Решение № 1020 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12773/2015 г.

Решение № 1020 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12773/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Д. против решение № 474 от 24.09.2015 г., постановено по адм. д. № 330/2015 г. по описа на Административен съд гр. М. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Д. Р. Д. против заповед № 197/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материално правните разпоредби на закона, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, са законосъобразни. Заповедта е издадена от изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно правомощията му по чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на агенцията. Спазена е и писмената форма, като административния акт съдържа всички задължителни реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В тази връзка доводът на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, е неоснователен. Настоящият състав напълно споделя изводите на съда, че непосочването на орган, пред когото същата подлежи на оспорване е въпрос свързан с допустимостта на жалбата, а не и със законосъобразността на акта, като в случая жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок и същата е приета за допустима. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това. По несъмнен начин по делото е установено, че Д. Д. заема длъжността "инспектор" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. М. Установено е, че до 15.05.2015 г. за длъжността са предвидени 5 щатни бройки, а след промяна в длъжностното разписание, по повод приемане на промени в Устройствения правилник на агенцията, от посочената дата бройките стават 4. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая с новото длъжностно разписание бройките, предвидени за длъжността, заемана от Д. Д. са намалени. Ето защо изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на закона, е законосъобразен. Доводът, че липсват аргументи за съкращаване именно на жалбоподателя, а не на друг служител, не обосновават незаконосъобразност на оспорената заповед. При реално извършване на структурни промени въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол, е как и кои лица и на кои длъжности съобразно новосъздадената структура да бъдат съкратени. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 8, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да се осъди Д. Р. Д. да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата 460 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,