Решение № 7809 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2046/2009 г.

Решение № 7809 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2046/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия против решение № 1064 от 28.11.2008 г., постановено по административно дело № 4202 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град. Релевират се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на подадената жалба против решение № 41 от 25.06.2008 г. Ответникът - Марин Цветанов Сандулов чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като се обосновава с неправилност на обжалваното решение на Административен съд - София град, поради противоречието му с материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалбата на Мартин Цветанов Сандулов от гр. Сливен против решение № 41 от 25.06.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. С него е установявана принадлежност на жалбоподателя, като лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 7 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а именно в качеството му на съдия, административен ръководител на Окръжен съд - Сливен, към органите по чл. 1 от същия закон. Първоинстанционният съд е отменил решение № 41 от 25.06.2008 г. на Комисията по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, приемайки че то е незаконосъобразен индивидуален административен акт. Посочил е че административният орган е извършил нарушение на административнопроизводствените правила, като не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, като по този начин е препятствал правото на участие и възможността, да представя и да иска събирането на доказателства. Изследвал е неговата валидност и законосъобразност, като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност, изразяваща се в противоречието му с разпоредбата на чл. 24 от закона. За да достигне до този извод, съдът е направил тълкуване на нормата, приемайки, че принадлежността към органите по чл. 1 от същия закон, предполага наличие на дейност като щатен или нещатен служител или сътрудник на тези органи, изразяваща се активна форма на поведение, извършвана след датата на вербовка. Въз основа на събраните в хода на административното производство писмени доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел - оперативен работник извършил вербовка на жалбоподателя, съдът е извел заключение по съществото на спора, т. е. по спорното материално административно правоотношение, за липса на доказателства, свидетелстващи за реално извършвана от жалбоподателя дейност, а оттам и извод за това, че не са налице предпоставките за установяване принадлежността на Сандулов към органите по чл. 1 от закона. Настоящата инстанция се ограничава само да констатира, че липсва диспозитив на първоинстанционния съд по чл. 173, ал. 1 или по чл. 173, ал. 2 от АПК. За да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения по съдебен ред индивидуален административен акт по критериите, посочени чл. 146 от АПК съдът е следвало да направи преценка за вида на акта, както и условията, при които действа органът - оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. Съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон, основаващо на неправилно тълкуване на приложимата материалноправна норма на чл. 24 от закона. Като не я е обсъдил в съответствието й с правилото на чл. 25 и Допълнителните разпоредби на закона, съдът е стигнал до необоснован извод за материална незаконосъобразност на административния акт и изводи по същество (което при оперативна самостоятелност не подлежи на съдебен контрол), за липса на предпоставки за установяване принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правомощието на Комисията по чл. 4 от от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. От цитираната разпоредба, в регламентацията, която законът дава на правомощието на административния орган, става ясно, че последният действа при условията на обвързана компетентност - при наличие на визираните в закона предпоставки, да издаде административен акт с предписано от закона съдържание. В случая, при установената наличност на документи (понятието за документ, за целите на този закон, е законово определено) посочени в чл. 25, т. 3, комисията е длъжна да издаде решение, с което се установява принадлежността към органите по чл. 1 от закона. Органът, въз основа на доказателствата, посочени в чл. 25 от закона, не е властен да обсъжда въпроса извършвана ли е дейност като сътрудник или служител от лицето, като в решението си признае или отрече принадлежността към органите по чл. 1 от закона. Изводът се налага на първо място от обстоятелството, че понятието "дейност на нещатен служител или секретен сътрудник" не е законово определено. След като липсват законови критерии за определяне правната характеристика на това понятие, не може да се вмени в задължение на административния орган да го приложи в издавания от него индивидуален административен акт. На второ място, административнопроизводствените правила, специални за целите на този закон, не дават възможност административният орган да събира доказателства, по принцип допустими в административния процес съгласно чл. 39 от АПК, а го ограничава само до събиране на писмени доказателства. Това изключва възможността за всестранно и пълно изясняване на въпроса развивана ли е във всеки конкретен случай дейност като секретен сътрудник. Действително, ноторен е фактът, че целта на дейността на секретните сътрудници е събиране и предоставяне на информация, но също така общоизвестно е и обстоятелството, че информацията е била предоставяна както писмено, така и устно (а използваният от закона термин е "негласна помощ" - § 1, т. 4 от ЗД на с. з.) и единствено от добросъвестността на оперативните работници при изпълнение на задължението за спазване на Инструкцията № I-20 от 20.01.1978 г. за оперативния отчет, е да обективират получените сведения от сътрудниците си, а в крайна сметка не тя е предмет на обективните предели на закона. Предвид установеното в настоящото производство нарушение на материалния закон и необоснованост, при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК обжалваното решение на Административен съд - София град следва да се отмени, а спорът да се реши по същество, тъй като не се налага събирането на нови доказателства. Действайки при условията на обвързана компетентност, колективният административен орган по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е постановил законосъобразен индивидуален административен акт. Същият е постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закона правомощия и в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. С решение № 41 от 25.06.2008 г. за Мартин Цветанов Сандулов, като лице по чл. 3, т. 7 от закона е установена принадлежност към органите по чл. 1 от закона в качество на секретен сътрудник. Принадлежността е установена въз основа на данни от картотеката документи, съдържащи се в заведеното дело на секретен сътрудник - предложение за вербовка на агент, рапорт за извършена вербовка, регистрационна бланка и предложение за изключване на агент. Посочените доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и са сред алтернативно изброените в чл. 25, т. 3, предл. 4 и 5 от Закона писмени доказателства. При наличието им, административният орган законосъобразно е издал решение за установяване принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона. Жалбата на Мартин Цветанов Сандулов против решение № 41 от 25.06.2008 г. на Комисията по чл. 4 от закона следва да се отхвърли. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на осн. чл. 221, ал. 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК