Решение № 6184 от 9.6.2023 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение09.06.2023 г.докладчик т Георги Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 257/05.12.2022 г., постановено по адм.д. 84/2022 г. по описа на Административен съд- Сливен.
ОСЪЖДА ЕТ Кристал-ВД- Г. Рахнев с адрес на управление: гр. Сливен, [улица]да за заплати на Община Сливен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА ЕТ Кристал-ВД- Г. Рахнев с адрес на управление: гр. Сливен, [улица]да за заплати на Агенция Пътна инфраструктура ОПУ-Сливен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА ЕТ Кристал-ВД- Г. Рахнев с адрес на управление: гр. Сливен, [улица]да за заплати на Полиол ООД, [ЕИК] с адрес на управление: гр. Сливен, ул. Милин камък 30а разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лв. (хиляда, двеста и петдесет лева)
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на ЕТ Кристал-ВД-Г. Рахнев чрез процесуален представител адв. М. Стефанов- АК Сливен, против Решение 257/05.12.2022 г., постановено по адм.д. 84/2022 г. С обжалвания съдебен акт е отхвърлено оспорването на настоящия касатор срещу Заповед РД 15-227/17.02.2022 г. С последната е одобрено изменение на ПУП за поземлен имот с идентификатор 67338.800.1 по КК, местност Драката, землището на кв. Речица, гр. Сливен, като при спазване на имотните граници, съгласно скица 15-51342-23.01.2019 г., издадена от СГКК- Сливен, имотът се разделя на два нови имота с проектни идентификатори 67338.800.12 и 67338.800.13, които се преотреждат за производствена, търговска и складова дейност при запазване на съществуваща сграда с идентификатор 67338.702.2.3. В изложението на касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се претендира за неговата отмяна, ведно със законните последици. В срока за отговор по чл. 232 АПК са постъпили становища от ответните по жалбата страни- кмета на Община Сливен, Полиол ООД и Агенция Пътна инфраструктура- ОПУ Сливен. В депозираните отговори са развити аргументи за законосъобразност на така постановеното решение и се моли за оставянето му в законна сила. Заключението на прокурора при Върховна административна прокуратура е за правилност на съдебното решение и предлага потвърждаването му. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима- подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество намира същата за неоснователна, а поставеното решение за правилно по следните съображения: Първоинстанционното производство е започнало по жалба на ЕТ Кристал- ВД- Г. Рахнев против Заповед РД-15-227/17.02.2022 г. на кмета на Община Сливен, издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 ЗМСМА и чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С административния акт е одобрено изменение на подробен устройствен план на поземлен имот с идентификатор 67338.800.1 по КК, местност Драката, землище на гр. Сливен, кв. Речица, отреден за търговско-складова дейност- зреене и разфасоване на маслини, като при спазване на имотните граници, съгласно скица 15-51342-23.01.2019 г., издадена от СГКК- Сливен имотът се разделя на два нови с проектни идентификатори 67338.800.12 и 67338.800.13, като същите се преотреждат за производствена, търговска и складова дейност, при запазване на съществуваща в границите сграда с идентификатор 67338.702.2.3, собственост на ЕТ Кристал- ВД-Г. Рахнев. Видно от представените в хода на производството доказателства на 05.06.2018 г. Кронос Норт ЕООД чрез управител Е. Панайотова прехвърля на Полиол ООД чрез управител С. Батаков собствеността върху ПИ с идентификатор 67338.800.1 по КККР на гр. Сливен с площ по документи 6 691 кв.м. (шест хиляди, шестотин, деветдесет и един квадратни метра). Впоследствие е издадена Заповед 18-11258-28.12.2018 г. на Началника на СГКК- Сливен, с която е одобрено изменение на кадастралната карта, като горепосоченият имот е нанесен с контури, съобразно план за земеразделяне, приет на базата на Решение 292/21.10.1997 г. на ОСЗ- Сливен за възстановяване право на собственост върху земеделска земя- имот 7, масив 37 (ПИ с идентификатор 67338.800.1 по КККР от 2005 г.). При изменението на кадастралната карта площта на имота е увеличена със 108 кв.м. (на 6 799 кв.м), като е включена част от съседния на северозапад имот с идентификатор 67338.702.2, представляващ площадка за отдих на път I-6 при км 387+395, държавна собственост. При проведеното изменение част от сграда с идентификатор 67338.702.2.3 с площ от 34 кв.м. на един етаж, с функционално предназначение за хотел, собственост на настоящия касатор попада в имота на Полиол ООД. Служебно известно е на съда, че между страните се е развил вещноправен спор пред гражданския съд, с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС по инициатива на Полиол ООД. Исковите претенции за установяване дружеството за собственик върху терена, добавен с изменението на КК през 2018 г. и осъждане на ответника ЕТ Кристал ВД-Г. Рахнев да предаде владението (иск с пр. осн. чл. 108 ЗС), както и да премахне построената в имота сграда (иск с пр. осн. чл. 109 ЗС) са били отхвърлени както на първа, така и на въззивна инстанции, като делото не е допуснато до касационно обжалване (Решение 260491/29.11.2021 г. по гр. д. 5701/2019 г. на РС- Сливен; Решение 74/25.03.2022 г. по гр. д. 37/2022 г. на ОС- Сливен; Определение 50541/29.12.2022 г. по гр. д. 2375/2022 г. на ВКС). Въпреки гореизложеното настоящата съдебна инстанция не може да изследва законосъобразността на Заповедта за изменение на КК 18-11258-28.12.2018 г. на Началника на СГКК- Сливен, доколкото този въпрос не влиза в предмета на делото, а и административният акт е влязъл в законна сила. По отношение на Заповед РД-15-227/17.02.2022 г. на кмета на Община Сливен, издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 ЗМСМА и чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ съдът споделя изцяло изложеното в мотивите на първоинстанционното решение. Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му при спазване на административната процедура и надлежно сезиране, в съответствие с изискванията за уведомяване на заинтересованите лица. Безспорно по делото е установено, че отразените нови регулационни граници на ПИ с идентификатор 67338.800.1 с изменението на ПР, одобрени с процесната заповед следват кадастралните граници по действащата КК, одобрена със Заповед 18-11258-28.11.2018 г. на началника на СГКК- Сливен. Липсва нарушение и в определеното предназначение на новообразуваните ПИ с проектни идентификатори 67338.800.12 и 67338.800.13 с оглед предишното предназначение и зоната, в която попадат. Изложеното сочи за наличие на необходимите предпоставки за изменение на ПУП на това правно основание. Обстоятелството дали кадастралните граници са нанесени правилно в кадастралната карта е ирелевантно в настоящото производство. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в КК, като единственото условие за законосъобразното прилагане на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е КК да е влязла в сила и да е налице разминаване в границите. Съобразно гореизложеното настоящата съдебна инстанция счита обжалваното решение на Административен съд- Сливен за правилно и обосновано, а касационната жалба на ЕТ Кристал-ВД-Г. Рахнев за неоснователна, като същата следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото касаторът на основание чл. 143, ал. 3 АПК дължи заплащането на разноски, сторени от ответните страни по жалбата, които са претендирани в установения в закона срок. ЕТ Кристал-ВД-Г. Рахнев следва да заплати на Община Сливен сумата от 100 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнгараждение, както и на Агенция Пътна инфраструктура ОПУ-Сливен сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определени съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На Полиол ООД жалбоподателят следва да заплати сума в размер на 1 250 лв./ хиляда, двеста и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие (л.60 от делото). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,