Решение № 7289 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2013 г.

Решение № 7289 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Лилия Димитрова чрез пълномощник против решение № 3206 от 13.05.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 971/2013 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Лилия Димитрова против заповед № РД 15-001 от 11.01.2013 г. на Областния управител на област София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по делото, областният управител на област София изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени подробно в писмено становище. Министерството на вътрешните работи (МВР) не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред Административния съд - София град е заповед № РД-15-001 от 11.01.2013 г. на областния управител на област София, с която областният управител на област София, на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) изземва от Лилия Димитрова Димитрова недвижим имот - частна държавна собственост, управляван от Министерство на вътрешните работи и представляващ апартамент № 35 в гр. София, район Красно село, ж. к. "Белите брези", бл. 7, ет. 9. В жалбата са изложени съображения, че сключеният на 29.04.2009 г. срочен наемен договор не е прекратен към датата на издаване на поканата за доброволно изпълнение 17.11.2011 г. и тя се намира в жилището на валидно правно основание. По делото е установено от съда, че със заповед за настаняване № С-579 от 17.10.1983 г. на Министерство на вътрешните работи, Управление "ТИЛ", съпругът на жалбоподателката - Живко Славов Трайков и семейството му, състоящо се от трима члена, са настанени във ведомственото жилище. Със заповед от 1999 г. поради пенсиониране, Живко Славов Трайков е освободен от служба в МВР. На 03.04.2006 г. между съпруга й и МВР е сключен договор за отдаване под наем на ведомственото жилище. Договорът е сключен за срок от три години. На 19.05.2009 г. между същите страни е сключен нов договор за наем на ведомственото жилище. Договорът е сключен за срок от три години. Видно от представения препис - извлечение от Акт за смърт № 891 от 20.07.2010 г. съпругът на жалбоподателката е починал на 20.07.2010 г. С писмо изх. № ДС 7697 от 24.02.2011 г. жалбоподателката е уведомена за възможността да заяви, на основание § 65 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ЗИДЗДС) (ДВ, бр. 87 от 2010 г.) воля за пожизнено ползване на ведомственото жилище. Тя е подала заявление вх. № ДС 16225 от 06.04.2011 г., по § 65 от ПЗР на ЗИДЗДС, ведно с необходимите документи. С писмо рег. № ДС57225 от 11.11.2011 г. жалбоподателката е уведомена за отказа да й бъде предоставено за пожизнено ползване имота, тъй като не отговаря на условията за това. Писмото е получено от жалбоподателката на 17.11.2011 г., видно от представената по делото обратна разписка. Не са представени доказателства за обжалване на отказа, поради което той е влязъл в сила. Със същото писмо е предоставен едномесечен срок за освобождаване на жилището, като е отправена покана за доброволно освобождаване на имота, на основание чл. 24 ЗДС, във връзка с чл. 238 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С молба вх. № ДС 59501 от 07.12.2011 г. до МВР, жалбоподателката е поискала, да се стартира процедура по закупуване на жилището или пожизнено ползване на същото. С писмо вх. № 0403/34/12 от 27.04.2012 г. МВР е поискало от областния управител, на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС, да издаде заповед за изземване на обитаваното от жалбоподателката жилище, защото жилището се обитава на отпаднало правно основание. С писмо рег. № 0403/34/12 от 19.07.2012 г. областният управител е уведомил жалбоподателката за започналото производство за принудително изземване по чл. 80, ал. 1 ЗДС. Предоставен е срок за становище и възражения, предоставен е и 14-дневен срок за освобождаване на жилището. Жалбоподателката се е възползвала от предоставената възможност и е депозирала възражение вх. № към 0403/34 от 02.08.2012 г. По делото са представени доказателства за обжалването на писмото-покана от 19.07.2012 г. за доброволно изпълнение пред съда, като жалбата не е била уважена (следва да се отбележи, че жалбоподателката е подала няколко жалби срещу писмото-покана, по които са образувани дела в Административния съд - София град с № 7285/2012 г., № 7855/2012 г. и 7697/2012 г.). Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че са налице и трите, кумулативно предвидени в чл. 80, ал. 1 ЗДС предпоставки за издаване на акта - към датата на издаване на процесната заповед жалбоподателката, е държала апартамента без правно основание; писмото от 11.11.2011 г., получено от нея на 17.11.2011 г., се явява предизвестие за прекратяване на договора по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗДС. По делото не са представени доказателства за оспорването на това писмо, доколкото със същото е отказано и пожизнено предоставяне на жилище. С изтичане на срока на даденото предизвестие, договорът за наем е прекратен и след тази дата апартаментът се е държал без правно основание. Прието е, че оспорваната заповед е законосъобразна. Съдът не е споделил доводите на жалбоподателката, че договорът за наем не е бил прекратен с поканата, получена на 17.11.2011 г., защото с тази покана е отправено месечно предизвестие за прекратяване на договор за наем на преживял съпруг на лицето, с което е бил сключен договорът за наем. Жалбоподателката не е отговаряла на условията на § 65 ПЗР на ЗИДЗДС, поради което същата не може да ползва жилището. Съдът е приел, че при това положение единствената възможност пред МВР е била да прекрати договора за наем като отправи предизвестие за това. Актът, с който е отказано предоставяне на жилището при условията на § 65, е влязъл в сила, поради което правилно областният управител е приел, че имотът се държи без правно основание. Съдът не е споделил и доводите, че актът е следвало да се издаде в 14-дневен срок, считано от 27.04.2012 г. и че поради тази причина заповедта е незаконосъобразна, тъй като сроковете за администрацията по принцип са инструктивни, а не преклузивни, а освен това от удължаването на срока, не са засегнати правата на жалбоподателката. Забавянето се дължало на подадените от Димитрова жалби до съда. Настоящият съдебен състав преценява решението като правилно като краен резултат. Съдът основателно е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед са налице кумулативните предпоставки на чл. 80 от ЗДС, неправилен обаче е изводът му, че договорът за наем е прекратен с изтичане на срока на предизвестието, направено с писмото от 11.11.2011 г. В посоченото писмо не се съдържа изрично волеизявление на наемодателя за прекратяване на договора за наем между страните с отправяне на едномесечно предизвестие за това, а се отправя покана за доброволно освобождаване на жилището, която не може да се възприеме като волеизявление. Договорът за наем, сключен между починалия съпруг на жалбоподателката и ДУССД - МВР на 19.05.2009 г., е за срок от три години, който срок изтича на 19.05.2012 г. В рамките на посочения срок е починал съпругът на жалбоподателката, което е станало на 19.07.2010 г., а съгласно чл. 29 от ППЗДС при смърт на лицето, на чието име е издадена заповедта за настаняване, наемните отношения се прекратяват с преживелия съпруг/съпруга и /или с представителя на неговите ненавършили пълнолетие деца след изтичане на две години от смъртта. В конкретния случай, тези две години изтичат на 19.07.2012 години. Следователно, едва след тази дата жалбоподателката обитава въпросното жилище без правно основание. Към датата (19.07.2012 г.) на уведомяване на жалбоподателката за започналото срещу нея производство по чл. 80 от ЗДС, както и към датата на издаване на процесната заповед - 11.01.2013 г., жалбоподателката обитава държавния жилищен имот без правно основание, поради което издадената заповед за изземването му от нея е законосъобразна. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав