Решение № 15715 от 23.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3639/2014 г.

Решение № 15715 от 23.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3639/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Калена" ООД моли да бъде отменено решение № 112/22.01.2014 г. по адм. д. № 2867/2013 г. на АС - Варна, с която е отхвърлена жалбата против РА № 031203037/25.02.2013 г. на ТД на НАП - Варна, с който за периода м. 9 и 12.2011 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 23 984,08 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли допълнително определените задължения в РА да бъдат отменени и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, редовно призован, не изпраща представител В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 031203037/25.02.2013 г. на ТД на НАП - Варна, с който за периода м. 9 и 12.2011 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 23 984,08 лв. с лихви, тъй като не са осъществени доставките по фактури на "Валенти партнър 2011" ЕООД и "Варна бизнес център" ЕАД. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. В съдебно заседание на 7.10.2013 г. съдът е дал указания по чл. 171, ал. 4 АПК на жалбоподателя, че следва да представи доказателства за осъществяване на доставките. Била е назначена поисканата счетоводна експертиза, която впоследствие е заличена поради неизпълнени указания за внасяне на депозит за вещото лице. Съдът е обсъдил доказателствената стойност на представените стокови разписки по делото, подписани за получател на стоките за Елена Петрова от Пламен Тенев. Въпреки дадените указания жалбоподателят не е представил никакви доказателства, установяващи твърдените лични отношения между Петрова и Тенев, и овластяването му по граждански или трудов договор да приема стоки за ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че така представените складови разписки не установяват приемо-предаване на фактурираните стоки по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и прехвърляне на собствеността върху строителните материали в патримониума на жалбоподателя. Обоснован е изводът на съда, че не е доказано осъществяване и на фактурираната услуга - изработване на 14 бр. метални повдигачи за паркиране. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. За изпълнение на доставката на услуга не е представен приемо-предавателен протокол, установяващ предаване на завършената услуга на ревизираното лице, поради което обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на фактурираната услуга. Законосъобразен е изводът на съда, че не е изпълнено изискването по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит да са налице получени стоки или услуги по спорните фактури и в РА законосъобразно са определени задълженията на жалбоподателя за ревизираните периоди. Неоснователни са доводите на касатора, че счетоводното отразяване на стоките от ревизираното лице е достатъчно, за да установи получаването им по процесните фактури. При липса на доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките и за получаване на завършена услуга, счетоводното им отразяване като получени не е достатъчно, за да се приеме, че доставките са осъществени. Неоснователни са и доводите за допуснати процесуални нарушения от ревизиращите органи при събирането на доказателствата по време на ревизията. На доказване подлежат положителните факти, както правилно е приел съда. Неоснователно е позоваването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. В цитираното решение са разгледани хипотези на осъществени доставки на стоки и услуги, докато в настоящия процес осъществяването на доставките не е доказано, както правилно са приели органите по приходите и съдът. Трайната практика на СЕО в решението по дело С-152/02 г. изисква да е осъществена доставка и да е издадена фактура за нея, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,