Решение № 7973 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12302/2016 г.

Решение № 7973 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12302/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. П. Ш. от гр. С. срещу решение № 5592 от 10.08.2016 г., постановено по адм. дело № 4686 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО-253 от 16.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-С. град. Изложени са съображения за необоснованост и материалноправни нарушения, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. град е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е решение № РО-253 от 16.04.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. град и потвърденото с него разпореждане № 4904299081 от 13.12.2014 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. П. Ш. е определена в размер на 165.19 лв. Решението на Административен съд С.-град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на съдопроизводственото правило за приключване на устните състезания след изясняване на фактите от значение за спорното право. Изводът на правилно изчисление на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на база осигурителен доход, определен съобразно действащите нормативни разпоредби за съответните периоди, се основава на заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на вещото лице не е отговорено на съществени спорни въпроси във връзка с механизма за изчисляване на пенсията. Посочени са размерът на последното брутно трудово възнаграждение на лицето преди датата на първото уволнение 02.04.93 г. и преди датата на следващото уволнение 22.07.94 г., посочена е обща сума на минималната за страната работна заплата през периода 2000 г. - 2002 г. и обща сума на минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя през периода 2004 г. - 14.11.2013 г. През първия спорен период от 1992 г. до 31.12.1999 г. жалбоподателят е получавал трудово възнаграждение до 01.04.1993 г. и за два дни през м. юли 1994 г. Получил е парично обезщетение в размер на 18414 неденоминирани лв. (18.41 деноминирани лв.) за шестмесечния период след датата 02.04.1993 г. на първото признато за незаконно уволнение и 35640 лв. неденоминирани лв. (35.64 деноминирани лв.) за шестмесечния период след датата 22.07.1994 г. на второто признато за незаконно уволнение. За останалите периоди на незаконно уволнение до 31.12.1999 г. не са изплащани други възнаграждения и обезщетения и осигурителят не е имал задължение да внася осигурителни вноски. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 4, т. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен стаж се зачита цялото време след 02.04.1993 г. до 31.12.1999 г., но в осигурителния доход се включват само сумите на действително получените трудови възнаграждения и обезщетения за незаконно уволнение. Незаконосъобразно пенсионният орган е изключил от общия размер на осигурителния доход сумата на първото присъдено обезщетение (т. IV, 7. от заключението на съдебно-счетоводната експертиза). Липсата на изпълнителен лист или разходооправдателни документи към датата на издаване на акта не променя характера на присъдената сума, която е дължимо обезщетение по Кодекса на труда, върху което се внасят осигурителни вноски. Неизяснени са останали въпросите във връзка с размера на минималния осигурителен доход за годишните периоди от 2000 г. до м. ноември 2013 г. В удостоверение обр. УП-2 изх. № 4433/09.07.2014 г., издадено от Дирекция "Финанси" в Министерството на отбраната, са отразени общи годишни суми без да е посочен начинът и нормативното основание, въз основа на което е извършено изчислението. Механизмът не е установен и чрез заключението на назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза. От 01.01.2000 г. до 31.12.2002 г. за месечен осигурителен доход се счита минималната работна заплата, тъй като полученото от лицето последно брутно трудово възнаграждение е в по-нисък размер. При извършената служебна проверка се установи, че посочените суми на годишен осигурителен доход в удостоверение обр. УП-2 изх. № 4433/09.07.2014 г. съответстват на размерите на минималната месечна работна заплата за съответния период (01.01.2000 г. - 31.01.2000 г. - 67.00 лв., 01.02.2000 г. - 30.09.2000 г. - 75.00 лв., 01.10.2000 г. - 31.03.2001 г. - 79.00 лв., 01.04.2001 - 30.09.2001 г. - 85 лв. и 01.10.2001 г. - 31.12.2002 г. - 100 лв.). От 01.01.2003 г. е в сила разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО (изм. и доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г.), съгласно която основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималният осигурителен доход за тях, се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Съответните закони за бюджета на ДОО за 2003 г. - 2013 г. включват приложение, в което икономическите дейности са определени по кодове и наименования, а минималният осигурителен доход е определен съобразно изпълняваната длъжност - ръководни служители, аналитични специалисти, приложни специалисти, помощен персонал, персонал, зает с услуги за населението, охрана и търговия и др. За всяка отделна категория е предвиден различен месечен минимален размер на осигурителен доход. До 2008 г. е предвидена икономическа дейност (код по КИД-2008) с наименование Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване, а след това - с наименование Държавно управление. В издаденото удостоверение обр. УП-2 не е посочен видът и наименованието на икономическата дейност и категорията, към която се отнася изпълняваната до уволнението длъжност - отговорен секретар в списание "Сигнал" - Издателство в Министерството на отбраната, което по-късно е било реорганизирано. Пенсионният орган не е извършил проверка относно законосъобразното определяне на осигурителния доход за отделните периоди. Въпросите не са изяснени и в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена, е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което следва да бъде отменено. Вместо него бъде постановено друго, с което оспорените актове бъдат отменени и преписката бъде върната на административния орган за ново разглеждане на въпроса при съобразяване с изложените по-горе мотиви. Задължение на пенсионния орган е да определи с точност месечния размер на осигурителния доход, като вземе предвид икономическата дейност, длъжността и съответния период. По своя преценка пенсионният орган може да извърши проверка при осигурителя или да изиска от него допълнителна информация за начина, по който е определил осигурителните прагове и месечните размери на осигурителните доходи. В издаденото разпореждане отделните периоди следва да бъдат разграничени със съответно посочване на размера на осигурителния доход съобразно приложимия закон. Във връзка с останалите искания на жалбоподателя следва да се отбележи, че претенциите му за увеличаване на осигурителния му доход чрез включване на суми на основни и допълнителни трудови възнаграждения, вкл. за социални разходи,, които евентуално би получил, ако е полагал труд по трудовото правоотношение, са лишени от законово основание. Основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, които при липса на представен списък, се установяват в размер на 300 лв. за експертиза. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,