Решение № 44 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2013 г.

Решение № 44 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "ОУИ" /с ново наименование "ОДОП"/ гр. София, при ЦУ на НАП, срещу решение № 6225/20.11.2012 г., постановено по адм. д. № 10806/2011 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/, в частта с която е изменен по жалба на "Ер Жи Груп" ООД, със седалище гр. София, Ревизионен акт /РА/ № 0100-1106020/16.08.2011 г., потвърден в обжалваната част с решение № 2023/14.11.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. София, при ЦУ на НАП В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, юрк. Бонев, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата - "Ер Жи Груп" ООД, чрез пълномощника си адв. Бърчев излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 0100-1106020/16.08.2011 г., издаден от Никола Урумов, главен инспектор по приходи в ТД на НАП -София, потвърден в обжалваната част от директора на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП с решение № 2023/14.11.2011 г. относно допълнително начислен на "Ер Жи Груп" ООД ДДС в общ размер 20385 лв от които главница 17082,30 лв и лихва 3302,70 лв за данъчни периоди м. 01.07.2008-30.06.2009 г. и от 01.08.2009-31.12.2010 г. С обжалваното в настоящото производство решение съдът е изменил РА, като е определил ДДС за целия ревизиран период в размер на 7664,06 лева и съответните лихви, върху месечно конкретизираните суми. В останалата част, с която жалбата на "Ер Жи Груп" ООД е отхвърлена, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови решението в обжалваната част на първо съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено от фактическа страна, съдът е приел, че "Ер Жи Груп" ООД е извършвало търговска дейност чрез извършване на застрахователни и счетоводни услуги, съгласно договори със ЗАД "Армеец". За безспорно съдът е приел и обстоятелството, че за ревизирания период 01.07. 2008 - до 30.06.2009 и от м. 01.08 2009-до 31.12.2010 г. ЕР ЖИ ГРУП ООД е извършвало застрахователни услуги и е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в пълен размер, като задълженото лице не е определило каква част от доставките по които е получател ще се използва за извършване на облагаеми и каква част за освободени сделки, а е ползвало право на пълен данъчен кредит. Съгласно чл. 73 от ЗДДС в хода на ревизията органът по приходите е преизчислил размера на данъчния кредит, като сумата по данъчния кредит се умножи по коефициент изчислен на база оборотите по чл. 73, ал. 2 и 3 от ЗДДС. На тази основа ревизиращия екип е извършил корекция на ползвания данъчен кредит за процесния период със сумата от 20385 лв-главница и лихви. При тези факти съдът е приел, че като застрахователен агент по смисъла на чл. 164 КЗ дружеството извършва освободени доставки на основание чл. 47, т. 2 от ЗДДС. В справките декларации за ревизираните периоди дружеството-жалбоподател е декларирало както освободените си доставки, така и облагаемите такива, върху които е начислен ДДС и е ползвал право на пълен данъчен кредит за всички получени стоки и услуги от него през целия ревизиран период, като не е съобразило обстоятелството, че част от приходи реализира от застрахователни услуги по см. на чл. 47, т. 2 от ЗДДС, поради което и не е спазило изискванията на чл. 73 от ЗДДС. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е кредитирал заключението на приетите по делото основна и допълнителна ССЕ, от които се установява, че за периода м. 07.2008 г. -м. 01.2011 г. "Ер Жи груп" ООД е формирало данъчен кредит основно от телефонни разговори-за мобилни и стационарни телефони, като тези разговори са за осъществяване както на облагаеми така и на освободени сделки, разходи за поддръжка и актуализация на счетоводна програма и програма за обработка на заплати-като тези разходи са обслужвали и двете основни дейности на дружеството-счетоводни и застрахователни услуги /изготвяне на дневници за покупки и продажби, осчетоводяване на фактури, начисляване на заплати на всички служител и/; разходи за универсален електронен подпис-не се използва в застрахователните услуги, но с него се подават месечните справки декларации по ЗДДС, които включват и застрахователната дейност, ремонт и поддръжка на компютри и копирна техника-използва се за облагаеми и за освободени сделки; интернет-използва се за облагаеми и за освободени сделки; разходи за охрана-използва се за облагаеми и за освободени сделки. За два периода месец 07.2009 и месец 01.2011год няма основания за извършване на корекция съгл. чл. 73 от ЗДДС, поради факта, че Ер Жи Груп ООД е извършвало само облагаеми доставки. За единадесет периода -месеците 07.2008; 03.2009; 06.2009; 08.2009; 10.2009; 11.2009; 06.2010; 07.2010; 08.2010; 10.2010; 12.2010 г. първоначалното заключение на експертизата потвърждава констатираното в хода на ревизията. За останалите 18 месеца размерът на доставките с право на пълен и на частичен данъчен кредит съгласно критерия на чл. 73 от ЗДДС е подробно посочен по месеци в заключението на вещото лице. След приетото като неоспорено по делото удостоверение, издадено от ЗАД Армеец и посечените в него телефонни номера за комуникация между застрахователя и Ер Жи Груп ООД, както и след справка в разпечатките към фактурите за проведени телефонни разговори, съдът е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице. Установено е, че при този значителен брой телефонни разговори практически е невъзможно да се проследи с кого са водени, нито дали са използвани при осъществяването на облагаеми или на освободени доставки. Абонаментната такса заема до 50 % от стойността на всяка фактура. От експерта е прието, че тези разговори са за осъществяване на облагаеми сделки с оглед липсата на извършени корекции от приходната администрация за два данъчни периода- месец 07. 2009 и месец 01. 2011 г., в които отново са се водили разговори и има доставка в този смисъл, но тя е приета за облагаема от приходния орган и по аргумент от противното е прието, че същите са облагаеми и за останалите периоди, въпреки, че не би могло да се разграничи съвсем относимостта на всички разговори към дейността на дружеството. Съдът изцяло е кредитирал допълнителното заключение на ССЕ, съгласно което дължимата сума за ДДС за целия ревизиран период е в размер на 7664,06 лева, отразен по месечно в колона 4 от таблицата към точка 2,3 от същото. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че ревизираното дружество е извършвало "застрахователни услуги", които са освободени по смисъла на чл. 47, т. 2 от ЗДДС и "счетоводни услуги", които са облагаеми и за процесните данъчни периоди е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в пълен размер, като не е определило каква част от доставките по които е получател ще се използва за извършване на облагаеми и каква част за освободени сделки. В хода на ревизията, съгласно чл. 73 от ЗДДС, органът по приходите е преизчислил размера на данъчния кредит, като сумата по данъчния кредит се умножи по коефициент изчислен на база оборотите по чл. 73, ал. 2 и 3 от ЗДДС и е извършена корекция на ползвания данъчен кредит. За да постанови решението в обжалваната част, правилно АС е кредитирал приетите без оспорване първоначалното и допълнително заключеният на ССЕ от които се установява, че за установяване на процеса относно реда, начина и средствата за сключване на застраховки, чрез ревизираното дружество, в качеството му на застрахователен брокер от името на ЗАД "Армеец" от вещото лице е взета предвид Одитна пътека "Застраховане" и е извършен анализ на процеса на изготвяне на застраховките. Прието е, че закупуваните на канцеларски материали и куриерските услуги са използвани само за дейността "счетоводни услуги" т. е. за облагаеми доставки. За всички останали доставки по които дружеството е получател, същото има право на приспадане на частичен данъчен кредит, тъй като стоките и услугите са използвани както за освободени така и за облагаеми доставки. Последните са подробно индивидуализирани в обжалваното решение, като основният довод в касационната жалба е във връзка с признатите с право на частичен данъчен кредит телефонни разговори на дружеството. Подробно вещото лице е посочило условността на разграничението на многобройните разговори провеждани от дружеството и е дало заключение, че тези разговори са за осъществяване на облагаеми сделки с оглед липсата на извършени корекции от приходната администрация за два данъчни периода- месец 07. 2009 и месец 01. 2011 г., в които идентична доставка е приета за облагаема от приходния орган. По аргумент от противното е прието, че същите са облагаеми и за останалите периоди, въпреки, че не би могло да се разграничи съвсем относимостта на всички разговори към дейността на дружеството. Неоснователно в тази насока касаторът се позовава на разговори, които не са свързани с дейността на дружеството. Различен подход по отношение на идентични доставки на услуги за различни ревизирани периоди е недопустим предвид принципите на ДДС. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски е неоснователна, поради липса на доказателства за реално извършени такива в настоящото производство. Предвид гореизложеното решението на административен съд - София не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила, поради което и на посоченото основание Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК