Решение № 14212 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6090/2015 г.

Решение № 14212 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6090/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуален представител, срещу решение № 1935/24.03.2015 г. по адм. дело № 9185/2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен отказ на управителя на НЗОК, обективиран в решение № РД-15-65/08.08.2014 г. за назначаване на Ириян Веринов Кирилов на длъжността началник отдел "Договаряне, методология, анализ и контрол на изпълнители на дентална помощ" в ЦУ на НЗОК по реда на § 4, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и е върнал преписката на органа по назначаване за произнасяне по подаденото заявление, при спазване указанията на съдебното решение. Касаторът поддържа твърдения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационна жалба - Ириян Веринов Киров, чрез процесуален представител изразява, становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното: АССГ е приел за установено, че Киров е възстановен с влязло в сила съдебно решение на заемана преди уволнение длъжност по трудово правоотношение началник на отдел "Контрол на денталната дейност" в ЦУ на НЗОК. Тази длъжност е предназначена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение, поради което от страна на органа по назначаването му е изпратено уведомление по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл. Съгласно посочената правна норма, в случаите когато искове на служители по трудово правоотношение за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност са уважени, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение могат да подадат заявление по чл. 8 от ЗДСл, ако отговарят на изискванията по чл. 7 от ЗДСл и длъжността, която са изпълнявали до влизането в сила на този закон и на която се възстановяват, съществува в съответната администрация. Такова заявление е подадено от страна на възстановения служител в срок, след получаване на уведомлението. Органът по назначаването обаче е отказал да издаде заповед за заемане на длъжността по служебно правоотношение, понеже същата не съществува в съответната администрация. Проверка дали служителят отговаря на изискванията по чл. 7 от ЗДСл не е извършена, съответно мотиви в този смисъл не са изложени в решението за отказ, понеже е прието, че не е налице второто изискуемо условие от кумулативно предвидените в § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл, а именно длъжността не съществува в администрацията. За да отмени обжалвания административен акт съдът е приел, са налице материалноправните предпоставки за назначаване на възстановения служител на държавна служба и отказът е незаконосъобразен, тъй като не е било налице реално съкращаване на щата. Решението е правилно. Съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл при висящ трудов спор със служители, чиито искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност са уважени, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, те могат да подадат заявление до органа по назначаването и ако отговарят на изискванията по чл. 7 от ЗДСл за заемане на длъжността следва да бъдат назначени на длъжността, която са изпълнявали и на която се възстановяват, ако тя съществува в съответната администрация. Разпоредбата е императивна и органът по назначаването следва да издаде административен акт при условията на обвързана компетентност ако са налице двете предвидени кумулативни условия: 1/служителят е подал заявление по чл. 8 от ЗДСл, респ. отговаря на изискванията, предвидени с чл. 7 от ЗДСл за заемане на държавна служба и 2/длъжността съществува като съвкупност от функции и задължения в съответната администрация. Не е спорно по делото, че служителят е подал в изискуемия срок заявление за назначение. Съдът обосновано е установил, че неподадените със заявлението изискуеми от закона документи се съдържат в личното трудово досие на Киров. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, относно съществуването на длъжността, която следва да заеме Киров след отмяна на незаконното уволнение. Сравнението на длъжностните характеристики на началник отдел "Контрол на денталната дейност" и началник отдел "Договаряне, методология, анализ и контрол на изпълнители на дентална помощ" в ЦУ на НЗОК показва идентичност на изпълняваните функции и задачи в тяхната същност. Съдът е описал коректно функциите и задълженията, предвидени с двете длъжностни характеристики. Макар за длъжността началник отдел "Договаряне, методология, анализ и контрол на изпълнители на дентална помощ" основните функции задължения да са разписани детайлно, на практика те покриват задълженията и функциите, предвидени за извършване от началника на отдел "Контрол на денталната помощ". Изискванията за заемане на длъжностите са идентични, както и целите на длъжностите. Основната цел на длъжността началник отдел "Договаряне, методология, анализ и контрол на изпълнители на дентална помощ" в ЦУ на НЗОК е осъществяване и организиране на договарянето, методологията и контрола в областта на извънболничната дентална помощ като функции по общ контрол на денталната помощ, методология и контрол на изпълнението на договорени дейности са основни характеристики и на длъжността началник на отдел "Контрол на денталната помощ". Следователно не са били налице условията за отказ на управителя на НЗОК за назначаване на Ириян Веринов Кирилов на длъжността началник отдел "Договаряне, методология, анализ и контрол на изпълнители на дентална помощ" в ЦУ на НЗОК. Достигайки до същите правни изводи съдът е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Неоснователни са доводите на касатора досежно размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски по делото. Първоинстанционния съд е изложил мотиви в тази насока, обсъждайки и направеното своевременно възражение за прекомерност. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение