да прецени нуждите на ведомството от ведомствени жилища и като следствие от това дали да издаде разрешение за закупуването на процесното ателие. Липсва законова разпоредба, която да задължава министъра да издава такива разрешения винаги когато бъдат поискани. Преценката му се обуславя от предоставеното му право да управлява имотите държавна собственост, в интерес на нуждите на ведомството. Противно на твърдяното, е необходимо да е налице воля за продажба на недвижимия имот, както правилно е приел административния съд. По така поддържаните мотиви настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора по делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно нормата на чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерството на отбраната 100 лв. разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение