Решение № 7565 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13008/2014 г.

Решение № 7565 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13008/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Илиана Димова 73" ЕООД (в производство по несъстоятелност), чрез синдика на дружеството, срещу съдебно решение № 43 от 10.06.2014 г. постановено по адм. дело № 162 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Габрово. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано. Сочи, че в молбата депозирана пред административния съд е изтъкнато, че чл. 22, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" (Тарифата) е неприложим за търговския обект, тъй като той има само вход от републикански път, а изходът е разположен на общински път. Съдът е обсъдил единствено законосъобразността на оспорената заповед с оглед неплащането на пътна такса, без да се произнесе по законосъобразността на искането за внасяне на таксата. Прави искане решението да бъде отменено и съдът да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - Директорът на Областно пътно управление (ОПУ) - Габрово, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и прави искане същата да бъде оставена без уважение, по съображения изложени в депозиран писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е недопустимо като постановено по просрочена жалба и като такова следва да бъде обезсилено. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Илиана Димова 73" ЕООД (в производство по несъстоятелност) срещу заповед № 10 от 19.03.2013 г. на директора на Областно пътно управление - Габрово, с която на основание чл. 26, ал. 9, във вр. с чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за специално използване на пътищата, приета с ПМС № 179 от 4.07.2001 г. (Наредбата), е отнето разрешение № 4 от 30.08.2011 г. на директора на ОПУ - Габрово за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и на пътни връзки към него за обект "Бензиностанция и газстанция" /до 2 колонки вкл./, разположени в обхвата на път II-44 "обходен път Севлиево - Габрово", км. 27+100 - дясно, собственост на "Илиана Димова 73" ЕООД. За да постанови този резултат, съдът изложил, че на "Илиана Димова 73" ЕООД е издадено разрешение № 4 от 30.08.2011 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект - "Бензиностанция и газстанция" /до 2 колонки включително/ в обслужващата зона на път II-44 "Обходен път Севлиево-Габрово", км. 27+100 - дясно. Разрешението не е обвързано с конкретен срок. В т. 7 от него е предвидено, че същото се отнема при неспазване на условията, предвидени в него и при неизплащане на дължимите такси за предходната година, а в т 1 е предвидено, че таксата е дължима от датата на издаване на разрешението. Посочил е, че с писмо изх. № 53-00-08 от 7.01.2013 г. на директора на ОПУ - Габрово, получено на 26.09.2012 г. и № 138 от 10.02.2012 г., получено на 15.01.2013 г. дружеството е уведомено, че за търговския обект със специално разрешително дължи държавна такса по чл. 22, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" в размер на 2 000,00 лв., която сума за 2011 г. и 2012 г. не е изплатена. С писмо вх. № 53-00441 от 11.06.2012 г. дружеството е поискало дължимите суми за 2011 г. да бъдат разсрочени и изплатени до 31.12.2012 г. Дължимите суми за двата периода не са изплатени. Към дата 6.03.2013 г. дружеството дължи неизплатена такса за III-то и IV-то тримесечие на 2011 г. и за I-во и II-ро тримесечие на 2012 г. общо в размер на 1 523,84 лв. - главница и лихва. Предвид това с оспорената заповед № 10 от 19.03.2013 г. на директора на ОПУ - Габрово, на основание чл. 26, ал. 9 във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 от ЗП и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, е отнето издаденото от същия административен орган разрешение № 4 от 30.08.2011 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект - "Бензиностанция и газстанция"/до 2 колонки/, включително в обслужващата зона на път II-44 "Обходен път Севлиево-Габрово", км. 27+100 - дясно, поради това, че не е платена такса по чл. 22, ал. 1 от Тарифата за таксите на АПИ за III-то и IV-то тримесечие на 2011 г. и за I-во и II-ро тримесечие на 2012 г. Заповедта е оспорена по административен ред пред Управителния съвет (УС) на Агенция пътна инфраструктура (АПИ), но с писмо изх. № 53-00-7971 от 25.06.2013 г. на Председателя на управителния съвет на АПИ същата е отхвърлена като неоснователна. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директорът на ОПУ - Габрово, в качеството му длъжностно лице от АПИ, надлежно упълномощено за това от УС на АПИ. Приел е, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа необходимите по закон реквизити. Съдът е счел, че при издаването й не са налице нарушения на процесуалния закон и е издадена в съответствие с материалния закон, като са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Посочил е, че от страна на дружеството жалбоподател не се оспорва, че не са извършвани плащания за посочения в заповедта период, в който период обектът се е ползвал от дружеството. Обсъдил е разпоредбите на чл. 26, ал. 9, във вр. с ал. 3 и ал. 2, т. 2, б. "б" и чл. 57, ал. 4, т. 3 от ЗП, както и чл. 22, ал. 1 и 23, ал. 1 от Тарифата и с оглед на доказателствата по делото е приел, че са налице визираните в закона предпоставки за отнемане на разрешението за специално ползване на дружеството. Решението е правилно. Дружеството е уведомено за заповед № 10 от 19.03.2013 г. на директора на Областно пътно управление - Габрово на 26.03.2013 г. и е оспорило акта по административен ред. С писмо изх. № 53-00-6322 от 27.05.2013 г. УС на АПИ, като е констатирал, че жалбата с вх. № 53-00-302 от 8.04.2013 г. подадена от Илиана Йонкова - Янкова, в качеството й на управител на "Илиана Димова 73" ЕООД е нередовна я е оставил без движение, с указание на основание чл. 87, ал. 1 от АПК в 7-дневен срок да се отстранят допуснатите нередовности, чрез потвърждаване на извършените от Илиана Йонкова-Янкова действия от временния синдик на дружеството. Липсват данни, кога нередовностите по жалбата са били отстранени, но дори и да се приеме, че те са отстранени в първия възможен момент - още на датата на издаване на писмото, едномесечният срок по чл. 97, ал. 1 от АПК за произнасяне на горестоящия административен орган е започнал да тече на 28.05.2013 г. С решение изх. № 53-00-7971 от 25.06.2013 г. Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отхвърлил жалба с вх. № 53-00-302 от 8.04.2013 г., подадена от Илиана Йонкова - Янкова, в качеството й на управител на "Илиана Димова 73" ЕООД (в несъстоятелност) и приподписана от временния синдик срещу заповед № 10 от 19.03.2013 г. на директора на Областно пътно управление - Габрово. С жалба вх. № 53-00-8903 от 9.07.2013 г. по описа на АПИ, дружеството е оспорило по съдебен ред заповед № 10 от 19.03.2013 г. на директора на Областно пътно управление - Габрово. Изложеното води до извод, че жалбата на дружеството е подадена в посочения в чл. 149, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Доводите на представителя на Върховна административна прокуратура за недопустимост на съдебното решение, поради просрочие на жалбата са неоснователни. По делото няма спор за факти, поради което настоящият касационен състав възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд. "Илиана Димова 73" ЕООД е притежавала разрешение № 4 от 30.08.2011 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект по смисъла на ЗП, издадено от директора на ОПУ - Габрово, за крайпътен търговски обект "Бензиностанция и газстанция /до 2 колонки вкл./, в обхвата и обслужващата зона на път II-44 "Обходен път Севлиево - Габрово", км 27+100, дясно. Не е спорно, че за трето и четвърто тримесечие на 2011 г. и за първо и второ тримесечие на 2012 г. дружеството не е платило дължимите годишни такси по разрешението, като задължението не е платено и към 19.03.2013 г. - датата на издаване на процесната заповед. Осъществяването на специално ползване на пътища, чрез експлоатация на крайпътни търговски обекти и пътни връзки към тях, е правнорегламентирана дейност, подчинена на разрешителен режим. Лице, получило разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП и чл. 11 от Наредбата за специално ползване на пътищата, е задължено да заплаща дължимите такси. Неизпълнението на задълженията на титуляра, предвидени в разрешението и неплащането на дължимите такси, по аргумент на чл. 26, ал. 9 от ЗП, респ. чл. 7, ал. 1 от Наредбата, е въведено като основание за отнемане на разрешението. В настоящия случай "Илиана Димова 73" ЕООД, като титуляр на разрешение № 4 от 30.08.2011 г., не е изпълнило задълженията си за заплащане на дължимата такса за трето и четвърто тримесечие на 2011 г. и за първо и второ тримесечие на 2012 г., а съгласно т. 8 от разрешението същото се отнема при неспазване на условията и при неизплащане на дължимите такси за предходната година. От страна на касатора не се оспорва и обстоятелството, че към датата на издаване на заповедта е продължавало извършването на специалното ползване на пътя съгласно чл. 57, ал. 4, т. 3 от ЗП, т. е. налице са и двете предпоставки на закона за отнемане на разрешението. Срокът за плащане на дължимите вноски е определен в чл. 23 от Тарифата - таксите се заплащат на равни тримесечни вноски до 10 число на текущото тримесечие. Размерът на вноската е определен в чл. 22, ал. 1, т. 1 от Тарифата, където е предвидено, че за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект бензиностанция и/или газостанция до 2 колонки включително, при клас на пътя II, се дължи годишна такса в размер на 2 000,00 лв. Предвид изложеното правилно Административен съд - Габрово е приел, че към момента на издаване на процесната заповед са осъществени елементите на фактическия състав на чл. 26, ал. 9 от ЗП и на чл. 57, ал. 4, т. 3 от ЗП, доколкото забавянето на плащането на дължимите вноски съгласно чл. 57, ал. 4, т. 3 от ЗП представлява частен случай на неспазване на условията на разрешението като основание за отнемането му по чл. 26, ал. 9 от с. з. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не се е произнесъл по предмета на спора. Предмет на спора пред АС - Габрово е именно законосъобразността на заповед № 10 от 19.03.2013 г. на директора на ОПУ - Габрово за отнемане на разрешение № 4 от 30.08.2011 г. за специално ползване, като съдът е обсъдил законосъобразността на административния акт съгласно всички основания, предвидени в чл. 146 от АПК. Неоснователно е и твърдението, че чл. 22, ал. 1 от Тарифата не следва да се прилага при определянето на таксата за процесния обект. Посоченият дължим размер на таксата е определен в т. 1 от издаденото на дружеството разрешение № 4 от 30.08.2011 г. от директора на Областно пътно управление - Габрово. Липсват данни разрешението да е било обжалвано от дружеството, а в настоящето производство не може да се извършва инцидентен съдебен контрол за неговата законосъобразност. Поради това възражението за неприложимост на чл. 22, ал. 1, т. 1 от Тарифата за процесния крайпътен обект не може да бъде преценявано при проверка законосъобразността на оспорения в първоинстанционното производство акт. Предвид всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка АС - Габрово е стигнал до обоснован и законосъобразен извод за неоснователност на жалбата на "Илиана Димова 73" ЕООД. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,