Решение № 4594 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12135/2013 г.

Решение № 4594 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12135/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). С решение № 471 от 26.07.2013 г. по административно дело № 364/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Евгени Димитров Тодоров против заповед рег. № З-1215/03.04.2013 г., на директора на ОДМВР - Пазарджик. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Евгени Димитров Тодоров, действащ чрез процесуалния си представител адвокат Пейчев. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Исканията са за отмяна на решението и на процесната заповед и присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директора на ОДМВР - Пазарджик, чрез процесуалния представител юрисконсулт Стоянов, в писмено депозирано становище, моли касационната жалба да се отхвърли поради неоснователност, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касатора не опровергават правните изводи на съда. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) пред Административен съд-Пазарджик е била оспорената от Евгени Димитров Тодоров заповед № З-1215/03.04.2013 г., на директора на ОДМВР-Пазарджик, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, буква " б" от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради получаване на най-ниска обща оценка на изпълнение на длъжността. За да не уважи жалбата, решаващият съдебен състав от АСП е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и на административно производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Настоящият тричленен състав на ВАС намира съдебното решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваният съдебен акт е и правилен и не страда от твърдените от касатора пороци, наличието на които би обусловило предпоставки за приложимост на претендираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Административен съд . Пазарджик коректно е установил фактическата обстановка. Евгени Тодоров е държавен служител, категория Е-II-ра степен - полицай във "Вътрешни постове", на сектор "Охранителна полиция", към Районно управление "Полиция"-Пазарджик, на Областна дирекция на МВР-Пазарджик. Със заповед рег. № з- 991/15.03.2012 г., на директора на ОДМВР-Пазарджик е назначена комисия за изготвяне на оценка за изпълнение на длъжността, заемана от Евгени Димитров Тодоров. Определен е период на извършване на проверката - не по-малко от една година действително отработено време (01.12.2011 - 26.03.2013 г., вкл.). Съставени са справка рег. № 14149/28.03.2013 г., отразяващ работата по изготвяне на оценката, и карта за оценка рег. № 13899/27.03.2013 г., от която е видно, че назначената комисия е определила крайна оценка 6 точки. Служителят е запознат срещу подпис с изготвената оценка и с правото да направи писмени възражения в 7-дневен срок на същата дата, но не е възразил в срока. Директора на ОДМВР-Пазарджик, с оспорената заповед № № З-1215/03.04.2013 г., е прекратил служебното правоотношение на Тодоров на посоченото основание, считано от датата на връчване на заповедта. Изводите в мотивите на проверяваното решение напълно съответстват на установените факти. Правилно е прието, че директора на ОДМВР-Пазарджик е компетентният по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР орган да издаде процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, която съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити и е надлежно мотивирана. В изпълнение на разпоредбата на чл. 175, ал. 7 от ППЗМВР жалбоподателят е запознат с оценката за изпълнение на длъжността, както и с правото да направи възражение в 7-дневен срок. Директора на ОДМВР е констатирал получаването на най-ниска обща оценка за изпълнение на длъжността, като се е позовал на картата за оценка, обективирала заключението на назначената комисия, което по същество съставлява фактическото основание за издаването на заповедта. Обоснован е изводът, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Тя е издадена при спазване на предвидената в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедура - по инициатива на органа по назначаване и след извършена оценка за изпълнението на длъжността по реда на чл. 175 от ППЗМВР и утвърдената със заповед № Iз-1831/10.10.2006 г. от министъра на вътрешните работи методика. Противно на твърдяното от касатора, оценката в максимална степен отразява действителния начин на изпълнение на служебните задължения. Конкретният юридически факт, на който се основава прилагането на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. " б" от ЗМВР, се изразява в получаването на най-ниска оценка за изпълнение на длъжността от държавен служител в МВР. Именно при наличие на приложното поле на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. " б" от ЗМВР органът по чл. 246, т. 2 от ЗМВР при условията на обвързана компетентност е прекратил служебното правоотношение на държавния служител поради получената най-ниска обща оценка за изпълнението на длъжността (сочеща на обективна невъзможност на Тодоров да изпълнява задълженията си, следователно процесната заповед съответства на материалния закон и неговата цел, като правилно е преценил и тричленният съдебен състав. Поддържаното и пред първата инстанция касаторово възражение, че при оценяването му не са взети предвид неговите лични теоретични и практически познания и умения, не може да бъде споделено. Видно от данните по делото, комисията надлежно е оценила професионалния опит и квалификацията му, изпълнението на служебните задължения, получените награди, отличия и наказания по утвърдената за това методика, като процедурата по извършване на оценка на начина на изпълнение на служебните задължения е спазена. В критерият - срочно и качествено изпълнение на служебните задължения- са включени и оценени всички 25 критерия, очертаващи залегналите в длъжностната характеристика служебни задължения на Тодоров. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя и всички изисквания за законосъобразност на заповедта. Съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК е обсъдил доказателствата, относимите доводи на страните и приложимия правен регламент. 3а приетото въз основа на този анализ фактически и правно надлежно се е обосновал. Предвид изложеното, мотивираният извод за неоснователност на оспорването на държавния служител, е в съответствие с фактически установеното и относимата за случая процесуална и материално правна уредба по ЗМВР, ППЗМВР и утвърдената методика. С оглед на това настоящият тричленен състав на Пето отделение на Върховния административен съд приема за правилен крайният извод в проверяваното решение за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, АС - Пазарджик е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана чрез писмени бележки от надлежно упълномощения юрисконсулт Стоянов. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР - Пазарджик за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,