Решение № 143 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5026/2007 г.

Решение № 143 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5026/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК. (отм.) решението на Плевенския окръжен съд от 11.06.2007 г. по гр. д. № 64/2007 в частта, в която е потвърдено решението на Плевенския районен съд от 27.11.2006 г. по гр. д. № 733/2006 в частта, в която са отхвърлени предявените искове за собственост. Недоволен от решението е касаторът П. "С", с. О., Плевенска област, К. Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила, без да обсъди всички обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че движимите вещи, за които е отхвърлен иска, не са негова собственост; и в нарушение на материалния закон е приел, че при прехвърлянето на недвижимия имот не е запазена собствеността върху изградения в него трафопост. Ответницата по жалбата П. М. Т., извършваща търговия под фирмата Е. "Т", Плевен, я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че с договора за продажба са прехвърлени всички отделни обекти, върху което не е запазено правото на собственост, а движимите вещи, за които е отхвърлен иска, не са собственост на ищеца. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правото на собственост върху част от движимите вещи не е доказано, а процесният трафопост е съществувал и е отразен в скицата на имота като отделна постройка, а с нотариалния акт е продаден целият имот, без да е запазена изрично собствеността върху някоя от постройките. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че за да формира вътрешното си убеждение по обстоятелствата, които имат отношение към правото на собственост върху движимите вещи, въззивният съд е обсъдил всички събрани доказателства по делото, в т. ч. свидетелски показания и писмени доказателства (оспорени и неоспорени) и правилно е разграничил тяхната достоверност според това, кой и кога е съставил съответните документи и доколко свидетелите са очевидци и са добре запознати с отношенията между страните. Също правилно въззивният съд е разтълкувал волята на страните и е приел, че с договора за продажба е прехвърлен целият имот - земя и всички постройки, което включва и процесния трафопост, който не е посочен изрично в договора. Правилно съдът е преценил, че в договора, с който се прехвърля целият имот, не е необходимо да бъдат посочени всички постройки. Необходимо е изрично да бъдат посочени само тези постройки, върху които продавачът си запазва правото на собственост. Правилно съдът е посочил като допълнително съображение в подкрепа на правилността на изводите му и обстоятелството, че трафопостът обслужва единствено продадения имот. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответницата по касацията не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение